С ИВАЙЛО ИЛИЕВ, лидер на Съюза за защита на длъжниците „Солидарност“, разговаря Анна Заркова
– Г-н Илиев, във вашия съюз участват длъжници на „Топлофикация“, на банки, на фирми за бързи кредити, на лихвари. Почти всички те твърдят, че са измамени. Но в общия случай кредиторите им мислят обратното – че те са жертви на измама, понеже губят пари, които са дали назаем.
– Нашият съюз защитава не всички длъжници, а тези, които стават жертви на измами, които се извършват с помощта на съдии, съдебни изпълнители и други представители на държавни органи и на общински фирми. Всеки, който е взел заем знае, че парите са му дадени с идеята след като бъдат взети, да бъдат върнати от него плюс лихва, такса или нещо друго. Парите не се дават насила, дават се при поискване – разумно и срещу гаранция, като се сключват договори, които трябва да се изпълняват. Но в живота се случва по редица причини – икономическа криза, безработица, промяна на житейски обстоятелства, лични трагедии и т.н. – някои хора да не могат да изпълнят – навреме или изобщо – задълженията си по договор. Ето например, имаме в съюза един дядо, който е изтеглил кредит, за да лекува сина си от рак. Синът му умира обаче и банката му взима жилището – взима го, въпреки че то струва много повече пари, отколкото той дължи. Как става това?
– Е, как, според вас?
– По незаконна съдебна процедура – така.
– Защо наричате „незаконна“ съдебната процедура?
– Защото разпоредителното съдебно заседание е закрито и се извършва в отсъствието на длъжника. И това не е изключение, а масова практика по делата, в които длъжниците са страна. Причината е, че в закона не е разписано ясно кога и защо разпоредителното заседание може да се гледа при закрити врати и в отсъствие на страните. В член 2 на Гражданско- процесуалния кодекс ( ГПК) е записано, че всеки има право да се обърне към съда с молба за защита на неговите лични и имуществени права – с молба за осъдителен иск – да бъде осъдена в нормален открит процес на три инстанции страната, която не изпълнява договорените си задължения. Така ли е? Така. И в европейската харта за основните права на човека е записано, че всеки има право неговото дело да бъде гледано публично и решено справедливо в разумен срок от безпристрастен съд. При приемането ни в ЕС ние сме се задължили да въведем своя ГПК в съответствие с правото на евросъюза. Нашите „йористи“ обаче са сътворили един особен продукт. С едни особености в заповедното производство.
– Да поясним за читателя – заповедното производство се използва много често в случаите на задължения към банки или към ЧЕЗ, Топлофикация, мобилни оператори. То е значително по-евтино от общия исков процес при който държавната такса е 4% от материалния интерес. Издаването на заповед за изпълнение на паричните вземания бележи началото му.
– Целта на заповедното производство е да провери дали вземането е безспорно, или има спор за размера на дълга между кредитора и кредитополучателя. Има регламент на ЕП, който казва кога едно вземане е безспорно – когато за него има влязло в сила съдебно решение или съдебно споразумение, или документ от длъжника, който признава, че дължи определена сума на определен кредитор. Това от една страна. Но от друга страна – има издадени от правосъдното министерство образци на документи по заповедното производство – заявления от кредиторите за парични вземания, заповеди за изпълнение, съобщения. И вижте сега – във всички издадени заповеди за изпълнение пише така: „съдиите са разгледали заявленията в закрито разпоредително заседание.“ Обърнете внимание – в ГПК пише „разпоредително заседание“, а в образците – „закрито разпоредително заседание“
– Вие не сте юрист, доколкото знам?
– Не съм, но съм изучил всичко, свързано със заповедните производства. А и в съюза имаме юристи, които ни консултират. Така че знаем разликите между написаното в закона и неговото приложение. При нас пристигна неотдавна разтреперана една госпожа – баща й починал преди 5 месеца, майка й преди 3 месеца, а ги викат в съда. Викат мъртавците да им връчат книжа за дълга им към измамниците от „Топлофикация“. Разбирате ли? Заповеди за изпълнение на парични вземания се издават не срещу правоспособни субекти, а срещу умрели хора. И търсят от живи хора дълговете на умрели. Това се случва не рядко, а твърде често.
– Твърдите, че „Топлофикация“ мами длъжниците?
– Ама разбира се! „Топлофикация“ няма реални актуални писмени договори с почти всичките си абонати. Няма договори, в които да е упоменато реалното количество топлина, за което те дължат заплащане – колко за сградната инсталация, колко за общите части и т.н. Кой и как мери това количество и го изчислява? Може ли човек спокойно да се откаже от вземане-даване с „Топлофикация“, ако не го устройва? Това са все въпроси без отговор. Въпреки това юристите на „Топлофикация“ пишат заявления за издаване на заповеди за изпълнение по безспорни вземания и ги внасят в съда, като разчитат на услужливи съдии. „Безспорни вземания“ – забележете. А защо да са безспорни, питам аз. Къде са доказателствата за това? Юристите на „Топлофикация“ би трябвало да внасят осъдителен иск за всяко вземане. Но не го правят, защото във вразка с осъдителния иск ще им кажат: дайте доказателства, щом искате да осъдим човека, дайте договори, дайте фактури…А „Топлофикация“ фактури не издава. Издават прогнозни сметки! Ето ви конкретен случай с член на нашия съюз: има човекът 65 лв. неплатени за парно, идва у тях съдебен изпълнител и му казва: „Дължите, г-не, с допълнителните разходи 1280 лева!“ Ето друг случай: с последна дължима вноска на мобилен оператор 15 лв.– те пък станали 1180! И журналистката Валя Ахчиева е пострадала от прогнозна сметка на „Топлофикация“. Осъдена била! Не осъдена, а измамена, бих казвал аз. Защото от „Топлофикация“ са представили фалшиви документи и са декларирали, че „доколкото им е известно“ предоставената информация е вярна. „Доколкото им е известно“ – тази формулировка е по образец – може да е било, а може да не е. В закона пише, че представителите всяка страна по съдебен спор са длъжни да постъпват добросъвество, съгласно добрите нрави и да говорят само истината. А знаете ли какво пише в заявленията за издаване на Заповеди за изпълнения, които се подават в съда от „Топлофикация“, от фирмите за бързи кредити, от „Софийска вода“?
– Какво точно пише, не знам?
– Ами пише какво ли не, но без да се представят доказателства. А нали уж съдът съди по доказателствата? В цял свят е така! Обаче у нас във всяка заповед за изпълнение пише, че тя „е съставена по информация, предоставена от кредитора, която не е проверявана от съда.“ И съдията отдолу се е подписал! Удостоверил е, че нищо не е проверявал. Нищо! Жив ли е човекът, сочен за длъжник, вярна ли е информацията за дълга му ? Вижте какво пише в заповедните производства, които се издават в тридневен срок: „ едикой си съд, като разгледа подаденото заявление и докладва делото в закрито разпоредително заседание…“ Как става това? Съдията докладва, съдебният секретар пише протокол и се подписват двамата, че има проведено заседание. И има едни книги за проведените закрити заседания. Обаче в тях някои заседания са вписани, а други не са. И протоколи липсват за тях. Следователно подписаният от съдията документ, че е имало заседание, може да е с невярно съдържание. А какво е издаването на неверни документи? Престъпление. Не е ли така?
– Твърде наедро обобщавате!
– Обобщавам лошата съдебна практика. За която сме изпратили писма до Европейската комисия, до председателя на Върховния съд и други инстанции. А знаете ли вие практиката с тъмните стаи?
– Какви са тези „тъмни стаи“?
– Каза ми веднъж деловодителката в стария Софийски районен съд на „Римската стена“, че моите дела – аз също съм длъжник и то измамен – се намират в „тъмната стая.“ Къде е – питам аз – е тъмната стая? В мазето. В нея са папките с производствата за незабавно изпълнение на паричните задължения, по които частните съдебни изпълнители не са върнали поканите за доброволно изпълнение. Създадена била през 2009 г. с цел да се освободи място в деловодствата. Сега тая тъмна стая е преместена в новата сграда на съда. Върви, ако си нямаш работа, да си търсиш делото там. То не е архивирано, защото не е довършена по него процедурата, обаче ти е взето вече имуществото! С поканата за доброволно изпълнение на паричните задължения трябва да се връчат на длъжника два документа – заповедта за изпълнението и препис от разпореждането въз основа на което е издадена заповедта. Но те много често не се връчват. Знаете ли защо?
– Нямам представа.
– Защото съдиите не си губят времето да издават разпореждане, което длъжникът има право да обжалва. Спестяват си тая работа. Била излишна. Понеже разпореждането и без това било част от издадената заповед. Така са го измислили „йористите“ – пет в едно – заповедта за изпълнение представлявала едновременно и заповед, и разпореждане за издаването й, и разпореждане за незабавното й изпълнение, и изпълнителен лист, и протокол от проведеното съдебно заседание. Обжалвам аз, а един „йорист“ ми пише: „ разпореждането за издаване на изпълнителен лист и разпореждането за допускане на незабавното изпълнение се намират на ред 7-ми и ред 8-ми на заповедта, отдолу нагоре.“ В два реда – два съдебни акта! Това не е ли подигравка с нормалните хора, които търсят правосъдие в тая държава?! За лого на нашия сайт бяхме сложили една мисъл на забележителния юрист Живко Сталев, светла му памет: „Държава без върховенство на правото е форма на организирана престъпност.“
– Много ли са хората, чието имущество е взето за сравнително малки суми, които дължат на „Топлофикация“, на „Софийска вода“?
– На много е взето имуществото! Без значение е сумата, за която са осъдени. Значителният проблем е, че това не става по нормален правов ред, а по бързо производство в закрити съдебни заседания. Налагат се запори на сметки, на фирми и на имоти на хора, които не са престъпници, а просто са затруднени да върнат дълга си навреме, особено пък в посочен едноседмичен или двуседмичен срок. Отнема им се шансът да върнат дължимото! Аз искам да продам например поземлен имот в Балчик, за да си върна част от дълга. Имотът е законно придобит, но те са ми наложили забрана да се разпореждам с него! И отказват да ми удължат срока, не ми дават време да построя на него апартаменти, да ги продам и да се издължа. Не ми дават. Защото искат тези апартаменти не аз, а други да ги построят. Това е един пример само.
– Дайте и други?
– Много са. Получаваме многобройни писма и жалби. Ето ви една – музикант с две деца теглил кредит от банка, ипотекирал жилището си и му го взели, като нищо. Останал безработен, не могъл да си обслужва кредита известно време и го закачили на куката – със закритите съдебни заседания и тъй нататък. Ами недейте така, почакайте. Като почне работа човекът, ще почне да плаща, къде ще избяга, дал е дома си за гаранция! Нали са му пратили техни оценители и те са му казали: жилището ти струва 100 хиляди, ние ще ти дадем 80 хиляди…И нали се застраховат кредитите! За какво са тия застраховки, нали за да помагат на изпадналите в беда!…Ето, един собственик на месокомбинат, закъсал временно, му ликвидират завинаги месокомбинат за милиони, в който той работи денонощно. И той е съден по бързите производства, вместо в нормален процес, който ще тече, докато той продължава да работиш…Ето една учителка, наш член – 1000 лв. за бяла карта, сега я търсят за 3000 лв., а тя не може да ги събере! Чистачка – 1500 изтеглила, а познайте за колко я търсят сега – за 12 000! Пенсионер,инвалид – търсят го за 5000 лв., взети назаем от сина му, който е починал…и се трупат лихви… В същото време едни други хора, прочути, които са получили от банки десетки милиони, никой не ги търси за нищо. За едни длъжници – бърза процедура, а за други – кеф у нас и в чужбина.
– Темата за известните кредитни милионери е друга. Въпросът е за обикновените хора, които теглят пари понякога от лекомислие, а не от нужда. Не ги ли съветвате да са по-предпазливи?
– Да ги съветвам, но ще ме послушат ли, като гледат рекламите по телевизията. Помните ли какво беше, когато банките имаха лимит и трябваше да раздадат едни пари? Където те хванат, почват да те убеждават: ти ги тегли тия пари, ние ще ти помагаме! Искаш ли да си купиш жилище? Ето ти пари! Искаш ли да си го ремонтираш? И за ремонт ще ти дадем пари! Искаш ли и бяла карта да ти дадем, да си имаш? Ето ти, вземи, вземи!…Рекламите те убеждават денонощно – елате в тая банка, другите не могат, но тази ще ви позлати живота! Ами рекламите за бързите кредити, дето викат: стига глупости, елате при нас, ние ще ви сбъднем мечтите! А тия фирми за бързи кредити кой им помага да се размножават? Ами заложните къщи? Някой влиза ли в тях? Имам предвид някой полицай, някой проверяващ? Зарибяват хората от деца. Обещават им да получат лесни пари, без да полагат труд! Или ги учат да търкат листчета и да печелят милиони така, или ги учат да взимат назаем.
– Къде е изходът?
– Институциите да почнат да си вършат работата: Висшият съдебен съвет, Правосъдното министерство, КъПъКОНПИ или както там се казваше тази комисия за отнемане на престъпното богатство и нашите евродепутати в Страсбург.
Визитка
Ивайло Илиев е роден на 30 март 1960 г. в Лом. Завършил математическа паралелка в ломската гимназия ( 1977), а после Висшето военно училище във Велико Търново ( 1981) с гражданска специалност инженер по двигатели с вътрешно горене. Офицер в военната школа във Видин ( до 1992), а след това търговец на резервни части за автомобили с магазини и представителства за търговия на едро в 6 окръжни града и инвеститор в недвижими имоти и строителство. Активен член на Сдружението на потърпевшите от частни съдебни изпълнители, а сега – председател на Съюза за защита на длъжниците „Солидарност“.