Анна Заркова,
пред Би Ти Ви
Неприятно е, но трябва да признаем, че ноември – месецът, в който за 35-ти път вече празнуваме рождената дата на българския Преход към демокрация, исторически бележи и една друга годишнина – на посттоталитарната криминална държава – тази, в която ние живеем и която най-будните ни деца напускат, без да се обръщат назад. Някои я наричат „дълбоката държава” по името на нашумелия британски шпионски сериал, но тя у нас излиза често на повърхността – като например при всяко от публичните мафиотски убийства, които, както забелязвате, не спират да се редят в кървав сериал.
ПЪРВАТА серия от големите убийства, мен ако питате, бихме могли да озаглавим „От Крушата до Луканов“. Шампионът по борба Стефан Мирославов – Крушата води хорото на поръчковите екзекуции след преломния Десети ноември. Той е от тъй наречените „борци” – бивши спортисти, отглеждани в школи и интернати от правителството на Живков само и само да печелят медали в прослава на социализъма, както той го наричаше. След смяната на режима спортните общежития затварят врати и сума ти мускулести момчета остават на улицата. Спасяват се поединично, като се препитават с това, което умеят – да упражняват сила, но вече за да печелят не медали, а лесни пари. Нищо чудно, че те са първите жертви на гангстерската война, избухнала в суматохата след вътрешно-партийния преврат, с който Тато е свален от власт. В разгара ѝ убиват Луканов – Архитектът на Прехода, както го наричат историци.
По ирония на съдбата философът Жельо Желев, който не без негова подкрепа става президент, заявява при това, Преходът е свършил окончателно и България вече е демократична – със свобода на словото, на сдруженията, на митингите, с многопартийни избори и парламентарна опозиция. Уви, по-нататък ще се окаже, че на Прехода не му се вижда краят, а нашата демокрацията е фасадна (и фасадата ѝ рухна като че ли при последните очевадно фалшифицирани избори).
ВТОРАТА серия големи убийства са по царско време, докато главен секретар на МВР е Бойко Борисов. Тогава – от 2001 до 2005 г. в хрониката влизат 137 нови показни мафиотски екзекуции – всичките неразкрити. По онова време замира откровеният рекет при който собствениците да коли и фирми си купуваха спокойствие с лепенки, на които пишеше ВИС и СИК. Двете трибуквени групировки от бивши спортисти и обикновени бандити бяха в действителност две криминални армии, с които старата и създадената от нея нова политическа класа се биеха за икономическата власт – за активите на разпадналата се соцдържава. В мандата на цар Симеон „борците” свалиха анцузите и облякоха костюми – някои узакониха бизнеса си в застрахователни компании и охранителни фирми, други влязоха в правителството (като Борисов), станаха за дълго част в управленския елит. Но преразпределянето на незаконния алъш-вериш си върви – на стоковата контрабанда, на раздържавената търговия с оръжие, наркотици и проститутки… И в него свистят куршуми – за братята Илиеви от ВИС, за Бай Миле от СИК, за Илия Павлов, Императора на Мултигруп, за банкера Емил Кюлев…
ТРЕТАТА серия от демонстративни мафиотски убийства продължава и в днешни дни, както виждате – с разстрела фамозния Къро в Африка, с екзекуциите на Алексей Петров – конструкторът на Сглобката и на Марто Нотариуса – съдебният брокер. Куршумите гърмят на фона на завладяната от мафиотски авторитети партийна и съдебна система – тази, в която местата в парламента и правителството се купуват и продават, а правосъдието е независимо от закона, а е зависимо от парично-стоковите отношения между неколцина олигарси и техните храненици във всички власти – законодателната, изпълнителната, съдебната и медийната.
ДЕТЕКТИВИТЕ
И на най-наивния наблюдател му се набива в очи, че органите стигат до известни извършители на убийствата, само ако те не опират до висши интереси. Друг въпрос е, че и тогава правосъдието се бави или справедливостта не влиза в съдебните зали. Определено се смята например за известен убиецът на Емил Кирилов-Крокодила. Но кой е Крокодила? Със своите десетина преправени на бензиновози коли той е кокошкар в сравнение с онези, недосегаемите, които прескачат югоембаргото с цистерни на кораби и влакови композиции.
По-различно стоят нещата при убийствата на Луканов, Васил Илиев, Иван Тодоров-Доктора, Емил Кюлев, Алексей Петров и Нотариуса, където мирише освен на барут, и на мощни икономически и политически интереси, на тайни служби, на милиони в банки, на петрол и на власт.
ЛЕГЕНДИТЕ
Паралелно с влезлите в задънена улица разследвания вървят легенди. Най-цветната от тях е за Ескадрона на смъртта. Бивши полицаи изтребвали босове от сенчестия бизнес, защото със законни методи били неизтребими.
В друга версия, съобщена от Ахмед Доган на обслужваща го журналистка, от провинцията в София били докарани 50 главорези, водени от бивши служители и инструктирани при криза да убиват или арестуват и видни политически лидери.
В НСБОП обсъждат с умиление старата Чикагска стратегия – как през 20-те години на миналия век мафиотите в САЩ се радвали на снизходителността на магистратите, както е у нас сега. Затова американските ченгета внедрявали свои хора в Семействата, създавали интриги и скандали, предизвиквали поръчкови убийства и престрелки между бандите. Мафията започнала да се самоизтребва. Не знам доколко това е вярно, но днес у нас звучи като приказките от кръчмата на Осемте джуджета, които разсмиват деветото…
УБИЙЦИТЕ
Смъртта си има ценоразпис. Убийството на обикновени хора струвало 5000 лева, обясняваше Иван Тодоров – Доктора навремето си. За наркодилъри и контрабандисти на високо ниво трябвало 30 000 евро, защото били с охрана – не знам толкова ли е платено и за неговата глава. А големите босове стрували поне 100 000 евро, понеже били трудни мишени.
Най-скъпите наемници били чужденци, които правят удара и се оттеглят зад граница. Но имало и евтина работна ръка. Ивайло Спиридонов, спец по убийствата, когото наричаха Доктор Рос, понеже преди да стане шеф, през ден преглеждаше трупове на местопрестъпления, разправяше, че ако някой наркобос има сметки за уреждане, свиква двайсетина гавази от родопските села, дава им по 500 лева и те правят за тия пари чудеса.
А мафиотите от горните етажи плащали за мокри поръчки на барети – командоси от СОБТ, действащи и бивши, снайперисти, може би един такъв е ликвидирал бившия си колега Петров по време на излета му на Витоша…
Килърите са изобретателни – приближават жертвите на мотор, с колело или пешком, облечени като клошари, като полицаи, с попски бради или килимявки – като двамата мними свещеници, които откриха огън срещу Митко Малкия в кафенето Арт Декор. Било е и музикант да извади автомат от калъф на цигулка, само майка дето не е вадила от детска количка лека картечница…
Тъй или инак полицейският Доктор Рос винаги е бил категоричен: В 90 процента от случаите се убива за пари.