С 12 гласа „за“, 1 „против“ и 8 „въздържал се“ комисията по правни въпроси в Народното събрание в четвъртък прие на първо четене проектите за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, изработени в Министерството на правосъдието, известни най-вече със създаването на механизъм за разследване на главния прокурор.
Освен че са част от ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост, тези промени са в изпълнение на 75 осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, включително по делото „Колеви срещу България“ от 2009 г., напомниха от правосъдното министерство.
Прокурорът Николай Колев беше беше убит по времето на главния прокурор Никола Филчев, а заради неадекватното разследване на убийството България беше осъдена от Страсбург по прословутото дело, с което бе констатирано, че няма ефективен механизъм за разследване на главния прокурор.
„Николай Колев заслужаваше, защото правеше такива поразии“, заяви по време на заседанието Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС, цитиран от „Сега“. Балачев обясни, че той знае и Филчев и Колев, защото и двамата били от неговия край. Двамата се „тричали“ взаимно. И враждата им била инцидентен случай в правораздавателната система, в която двама прокурори си противоречат, но всъщност битката била между Филчев и премиера тогава Иван Костов. Като целта на Костов била да посочва кой да бъде обвиняем. „Нямате на идея колко опасна работа е тая“, заяви Балачев. Според него няма нужда от специална процедура за разследване на главния прокурор, защото бил редови гражданин и трябвало да бъде разследван като всеки.
По време на разискванията Марин Маринов от ГЕРБ-СДС постави въпроса дали се изчерпва изцяло съдебната реформа, ако предложените законопроекти за промени в съдебните закони, не само този, уреждащ механизма за разследване на главния прокурор, бъдат приети. „Голяма част от хората искат темата за съдебната реформа да бъде затворена“, заяви Маринов, цитиран от БТА.
Милен Матеев от „Продължаваме Промяната“ заяви, че законопроектът, който предвижда механизъм за разследване на главния прокурор, ще се превърне в закон до края на настоящото Народно събрание. Според него обаче, ако това стане, ще се промени историческото значение на този парламент и той ще се превърне в единствения, който е направил огромна крачка за съдебна реформа. По думите му в изложените мотиви вносителите са дали отговор на всички притеснения за противоконституционност на нормите в него.
От ДПС изразиха позиция, че ще се въздържат при гласуването си за механизма за разследване на главния прокурор. Хамид Хамид заяви, че от ДПС ще поставят пред парламентарните групи отново на дневен ред проекта им за конституционни промени, от които „да започне истинската реформа в съдебната власт“. Той предвижда текстове, гарантиращи по-голяма независимост на редовия прокурор, „тримата големи“ в съдебната система – главният прокурор, председателите на върховните съдилища, да не са членове по право във Висшия съдебен съвет. Според Хамид Хамид в конституционните промени трябва да залегне още механизъм за разследването на „тримата големи“, което да се прави от независим разследващ прокурор, който след края на разследването да стане съдия във върховния съд. По думите му промените трябва да засегнат и правомощията на главния прокурор.
Съдебната реформа ще приключи, когато в българското общество се създаде чувство за справедливост, а мисля, че още е далеч от него, коментира Петър Петров от „Възраждане“.
Александър Николов от „Български възход“ заяви, че няма как да се провежда съдебна или правна реформа от Народно събрание, което няма сили да излъчи мнозинство и кабинет, който да я извърши. По думите му няма как да се прави реформа в условията на „институционална шизофрения“. Той добави, че законопроектът, предвиждащ механизъм за разследване на главния прокурор, е трябвало да бъде внесен от редовен кабинет, а не от служебен.
Преди разискванията по законопроекта народните представители изслушаха главния прокурор Иван Гешев, според когото част от разпоредбите в него са противоконституционни. На общественото обсъждане преди седмица заместникът на главния прокурор Борислав Сарафов заяви, че ако предложените промени бъдат приети в този им вид, ще бъде сезиран Конституционният съд.
„Днес тук няколко пъти се спомена за историята – според г-н Милен Матеев при гласуване на закона 48-о НС ще остане с добро в историята, според г-н Бранимир Балачев ще се покрие със срам. Всъщност всичко се припокрива с по-голяма история – историята на нескончаемия български преход. А през последните години стигнахме до това, че целият дебат за съдебната реформа се съсредоточи върху един въпрос и той е важен за всички“, каза служебният министър на правосъдието Крум Зарков.
„Историята реши този въпрос, заради назрелия момент, в който обществото ни повече не желае да се занимава с него и иска решението. Това решение не е импровизация, а продукт на многомесечни дискусии и работни групи, в които са участвали всички институции. Истината е, че законът ще стане част от позитивното право. И въпросът ми е: защо да загубим няколко месеца, защо да завъртате още една кампания по същите въпроси, защо да държим 7 милиона души заложници по един проблем, чието решение е ясно? Самото приемане на този закон от правната комисия, според мен, ще е е добра новина и ще покаже, че народното представителство има силата и волята да се произнесе по въпроса“, каза още Зарков-