Правната комисия на 49-ото Народното събрание прие на първо четене механизма за разследване на главния прокурор, предложен от Министерството на правосъдието. Нямаше нито един против, само от „Възраждане“ се въздържаха, предаде lex.bg.
Преди това законопроектът беше одобрен единодушно и от Комисията по конституционни въпроси.
Заедно с измененията в НПК и ЗСВ, внесени от служебното правителство, бяха разгледани още четири проекта за промени в тези два закона и не беше приет само този с идеите на „Възражане“ за разследване на главния прокурор от шефа на следствието (виж по-долу).
Главният прокурор Иван Гешев дойде на заседанието, но за разлика от предишните обсъждания, запази мълчание, а коментари по законопроектите направиха двете му заместнички Красимира Филипова и Десислава Пиронева (виж по-долу).
Какво предвиждат пете законопроекта
Законопроектите, които обсъди правната комисия, са пет. Първият е на служебното правителство и съдържа изменения и в НПК, и в ЗСВ. В него се предлага наказателен съдия с ранг на върховен, който може да е от всички нива без районно, да ръководи разследванията срещу главния прокурор и заместниците му. За целта временно ще бъде назначаван за прокурор във Върховната касационна прокуратура (ВКП) за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор.
Ако се стигне до привличането на главния прокурор като обвиняем, прокурорът по разследването ще уведомява НК на ВКС, която трябва да започне процедура по назначаване на обвинител, осъществяващ контрол на действията на разследващия главния прокурор. Този обвинител по контрола също ще е съдия, като той ще бъде временно назначен за зам.-главен прокурор от ПК на ВСС. Пред него ще могат да бъдат обжалвани всички постановления на разследващия обвинител №1 , които не подлежат на съдебен контрол.
Измененията предвиждат и процедура по временно отстраняване от длъжност на главния прокурор, нови правила за разгласяване на данни от разследването, съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство за тежки престъпления. МС предлага Народното събрание да не може да вкарва във ВСС съдии, прокурори и следователи, а само хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи с високи професионални и нравствени качества.
Освен това се предлага тримата големи в съдебната власт да се избират и освобождават от Пленума на ВСС с обикновено мнозинство от 13 гласа, а не с квалифицирано изискващо подкрепа от 17 от 25-имата му членове. За председателите на върховните съдилища се предвижда и второ изискване – решението за избора или за освобождаването им да е подкрепено от мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите (пълния текст на законопроекта виж тук).
Министерският съвет има още един проект за промени в НПК, които са свързани основно с правата на непълнолетните заподозрени или обвиняеми (пълния текст на законопроекта виж тук).
„Възраждане“ също внесоха свои предложения за промени в НПК и ЗСВ – те са в два отделни законопроекта. По отношение на разследването от партията също предлагат съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство, но не само за тежки престъпления, а за всички. „Възраждане“ предлага в НПК да се предвиди възможност за незабавно разглеждане на жалба срещу 72-часовото задържане, постановено от прокурора. Както и да се даде на разследващите органи пряко, а не чрез прокурора, да искат разрешение за използване на специални разузнавателни средства (всички техни предложения за промени в НПК виж тук).
Що се отнася до начина на формиране на ВСС, партията на Костадин Костадинов, въвежда специфични изисквания за членовете на парламентарната квота (пълния текст на проекта за изменения в ЗСВ виж тук). Според тях в Съдийската колегия на ВСС парламентът трябва да избира един хабилитиран преподавател по публичноправни науки и двама, минали през поне три нива в системата и практикували поне 5 години в областта на публичното право. Същите изисквания важат и за трима от общо петимата членове на Прокурорската колегия, избирани от НС. Освен това „Възраждане“ предлага следствието да бъде извадено от „шапката“ на прокуратурата и отново да стане самостоятелно. Неговият директор пък да извършва разследването по сигнали за престъпления, извършени от главния прокурор.
Министерският съвет също предлага изменения в ЗСВ, с които да се предвидят отделни етични кодекси за съдиите от една страна и за прокурорите и следователите от друга (пълния текст на законопроекта виж тук).
Позициите на заинтересованите
„Този законопроект беше приет на първо четене в предишното Народно събрание. Той е и част ангажиментите, включени в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Той е и ключът за освобождаването от няколко мониторингови механизма, той е и път за преодоляване на една пречка за дълбинния разговор за съдебната реформа, който досега катастрофира“, каза министърът на правосъдието Крум Зарков за измененията в НПК и ЗСВ, въвеждащи механизъм за разследване на главния прокурор.
Зам.-главният прокурор Красимира Филипова заяви, че голяма част от разпоредбите за наказателната отговорност на главния прокурор и заместниците му в проекта на МС са оценени от прокуратурата като дискриминационни, а част от тях и като противоречащи на Конституцията.
„За да има образувано наказателно производство, трябва да има законен повод и достатъчно данни, само за главния прокурор и заместниците му е предвидено да има само законен повод. Моментът с установяването на тези достатъчно данни остава неизяснен. Преценката е възложена на председателя на Наказателната колегия на ВКС. Не разбираме как лице, което не изпълнява функциите на прокурор, прави тази преценка“, каза тя.
Тя посочи, че е налице и проблем с разделението на властите. „Може да се окаже, че няма никаква процесуална власт над органите на МВР. Защо е така – досъдебното производство се образува не само с акт на прокурора, но и по неотложност с първото действие по разследването. Кое ще бъде това лице от МВР, което ще образува досъдебно производство срещу главния прокурор – то ще е посочено без случен принцип, по мотивирана заповед или разпореждане на министъра на вътрешните работи. Няма случай лице от МВР да може да образува и да разследва магистрат и е логично да е така. Но за главния прокурор и заместниците му ще е така“, обясни Филипова.
Тя критикува и много други разпоредби, включително и тези, свързани с обжалването пред съд на отказите за образуване на досъдебно производство, които определи като противоконституционни и вредни за наказателния процес.
Филипова отхвърли и предложението на „Възраждане“ за връщане на самостоятелността на следствието и възлагането на разследването на главния прокурор от директора на Националната следствена служба, като посочи, че то ще означава връщане назад към 2009 г. Тя напомни, че следовател няма как да се явява пред съд да защитава обвинение.
Друг заместник главен прокурор – Десислава Пиронева, специално напомни за становището на ВКС, внесено в предишния парламент (можете да си го припомните тук), с което каза, че прокуратурата е напълно съгласна.
Велислав Величков от „Правосъдие за всеки“ коментира, че гледа този сериал за пореден път, като напомни, че промените в НПК вече бяха обсъдени широко в предишното НС и посочи, че е крайно време да бъдат приети.
Зам.-председателят на Висшия адвокатски съвет Ина Лулчева изрази принципното одобрение на адвокатурата за промените, предложени от правителството. „Да бъде ефективно разследван главният прокурор е въпрос не само на нормативна уредба, а и на фактическо състояние на прокуратурата. Не може да се говори за някакво дискриминационно и извънредно решение. Конституцията забранява извънредните съдилища, защото съдът решава спора и защитава правата и законните интереси на гражданите. В досъдебното производство може да има и специализация, и особен ред, и различни подходи. Основното производство ще се развие пред съда, който разглежда делата срещу всички магистрати“, каза тя.
Лулчева посочи, че адвокатурата подкрепя и новото разбиране за обжалване на отказите за образуване на досъдебно производство, но ще изложи съображения за обема на случаите, при които следва да бъде допуснато обжалване.
Тя призова депутатите да приемат и предложеното от „Възраждане“ обжалване на до 72-часовото задържане.
Ясен Тодоров от името на Камарата на следователите коментира предложенията за съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебни производства. Той напомни, че сега съдът се произнася в случай, че вече е образувано такова производство и се засягат права. „Няма как да има съдебен контрол върху нещо, което не съществува в правния мир“, каза той и допълни, че ако съдът преценява дали да се образува разследване, ще бъде погазен чл. 127 от Конституцията. Тодоров наблегна на факта, че магистратите и бившите министри неслучайно се разследват само от следователи, а не от МВР, като напомни за ареста на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов преди година.
Зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев посочи, че в Португалия например съдия бива назначен за прокурор, за да разследва главния прокурор и никой не е критикувал това разрешение. Той напомни, че наблюдаващият прокурор, ако прецени, че някой от разследващите прокурори не се справя, или работи бавно, може да го смени. „Да, има особени правила, но това не значи противоконституционност и в момента НПК има цели глави с особени правила и никой не твърди, че това е извънредно законодателство. Това не е и дискриминация. За да има дискриминация, първото условие е да има неравно третиране, но не само това, а и то да се отнася до хора в сходна ситуация, да не преследва легитимна цел и да не спазва принципа за пропорционалност. Едва ако са налице всички тези условия, ще е налице дискриминация“, каза Дечев.
Той цитира решение от 25 май 2021 г. на съда в Страсбург по дело срещу Кипър. То е заведено от зам.-главен прокурор, който е бил отстранен от длъжност по процедура, различна от тази за редовите прокурори. И ЕСПЧ постановява, че не е бил дискриминиран, защото не е в сходна позиция с останалите си колеги.
Подкрепа за промените в НПК и ЗСВ, предложени от правителството, от името на Съюза на съдиите заяви Красимир Мазгалов. Той изрази недоумение как прокуратурата твърди, че не може съдия от апелативен съд да разследва главния прокурор, а същевременно твърди, че може всеки прокурор да го разследва.
Депутатите
Очаквано Надежда Йорданова от ПП-ДБ, по чието време като министър на правосъдието бяха разработени промените, внесени впоследствие от Крум Зарков, изрази подкрепа за въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор. Тя подчерта, че той не е дискриминационен, защото въвежда специфични правила за човек със специфичен статут и правомощия. Йорданова за пореден път припомни решението на ЕСПЧ по делото „Колеви“, в чието изпълнение (а и на още над 70 други решения) се приемат измененията в НПК и ЗСВ. Тя отговори на част от критиките на прокуратурата за това как ще се образува досъдебно производство срещу обвинител №1. И посочи, че при законен повод – например сигнал, само ще се избира съдия, който да стане прокурор ad hoc и след назначаването му за прокурор, той ще реши дали да бъде образувано досъдебно производство. Йорданова подкрепи и съдебния контрол над отказите за образуване на досъдебно производство.
Цвета Рангелова от „Възраждане“ пък защити законопроекта на партията си с думите: „Защо да не върнем старото добро, което работеше?“. А Йорданова ѝ отвърна, че всъщност старото, което предлагат да се върне, е доказано неефективно.
Петър Кьосев от ПП-ДБ подкрепи измененията в НПК в защита на правата на непълнолетните в наказателния процес и напомни, че България е заплашена от дело в съда в Люксембург. Той се спря на обжалването пред съд на отказите за образуване на досъдебно производство и посочи, че има десетки примери за на практика немотивирани откази и незаконосъобразно бездействие на прокуратурата.
„ГЕРБ-СДС многократно заяви, че ще подкрепи законопроекта“, внесен от Министерския съвет, каза Десислава Атанасова. Тя подчерта, че днес не е чула нови аргументи „за“ и „против“ проекта и няма да говори по същността му. „Парламентарната група на ГЕРБ последователно е гласувала „за“, сега отново ще гласува „за“ и настояваме още днес да бъде изготвен доклад, за да го разгледаме утре в пленарната зала“, заяви тя и подчерта, че промените няма как да станат факт без подкрепата на ГЕРБ-СДС, без тях няма как да бъде променена и Конституцията. Атанасова направи кратка ретроспекция на почти безплодната дейност на последните три Народни събрания и посочи, че само с диалог е възможно действащото да извърши важните законодателни реформи.
„До момента, в който този законопроект не бъде приет на две четения, аз няма как да повярвам на вашите заявки. В предишния парламент защитавахте целенасочено вашия доскорошен приятел“, репликира я Мирослав Иванов от ПП-ДБ.
„Личните отношения между хората, предполагам, че не са обект на дискусия в комисията. Ако аз сляза на това ниво, мога да говоря за ваши лични отношения във вашата парламентарна група и други колеги“, отвърна Атанасова.
Съпартиецът ѝ Радомир Чолаков взе думата и каза, че той ще подкрепи и проектите на „Възраждане“ (определи като грешка преминаването на следствието към прокуратурата), и тези на МС. И добави: „Не съм забравил обаче становищата на Наказателната колегия на ВКС и на ВСС. Сега Зарков получава огромен кредит на доверие от комисията и дали неговата победа ще истинска, или пирова, ще се разбере по-нататък“.
Чолаков каза обаче, че на второ четене няма да подкрепи „законодателно мародерство“ и покрай механизма за разследване на главния прокурор да минат и други текстове, които нямат общо с него. Той призова да не се променя и една запетайка в проекта и ако Конституционният съд го отмени, да се знае кой е отговорен. Чолаков заяви, че групата на ГЕРБ-СДС няма да атакува закона в КС след приемането му и съдебната власт, ако иска да го направи, след като е изразили сериозни критики.
Мая Димитрова обяви, че от БСП ще подкрепят всички законопроекти – и на МС, и на „Възраждане“.
Снимка: Булфото