Интервю на Анна Заркова за предаването „Денят започва“ по БНТ
Моят доста дълъг опит на съдебен и криминален репортер ми подсказва, че завръщането на Васил Божков в България наред с убийството на Алексей Петров, не са такива случайни криминални събития, които следват едно след друго. Според мен те са част от една съвсем неслучайна поредица от криминално-политически събития, която бележи един важен политически процес. А именно – бележи края на един задкулисен етап от нашия преход към демокрация и бележи началото на един нов етап, който е пак задкулисен.
Има нещо общо между двете събития. То издава желанието на определени политически среди да отвоюват цялата политическа власт, част от която беше сдадена от Бойко Борисов и да я превърнат в икономическа власт, във властта на парите. Превръщането на политическа власт в икономическа е нещо познато, ние сме го виждали вече. Виждали сме го в първите години след 10 ноември, когато властта беше предадена от едни комунисти на други. Ако си спомняте, тогава имаше почти същите явления и събития – честа смяна на правителствата, включително редовни и служебни, ярка, шумна чистка в МВР, обезглавяване на специалните служби и шум, раздор в ъндърграунда. Точно това наблюдаваме и сега, приликите са очевидни.
Това, което се извършва, е ремонт на статуквото и на свързаните с него корупционни механизми.
Има една разлика и тя е, че днес говоренето за войната е удобно прикритие за това.
Да кажа още една дума за приликите. Поръчковите убийства, чиято поредица тепърва се оформя у нас, и тогава, и сега представляват триене на човешката памет, триене на паметта за кухнята на прехода. По-специално, за мръсотиите в кухнята на прехода, които мръсотии се създават от тайните служби, сегашни и бивши, от техните кадри и, разбира се, от неколцина корумпирани по върховете на властта.
Триене на паметта – това е, което забелязваме напоследък в една поредица убийства, в една поредица смъртни случаи, да кажем… На баретите „брат Галев“ и Алексей Петров, може би и на Петьо Еврото, не знаем.
Но в едно съм сигурна – неслучайно и доста обосновано бизнесменът олигарх Васил Божков се страхува за своята сигурност. Неслучайно ние разбираме, че властите в Америка и Абу Даби също намират неговата сигурност за застрашена. Неслучайно той избира да се върне в малка, безлюдна София, напуска безбройния Дубай. И неслучайно бърза да поиска закрила от прокуратурата и прокуратурата му дава тутакси.
Васил Божков, с цялото си величие, с цялото си богатство на олигарх, напоследък вижда, че е тежка ръката на закона. Това е добре. Лошото е, че българските магистрати все още нямат съзнание за това. Те не държат ръката си в юмрук към престъпността, те я държат в една молитвена поза към силните на деня. Ето на – ние научаваме от адвоката на господин Божков, че той активно съдейства на американските власти, за да бъде изваден от тежкия закон „Магнитски“. Той 7 пъти бил разпитват, той бил дал 25 хиляди страници доказателства срещу мафията. Той бил готов да ги даде и на българските магистрати. Ние с вас наблюдаваме отблизо как 3 години българските магистрати не щат и да чуят за това.
Има смяна в прокуратурата, но на мен ми се струва, дано да греша, че прокуратурата повече се интересува, разбираме от нейните изявления, не от това, което Божков заяви онлайн пред цяла България – че е плащал такса спокойствие, че е спестил стотици милиони с лобистки закони. По-скоро се интересува, доколкото разбрах, слушайки представителя на прокуратурата, какви ги е дробил господин Божков с покойния Пригожин.
Тук има една новина, която за мен е добра, не знам дали за други няма да е лоша. Новината я каза адвокатът на господин Божков – до края на септември господин Божков ще бъде разпитват от американците пак. И аз питам – дали този път американците няма да го попитат как работят с него българските магистрати…