Анна Заркова,
вестник „Галерия“
Във въртележката от избори, служебни и редовни правителства, която се върти пред очите ни, лицата на кадърните и некадърните политици се сливат, а имената им се забравят в деня, в който за пръв път се чуят. Но историята може би ще открои в суматохата едно политическо събитие, което в други държави би влязло в съда като „опит за пуч”, а в България парадоксално се нарича „протест в подкрепа на вътрешния министър”.
Какво представлява протестът? Публичен израз на неодобрение, несъгласие или възражение срещу действие с обществено значение.
А „протестът в подкрепа” – това пък какво е? То е парадокс – явление, което противоречи на здравия смисъл и влиза в конфликт с интуитивната логика.
Парадоксите понякога са ценни, понеже насърчават критичното мислене за общоприетото. Но не такъв е случаят в който стотина подчинени на вътрешния министър му ръкопляскаха, строени в шпалир, докато той протестираше срещу идеята някой друг да оглави политически вътрешното министерство в новото служебно правителство.
Да, нелепо е. Но не е нещо, което може да учуди софиянци повече от оня крокодил, който се родил в реката Нил, но живял в една дупка насред Ботунец, за да умре в зоологическата градина.
Да си припомним.
12 август, 12 часа на обяд. Жегата в София е такава, че на жълтите павета се пече кебапче. Съпрузите Иво и Рая Ганеви, случайни минувачи покрай паркинга пред Народното събрание оглеждат недоволно униформените полицаи, които „се пречкат по тротоара” – тъпчат на място или подпират оградата пред съседния парк, пият кафе от пластмасови чаши, пушат цигари и носят плакати „Оставете министъра да си върши работата!” На гърбовете им пише „Police” и „Special police forces” – ще рече, че са от охранителните и от специалните части. На коланите им висят кобури, палки и радиостанции. Очите им шарят по репортерките с пъстрите рокли, които се разхождат между тях с микрофони, но не успяват да ги заговорят.
– Какво искат пак? – пита Иво хубаво момиче от една телевизия, което го спира с молба „като гражданин да коментира”.
– Искат новата премиерка да не им сменя министъра – отговаря хубавицата.
– Че нямат ли си друга работа, та са дошли с пищовите да правят политика? – сопва се Рая, жена му. Вилата им за пети път е обрана и за малко да изгори заедно с гората. Чули, че в бюджета парите за сигурност се увеличават, а „сигурност няма” и ги е яд, че с техните данъци вдигат полицейските заплати.
Не, не са чели какво е написал във фейсбук Лъчо Баретата („Уважаеми колеги, ставаме свидетели на безпрецедентен опит за употреба на МВР за политически цели…елате утре на протест”).
Не, не знаели, че тая покана била качена веднага на официалната страница на СДВР – „за сведение на състава”.
– Значи тия ченгета са тук по заповед на началството? – допуска Иво.
– Не казват – вдига рамене журналистката. – Мълчат. Само зам.-шефът на СДВР заяви, че си харесват министър Стоянов, понеже бил браншовик.
Иво не хваща вяра на приказки. Той е строителен техник, а жена му – библиотекарка, но на младини бил на работа в КАТ и е „наясно с нещата”. Имал и двама клиенти от ДАНС, построил им къщи в Иваняне. Убеден е, че за шефове на служби и министри се назначават не изявените в професията, а партийни послушници; Смята, че послушанието, а не компетентността се възнаграждават с постове, коли и секретарки; Твърди, че некадърността в МВР се комбинира с корупцията – трафикант на бежанци спечелил обществена поръчка за превоза им в Гранична полиция. Според него „честните хора отказват шефски позиции в МВР, за да не служат на мафията”. А конкурсите са „за уреждане на съпартийци и любовници с бюра.”)
– Говори се, че Пеевски организирал протеста, Стоянов бил негов човек и за изборите му трябвал… – подхвърля репортерката и спира записа в знак за конфиденциалност.
– Стига с тоя Пеевски, аман! Ако беше толкоз силен, нямаше да си изпуска нервите и да ругае като каруцар – откликва Рая.
Но в това, че резултатът от изборите зависи от МВР, нейното семейство „не се съмнява”. Мъжът ѝ е запомнил думите на Стоянов:
„Всички партии купуват гласове”.
– Като е така, защо МВР не вкара в ареста поне един партиен шеф? Ами тия, дето ги изловиха със списъците по гетата? Те също са на свобода. Защото тая есен пак ще им потрябват” – горещи се господин Ганев, но съпругата го дърпа вече за ръкава: „Да вървим, че много знаеш!”
Забелязала е вероятно че на протеста пристига самият министър Стоянов. Вой на полицейски сирени оповестява тура му за овации. Той се къпе в служебна любов наляво-надясно, а после се обръща към камерите:
„Станахме свидетели как неуспели политици търсят вариант да си намерят ала-бала министър, който да им съдейства с връщането на загубените 300 000 гласа на последните избори.”
Я, виж ти! И министърът „станал свидетел” – също като Лъчо Баретата, инициатора на протеста. А дали един и същ пиар е писал текстовете им?
„На всички ни дойде до гуша партии да употребяват МВР за политически цели – заявява Лъчо, който за разлика от мнозинството протестиращи-аплодиращи не гледа в земята. Пояснява, че „това основно става от ППДБ”, а Стоянов е без грешка и полицаите застават зад него. В заключение изплюва камъчето: – След всяка смяна на властта започват преназначения и става страшно.
Дали си мисли, че самият той ще бъде уволнен, когато Стоянов напусне министерския кабинет? Дали си дава сметка, че нарушава Закона за МВР (чл. 3, чл.148), който изисква от всеки служител „политически неутралитет”.
„Служителите на МВР не могат да членуват в партии, да осъществяват политическа дейност, да изразяват политически възгледи, както и да предприемат други действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет.
На държавните служители е забранено, включително в извънработно време, да участват в събрания, митинги и манифестации на политически партии…”
Край на цитатите.
На закононарушителите се полагат дисциплинарни наказания, уволнението е най-строгото от тях.
Като Лъчо разсъждават и други от събралите се под прозорците, зад които се взимат политически решения за новите министри. Само че държат да бъдат анонимни.
„Дошли сме в подкрепа на истинския професионалист, който с работата си доказва, че е безпристрастен, с желание за промяна на министерството, с визия за развитие на служителите – съобщава един цивилен, но не си казва името.
И други са съгласни да бъдат цитирани, но под условие да се скрият зад колектива.
„Авторитетът на МВР е сринат. У всеки униформен хората виждат корумпиран катаджия. Или съучастник в купуването на избори. Едно мерси не казват и на колегите от пожарната, дето влизат в огъня за тях.”
„Все сме виновни до доказване на противното. Инспекторатът е мракобесна служба за разчистване на сметки между бившите и действащите министри.”
„В МВР стресът не е от професията, а от обидата. Взаимно не си вярваме и гражданите не ни вярват за нищо.”
„В СДВР е ужас. Следим се един друг. Доноси и клюки.”
„Българският полицай е политически зависим” – категорични са и цивилните.
„Безпрецедентен опит за употреба”? Глупости! Употребяват ни ежедневно, включително да подаваме невярна информация на кафявите медии”.
„МВР трябва да е деполитизирано, а е силно политизирано и зависимо от партиите. Всеки път при смяната им на върха търсят как да компрометират началници. А в центъра на престрелката сме ние, редовите.”
„Ние сме полицаи на всички, а не на партиите, които печелят изборите. Но кой ни пита?”
„Всеки министър прави реформи на парче, напук на предшествениците си. Честите чистки създават страхливци и съмнения, че някой цели да отслаби системата.”
„МВР се проваля в превенцията на престъпността. Тя е силова институция с репресивни функции. Така им изнася на политиците. Аз не ща да съм юмрук, но никой не ме пита.
„Нямаме подкрепа от началството. То заповядва, не разговаря. Бои се да докладва нагоре за липсата на кадри. Оставя те да се оправяш сам. Ако не, гърмиш! Аз завися от прокурорите и от началниците. За мен нито Гешев, нито Стоянов е радост. За гафовете отговарям сам. И сам се пазя като гледам да работя по-малко”.
Българските полицаи! Живи да ги ожалиш. Неуверени, невярващи, безправни. Лесна плячка на мафията.
Кой ги е заставил да се пекат в политическата жега пред Народното събрание? Кой ги е окуражил да нарушават зараната за политически изяви и да рискуват да изгубят работата си?
Синдикалната им федерация? „Не, тя няма нищо общо с това”.
# Кой тогава?
„Не е за приказване” – маха с ръка един иначе словоохотлив боец от спецчастите. Рязко ни обръща гръб и бяга. Мъж-канара, дебеловрат, кобурът издува отеснялата му куртка, но с пищова носи и страха си. Бои се може би за хляба на децата си? Или за пагона си…кой знае?
Що за „протест в подкрепа” е това в което участва? Преврат ли е – въоръжено кадруване в държавната властта? Нонсенс ли е? Алогизъм? Тъпизъм? Или манифестация на страха?