Полицаите ще протестират. Пак ли?

Анна Заркова

Синдикатите на МВР излизат утре на протест, с тях ще бъдат и надзирателите.

„Какво искат пак? Повишение на заплатите?“ –  пита ядно съседът ми Божидар. Къщата му на село за шести  път е обрана и той не крие, че му се свиди да дава на полицаите повече от своите данъци.

И в социалната мрежа подкрепа за протестиращите  „блюстители на закона“ не се забелязва.  Не личи и съчувствие към жалбите им от финансов характер.

Въпросът е – защо така? Нима българският народ не цени и не уважава полицията, която го пази?

Има и подвъпрос:  А защо да я уважава?

Тя успява ли да излови апашите? Не. Те си задигат по десетина коли на ден, нападат като хуни зеленчуковите градини и бостаните, прескачат селските огради и душат бабичките, за да им вземат пенсиите изпод възглавниците.

Полицията смее ли да пипне мафията с нейните продажни държавници? Не. Не смееше преди, както не смее и сега, макар година вече да ни управляват под надслова „Продължаваме промяната“.

Ами удря ли полицията наркотрафика, търговията с хора, контрабандата?  Нищо подобно не прави. Дружи си с наркодилърите край училищата, прави се, че не вижда несретниците,  които продават бъбреците си и бебета си зад граница,  шушука си със сутеньорите и си взема пая от китайското карго и от българските пушкала, с които се гърми в Украйна.

Ами катастрофите предотвратява ли? Или пак продължава да пита шофьорите „кво прайм сега“?

А спира ли нелегалните мигранти на границата? Вятър. Добре, че бедността и задалата се инфлация изтласква бежанският поток от страната ни.

Въпреки всичко, служителите на МВР и МП щяха да бъдат по-уважавани, ако не бяха неизменно унижавани от политиците, които са на власт. Властимащите– и сегашните, както и предишните – ги зачитат само, когато им трябват, за да ги бранят от протестиращи. Тогава ги организират, оборудват, въоръжават и ги поставят като щит пред телесата си.

А дали е прекалено да се каже, че полицаите бият гражданите в защита на управляващите? …И аз мислех, че е прекалено, докато видях ония кадри от юлския протест, на които униформени  влачеха зад колоните на Министерския съвет бунтовни младежи,  удряха ги с палки и снимаха с джиесем повалено момиче с разкъсано деколте.

Разбира се, много неща могат да бъдат казани и в полза на нашата полиция, и за похвала. Но тя от другите си пати.

Има две-три неща, изпробвани в цивилизования свят, които могат да се направят, за да се преодолее хладното отчуждение между народа и назначените да го пазят. Първото от тях се прави на избори, второто и третото след тях.

За съжаление в България какво точно се прави на избори не е ясно, а пък избраните бързо забравят защо са взели властта, освен, за да не си я дават.

Posted in Власт и съпротива, Какво ново, Свободни в словото and tagged , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *