Политическият кукловод, когото никакви избори не могат да отстранят

Карлота Гал,

The New York Times

Когато масови протести свалиха правителството в България и наложиха провеждането на нови избори през април, най-силният гняв на протестиращите беше насочен към Делян Пеевски – лидер на малка политическа партия, но смятан за един от най-влиятелните политици в страната.

Бивш медиен магнат, чието име през годините е свързвано с множество финансови скандали, Пеевски широко се възприема като фигура с непропорционално голямо задкулисно влияние върху медиите, съдебната система и изпълнителната власт.

Общественото недоволство от задушаващата хватка на корупцията изведе Румен Радев – бивш пилот на изтребител и президент, създал коалицията „Прогресивна България“, до убедителна победа на парламентарните избори.

Радев водеше кампания с обещание да разруши „олигархията“, като посочи Пеевски сред основните си цели. Особено остри бяха критиките му към връзките между Пеевски и Бойко Борисов, лидерът на предишната управляваща партия.

Мащабът на победата постави Пеевски в отбранителна позиция. Партията му загуби осем места в Народното събрание, макар че той запази своя мандат и съпътстващия го имунитет.

Само дни след изборите изпълняващият длъжността главен прокурор Борислав Сарафов, считан за близък до Пеевски, подаде оставка. Самият Пеевски, често описван като нападателен и груб, този път запази сдържан тон и поздрави учтиво Радев.

Страната е в очакване какво ще последва.

Делян Пеевски, могъщият олигарх, който е в центъра на българския гняв

Дали Радев ще успее да изолира или дори да изправи пред съд Пеевски, се превръща в ключов тест за намеренията му като вероятен бъдещ министър-председател и за готовността му да реформира начина на управление.

На 45 години Пеевски е сочен от мнозина като символ на ендемичната корупция и забавения напредък на страната – олицетворение на провала да се установи върховенството на закона и на това, което критиците наричат „завладяна държава“.

Повече от десетилетие той е във фокуса на обществени протести. Последните бяха през декември, когато десетки хиляди излязоха по улиците с искане за оставка на правителството, което той подкрепяше.

През 2021 г. Съединените щати наложиха санкции на Пеевски и още двама българи по закона „Магнитски“, който позволява санкциониране на чуждестранни лица, обвинени в корупция или нарушения на човешките права.

Според съобщението той е използвал подставени лица, за да назначава хора на властови позиции – срещу подкупи или с цел отклоняване на средства в негова полза.

Обвинен е също, че е използвал търговия с влияние и подкупи, за да се предпазва от обществен контрол и да упражнява влияние върху ключови институции.

„Регулярно е участвал в корупция“: За какво беше санкциониран Делян Пеевски по „Магнитски“

Санкциите го подтикнаха да заведе дело срещу американски официални лица във федерален съд във Вашингтон през 2022 г., а през 2023 г. и Великобритания го санкционира за „сериозна корупция“.

Пеевски отхвърля обвиненията като политически мотивирани. Партията му не отговори на запитвания за интервю.

Възходът му отразява по-широката история на България – преходът от комунизъм към членство в НАТО и Европейския съюз, както и допуснатите по този път грешки.

Пеевски е на 9 години при падането на комунизма през 1989 г. Израства през бурните 90-те години, когато мафиотски структури процъфтяват в условията на зараждащ се капитализъм. Още млад изгражда мрежа от контакти и бързо напредва – влиза в бизнеса на 18 и става заместник-министър на 21.

Според Димитър Керанов от Германския фонд „Маршал“ натрупването на власт от Пеевски показва провала да бъде демонтирано наследството на комунистическите служби, които са се преплели с организираната престъпност.

„Без разбиване на тези мрежи не може да има качествена демокрация“, казва той.

Не за продаване на паспорти: Ето за какво беше санкциониран Делян Пеевски от Великобритания

Майка му Ирена Кръстева оглавява лотариен фонд и започва да придобива медии в ранните години на демокрацията. През 2009 г. Пеевски поема контрола над тях и става депутат от Движението за права и свободи – партия, свързвана с турското малцинство, макар самият той да не е от турски произход.

Назначаването му начело на контраразузнаването през 2013 г. предизвиква масови протести като символ на завладяна държава. Той бързо подава оставка.

Според адвоката Велислав Величков ключът към влиянието му е поставянето на лоялни кадри в прокуратурата, съдебната система и разследващите органи. Това е позволило на партията му – първо под ръководството на Ахмед Доган, а след това и на самия Пеевски, да влияе над Висшия съдебен съвет и институцията на главния прокурор повече от две десетилетия.

Една от първите задачи на новото управление ще бъде реформа именно на тези институции, заявява Александър Пулев от икономическия екип на Радев.

Джевдет Чакъров стисна ръка на Пеевски, след като фирмите на сина му са били запорирани

Радев изключва възможността за съюз с дългогодишния съюзник на Пеевски – Бойко Борисов, чиято партия доминира управлението през последните 16 години.

Борисов, трикратен министър-председател от 2009 г. насам, неведнъж е омаловажавал обвиненията в корупция. Затова предизвика изненада, когато открито описа отношенията си с Пеевски.

„Познавам Делян Пеевски от 20 години и знам, че мога да разчитам на него“, заяви той през октомври. „Когато му кажа нещо, го взема предвид; когато той поиска нещо от мен, го правя.“

В писмена позиция до „Ню Йорк Таймс“ Борисов отрича обвиненията в корупция и подчертава, че представители на партията на Пеевски не са участвали в негови кабинети, но признава, че фрагментираният парламент изисква търсене на подкрепа от различни партии.

„Важни национални цели понякога изискват компромиси в парламентарните конфигурации“, казва той.

Posted in Власт и съпротива, Какво ново and tagged , , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *