Анна ЗАРКОВА,
вестник „Галерия“
„Ти си най-невинният!”, възклицава в любовен екстаз прокурорка с кодовото име Вили, привлечена неудържимо от един бандит, най-чаровния от четирима арестувани обирджии. Тя консумира в кабинета си интимна връзка с него, докато погва съучастниците му с обвинение за обир на 85 000 лева.
Истина ли е това?
Може да е истина, а може и да е лъжа, но агенти от специалните служби го съобщават писмено на съда. То служи за основание на тяхното искане да подслушват въпросната дама – небезизвестна юристка, ползваща се с репутацията на „строг държавен обвинител” в ключовата за властта Софийска градска прокуратура.
Не само „Вили”, а и „Лена”, и „Вълчо”, и „Ачо”, и други български прокурори и съдии с оперативни псевдоними са следени и подслушвани, след като МВР, Антикорупционната комисия и ДАНС са поискали и получили съдебно разрешение за това.
Да, мащабно предприятие за производство на компромати функционира у нас и държи под контрол със специални разузнавателни средства (СРС) действащи правници. Обилен теч на свързаната с него секретна документация, обработен в журналистическото разследване „КорупцияЛийкс” потвърждава този скандален факт.
Документите, получени в Бърд.бг и споделени с партньорски медии, показват нагледно как подслушвачи и преследвачи от Дирекцията за оперативно-техническа информация (ДОТИ) са нахълтват в личния живот на мнозина от призваните на правораздават – записват техните семейни и приятелски разговори, четат са имейлите и чатовете им, опипват човешките им слабости, слухтят за флиртовете им, за изневерите и сексуалните им играчки, надничат в нощните им шкафчета с лекарствата.
Всички тези шпионски похвати не биха били толкова възмутителни, ако събраните с тях фотографии, видео и аудио записи бяха внесени в съда като годни доказателства за корупция или търговия с влияние. Но се оказва, че събраните със СРС пикантни материали не са послужили нито веднъж за произнасяне на присъда в процес срещу продажен магистрат. Затова мълвата им намира друго приложение – за изнудване на честно (или нечестно) работещите в съдебната система.
Спецченгетата и антикорупционните чиновници твърдят, че са заявявали желание да душат под чаршафите на правосъдни деятели не заради друго, а защото са разполагали със сведения за подкупи от стотици хиляди и милиони евро, давани и вземани по схемите на българската мафия.
Адвокат Михаил Екимджиев: Подслушването отново ще заеме централна роля в политическата игра
Да им вярваме ли, че е така?
Да им вярваме, но нека сме наясно, че нито една от корупционните афери, описани образно в техните заявления, не е отразена впоследствие в обвинителен акт – камо ли пък някой от „турените на слушалки” във връзка с тях да е сядал някога на подсъдимата скамейка и да е пратен в затвора оттам.
Видимият резултат от тъй наречените „операции със СРС-та” се изчерпва засега с масово нарушаване на човешки права – и то правата на хора, които се произнасят в името на закона.
Дали „влюбчивата Вили” е осъдена за престъпление срещу правосъдието, например? Не. А дали е била обвиняема и подсъдима? Не, никога. А може би Висшият съдебен съвет е образувал срещу нея дисциплинарно производство? Нищо подобно. Няма и обективна причина това да се случи, тъй като тя в действителност е поискала “постоянно задържане под стража” на обирджията, с когото според полицейските детективи се е залюбила – тоест, не е проявила към него никаква милост.
Сега познайте –дали нейният грях е измислен с цел да се даде възможност на службите да ровят в бельото ѝ и да открият там нещо срамно, с което да бъде държана в зависимост? Или пък грехът ѝ е сторен наистина, но не е разгледан по реда на НК и е заключен в папка в нечие чекмедже до поискване?
Не познахте? Опитайте пак. Но имайте предвид, че по време на сполетелите я неприятности Вили се издига в йерархията така, че от нея зависят магистратските изпити – тези за придобиването на юридическа правоспособност и назначенията с конкурс. Можем ли да допуснем, че способностите на кандидатите не са единственият ѝ ориентир? Ако не допуснем, ще излезе че сме наивници.
„Има неудобни магистрати, които са подслушвани, за да бъдат държани на каишка” – категорична е съдия Владислава Цариградска.
Тя първа вдигна аларма за „ушите и очите”, залепени за нейни колеги, а и за самата нея (след отказа ѝ да реши дело по волята на убития по-късно Марто Нотариуса и последвалите разкрития за Семейството на Пепи Еврото и “правосъдието на джуджетата”).
„Страхът, че властта злонамерено те наблюдава, е разрушителен не само за съдийската независимост, а и за цялото демократично общество в правовата държава” – казва още Цариградска.
В началото на тази година Българският хелзинкски комитет представи аналогичен на нейния анализ под заглавие „Подслушано правосъдие”, като го подкрепи с потресаваща статистика. Стотици магистрати са опитали горчилката да бъдат шпионирани и оцапани в кафяви медии за ужас на родителите им и за срам пред децата им.
Поставете се за момент на тяхното място. Снимките и емоджитата със сърчицата, които пращат или получават по електронната поща и вайбъра, видеата от летните им ваканции и даже адресите в Гугъл, на които се отбива търсачката им – всичко това се получава, разглежда, одумва и използва по целесъобразност от различни бенефициенти – официални и неофициални – висши прокурори и полицаи, но и рекетьори от бранша, като например тези, които са снабдявали “тържището за съдби” на Пепи Еврото и са търкали дивана му…
Според експерт по киберсигурност шпионирането не е трудно задача и днес – около три години, откакто досъдебното производство, образувано в Софийска градска прокуратура във връзка със софтуера „Пегас”, е потънало сякаш в земята. В социалните мрежи се рекламират открито разни начини „да хванеш жена си в изневяра”, съответно “да провериш дали на съдийката по твоето дело не ѝ е слаб ангелът”.
Лесна работа: „Получил си фишинг имейл, който отваряш през телефона. В мига, в който сваляш някаква снимка, аз инсталирам проследяващия софтуер и давам достъп до регистъра на твоите обаждания – така че някой вече ще знае кой те е търсил и на кого си звънял. По-модерните софтуери дават възможност и за запис на разговора, за да бъде прослушан на по-късен етап. Някой вече вижда всичко, което снимаш с телефонната си камера. Получава локацията ти в реално време – къде отиваш, къде се намираш…”
Звучи зловещо. И интригуващо – кой знае какъв информационен масив се е трупал, заедно с празните бутилки от уиски на масата на Пепи Еврото – там, където са разписвани пътни листове за възходящи кариери на „джуджета” с юридически дипломи, продавани са и купувани арести и свободи.
Заведението „Осемте джуджета”, съседно на Софийския районен съд, е вече затворено, но бихте ли се обзаложили , че няма друго като него, което е отворило врати? Не бихте, нали?
Един силует с конспиративен прякор Влиятелния изскача от „КорупцияЛиикс”, като приемник и последовател на Еврото и Нотариуса. Бил уволнен служител на съдебния инспекторат и бил създал „множество контакти с магистрати от административните съдилища в София, Перник и Варна”. Е, кой е той? Човек или сянка?
Това ще стане ясно и то незабавно, ако по законен ред се проверят всички изнесени от журналистите случаи в които воайори, облечени във власт, са надничали под полите на Темида и под тогите на нейните жреци. Ще се разбере дали това са прецеденти, останали в миналото, или са част от онази „адска машина”, която не спира бълва злини в юриспруденцията и политиката, въпреки че Румен Радев смени на върха на държавата Бойко Борисов.
Ще го бъде ли още върховенството на компроматите в правоприлагането?
Магистратурата не казва. Мълчи свенливо – като оная булка на Чудомир, която според Дядо поп „гледа надолу, но мисли за голо”.
Дали още подслушват магистратите поголовно?
Ако изключим бунтовната съдия Цариградска, която изглежда все по-самотна, на останалите като че ли им е вече все едно.
„Сякаш не става въпрос за елитно съсловие, а за някакви маргинали! – възмущава се непримиримият адвокат Михаил Екимджиев, пряк свидетел на това как Европейският съд нееднократно осъжда България за „прекомерно използване на СРС-та и трафични данни”. – Аз очаквам да почнат да ги приканват с кебапчета, бира и дърва за огрев, за да упражнят правомощията си и да опитат да направят нещо от тази прокълната система!. Има съпротива отвътре в системата и това е, те не искат да се променят” – констатира правозащитникът с гневен сарказъм.
„Всеки човек в България може да бъде подслушван безконтролно”, констатира Евросъдът от Страсбург. Обезщетенията на потърпевшите се плащат от всички български данъкоплатци – това е тяхната такса „търпение” към злоупотребите на властта.