Анна Заркова,
вестник „Галерия“
„Това, което идва от главите ни, пада на главите ни.” С тия думи проф. Янаки Стоилов коментира решението на Конституционния съд по дело №1/2024 – това, с което бяха отхвърлени почти промени в основния закон на България нанесени от „сглобката” в 49-ото Народно събрание под лозунга „Съдебна реформа на всяка цена”, но от друга страна бяха оставени поправките под мотото „Да ударим президента Радев”.
И баба знае, че професорът е прав. Тя би казала същото другояче: „Каквото правим, това и патим”.
Не беше никак изненадващо, че конституционните съдии отмениха скалъпените на бърза ръка изменения в Конституцията, с които беше мотивирана обидната за избирателите „сглобка” между враждуващите предизборно партии.
Самите депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, които ги изгласуваха, се отрекоха от тях и се обвиниха взаимно за щуротията им. Даже Радослав Чолаков (ГЕРБ), шефът на конституционната комисия, от която се пръкнаха за по-малко от месец, ги нарече „капитална политическа и юридическа грешка”, която той допуснал нарочно, за да „млъкне“ Христо Иванов, нейният инициатор и идеолог.
Че е грешка – няма спор. Както е безспорно, че бе допусната съзнателно. Авторитетни юристи многократно дадоха гласност както на явната недодяланост на новите параграфи, така и на факта, че повечето от тях могат да бъдат направени само от Велико народно събрание.
Още преди 22 години по искане на тогавашния главен прокурор Филчев Конституционният съд (КС) разтълкува член 158, точка 3 от Конституцията и излезе с решение № 3/2003, че промени във формата на държавното устройство и управление не могат да се правят от обикновен парламент, какъвто беше 49-ият.
Научната юридическа общност неведнъж предупреди, че КС ще обяви за невалидно и противоконституционно както разделянето на Висшия съдебен съвет на два съвета, така и новостите в избора на членовете им, и скъсяването на мандата на главния прокурор, и отнемането на важни правомощия от президентството.
Не позна само за последното.
Но и това не беше изненада. Публична тайна е, че не всички 12 конституционни съдии мерят казусите с юридически аршин – и това е обяснимо – престижната длъжност (9-годишна, в която морни води не пият, вземат огромни заплати, носят величествени тоги и се возят в лимузини) на част от тях е дадена по усмотрение на партийно-парламентарните шефове, които си искат рестото. Никак не е чудно, че половината от тях – напук на правните постулати – одобриха противоконституционното орязване на правомощията на държавния глава (все едно, че тълкувателното решение №3 не съществува или че президентството не е част от държавната система, а резиденция на Румен Радев, когото те не харесват).
Така с 6:6 гласа бе практически отнето най-важното право на българския президент – да слага край на всяка политическа криза, като разпуска парламента и определя непартийно служебно правителство, което да организира честни избори. Закована бе наложената от „сглобката” принуда на държавния глава да избира служебен премиер като от меню на ресторант, в който провалилите се в управлението партийци са сготвили манджата. И не само това. Утвърдено бе опасното за националната сигурност двойно гражданство на депутатите и бе узаконено нахалството им да се водят на високоплатения щат в тъй нареченото от тях „постоянно Народно събрание” и докато си правят предизборните кампании.
Парадоксално решаващият глас за всичко това бе на дългогодишната активистка на ГЕРБ Десислава Атанасова. Тя се изяви в КС като „съдийка на самата себе си” и одобри, разбира се, конституционните текстове, които по-рано като парламентаристка от първия ред (коляно до коляно с Пеевски и Борисов) беше лансирала.
Това е положението, читателю. Ако си шокиран, значи не си нашенец или живееш в чужбина.
Тук с върховенството на мафията сме свикнали. Въпросът е само да не се излагаме пред чужденците – той е ключов за тия господа от елита, които биха се отрекли с кеф от бащините си фамилии в замяна на презимето Евроатлантически. В случая те са единодушни:
„Станахме за резил пред Брюксел!”
Не е лъжа. Европейската комисия (ЕК) таман ни похвали за някои промени в Конституцията с които сме “отговорили на препоръките да ограничим влиянието на главния прокурор” и гледай ти – само 2 дни по-късно Конституционният съд взе, че ги отмени.
Съдиите, чиято зависимост от Пеевски и Борисов се спряга не само в социалните мрежи със секскомпромати, висящи проверки за необясними богатства, офшорки в Панама и т.н., се оказаха независими от… евродокладчиците.
„ЕК е политически орган, който оценява идеи и намерения, а КС е юридически и следи дали парламентът спазва реда за конституционните промени”, оправдава се професор Стоилов.
Ще рече – евроекспертите не са длъжни да знаят, че идейният проект на Христо Иванов, който те одобряват, може да се впише в нашата Конституция само от Велико народно събрание. Те вероятно не са чули съобщението на Пеевски, че Христо “седнал в скута му, пил „мазно турско кафе” и двамата феноменално се врекли: „Ние началниците ще се съберем, ще променим съдебната система както си щем и ще си сложим наши хора начело.“
Феноменът Пеевски утихна напоследък по темата, но съпартийците на Христо – не.
„Пак станахме прокурорска република!”, вика един след решението на КС от 26 юли, сякаш преди него сме били нещо друго. Той цял живот е бил айти и от право не разбира, но оттук нататък щял „да отстоява конституционните изменения, за които получихме категорична похвала от Брюксел”.
Впрочем, колко пък „категорично” бяхме похвалени? Не бяхме ли по-скоро порицани? В доклада пишеше така: „В България доверието в съдебната система е под 30%, предприети са стратегически изменения в нормативите, но са необходими усилия за постигане на присъди за корупция на високи равнища.”
Познато ли ви звучи? Значи сте чели и предишните предписания в областта на правосъдието и вътрешните работи, които евронаблюдателите ни пращат регулярно от 20 години насам.
Някой помни ли кога дойде първият евродоклад? Беше 27 юни 2007 г. И какво гласеше той? Не ровете в паметта си. Двайсетината евродоклади са почти еднакви. Това, че нашите големци ги наричат „лоши“, „добри“, „по-лоши“ или „по-добри“, не зависи от съдържанието им, а от обстоятелството дали те са в опозиция или на власт.
Брюкселските докладчици всеки път отбелязват, че „България напредва в отстраняването на слабостите“, скастрят ни, че „не демонстрираме убедителни резултати в борбата с корупцията и мафията“, а накрая ни окуражават – „да продължим с изпълнението на препоръките за цялостен напредък и постигане на обществено доверие.”
Извинете, ако ви отегчавам с тия цитати.
Но ще цитирам още една фраза, понеже първенците във властта ѝ придаваха цяло десетилетие особена важност:
„Правителството има политическа воля за промяна“.
Някои правителства получаваха от Белгия тая фраза и реагираха като маймунките в цирка, на които се дава захарче. Други не я получаваха и това ги натъжаваше.
Така е и до днес. С тази разлика, че думата „промяна” девалвира заедно с обещанията на партията, която я спрегна в наименованието си със сказуемото „продължава”. А европейската администрация се умори да я употребява в писанията си. И интересът към тях намаля. И се спихна старанието на управленците ни да направят така, щото „партньорите” да напишат добра дума за тях… И така се стигна до това лято, в което на конституционни съдии у нас не им мигна окото да се произнесат наопаки на техните констатации. Какво толкоз? И без това, като чуе за „съдебна реформа”, българското гражданство вече почва да се прозява – то видя, че законодателните импровизации не подобряват правораздаването. А инак вероятният победител на идните избори Бойко Борисов знае как да се оправя с претенциите на чужденците. Спомнете си един от записите, в който се чува гласът му:
„Аз три пъти им обяснявах, че понеже съм прост и не знам английски, не съм разбрал това, което ми е казано. И съм ги наебал с двеста тези чужденци, премиери… И, като усетиха, че съм им го вкарал – аз съм се оправил, а те са затънали– се обаждат да ми кажат защо. И аз викам – ей, не е с лошо, прост съм, английският ми е лош… Аз мислех, че това искате, мама му да еба… Язък, ама то…
Сутринта имах същият случай по телефона. Влади Горанов, Сотир (Цацаров), и Гешев беха. Те се смеят тихо, а аз с такова удоволствие обяснявам на колегата немец, че вследствие моята простотия всичко се случило. И после на колегата унгарец и на колегата поляк. И накрая Гешев вика: “А бе, аз обичам да се прайм на луд, ама вие, г-н премиер, май се прайте много успешно”. Не бе, викам, прост съм и ми е лесно. То е кофти да си сложен”.
Кофти е, да. Неслучайно лидерът ПП-ДБ Кирил Петков триумфира на прощъпулника си в политиката с очарователния псевдоним Простокиро.