Анна Заркова
Списъкът „Магнитски“ не е затворен. Това става ясно от разговора между нашия посланик във Вашингтон и един от най-влиятелните съветници в Министерството на финансите на САЩ.
Американската служба за контрол на чуждестранните активи наложи неотдавна санкции на трима българи – на бизнесмена Васил Божков, на бившия депутат от ДПС Делян Пеевски и на Илко Желязков – бивш зам.-шеф на агенцията по подслушването и проследяването. Сега вече се знае, че към този списък ще бъдат прибавени нови имена, с които – по силата на антимафиотския закон „Магнитски“ – на държавни фирми и ведомства се препоръчва да не правят бизнес.
Новината не е от тия, които заглъхват за три дни.
А от кои е? Да видим.
„Това, което имаме като списък“, както би се изразил един бивш съратник на Борисов, не е нещо небивало. То е пореден поменик на заподозрени в закононарушения, които наглед са същински закононарушители, но може и да не са точно такива. Сигурно е само, че са от тия, които нашите компетентни органи и институции с години се правят, че не виждат и чуват.
Има и още нещо, което може да се каже със сигурност. И то е, че след публикуването на тия регистри нищо съществено не се случва. Освен това, че някои говорители на споменатите заспали органи и институции се пробуждат за малко /колкото траят 3-4 интервюта в 3-4 тв предавания/, а после пъхат съответния регистър в някоя папка и подпират върху нея лакти, докато ги обори обичайната дрямка.
Ето ви и доказателства – няколко писмени упражнения за борба с престъпността.
Списъкът „Крулева“, 1995 г. Тогавашната шефка на следствието Ани Крулева първа се изяви в тоя вид пропаганда срещу сенчестите авторитети. Тя даде на президента имената на 151, пуснати под гаранция. Резултатът бе скандал с прокуратурата, която контрира: „Само на 3-ма от тия 151 души могат да се сложат белезници. За другите няма достатъчно данни!“. Белезници сложиха на двама, доколкото се разбра. И край.
Списъкът „Начев“, 1996. Като подреди лоши момчета в регистър, вътрешният министър Любо Начев показа не друго, а хаосът в информационната система на полицията. Първо в списъка имаше 3000 рецидивисти, но се оказа, че 850 от тях не са между живите, а 520 са вече в килии. Пресата погледа, погледа останалите, почака да види какво ще стане и като нищо не стана, оттегли вниманието си.
Списъкът „Василев“, 2001. В него полицейският шеф Васил Василев нареди 2787 хронични злодеи, с техните ЕТН-та и следствия. Нападнаха го за неточностите в цифрите. И всичко свърши със забележката на критиците, че „в МВР има два списъка – този и друг за убитите на улицата.“
Списъкът „Петков“, 2006. Като бос на МВР и Румен Петков преброи калпазаните и ги изкара 304 „с дела, от които бълха ги ухапала“. Последва кавга със съдиите, които отсякоха, че „ченгетата не дават доказателства“. И дотам.
Списъкът „Цветанов“, 2010. Той беше от „ 300 емблематични фигури срещу които – по думите на вътрешния министър Цветан Цветанов – правоохранителните органи не са вкарали в затвора.“ „ Е, 300 бандити тормозят страната, а срещу тях стои 70-хилядна армия от полицаи, прокурори и агенти на ДАНС“ – така премиерът Борисов обобщи съотношението на силите в познатото отпреди намерение да се отвоюва държавата от бандитизма. И този път намерението си остана на хартия.
Списъкът „Цацаров“, 2019. Тоя списък от 27 магистрати, които не са декларирали открити от ДАНС техни банкови сметки и имоти в чужбина беше и си остана анонимен. Нищо, че малко след като го огласи, главният прокурор Сотир Цацаров оглави суперкомисията за борба с корупцията и отнемане на престъпните активи. И сега зрителите се чудят: списъкът ли е измислен, или тази комисия?
Равносметката:
Всичките списъци си приличат по две неща. 1) От тях злосторниците не намаляват. 2) Всички те показват пак и пак, че хората в правоприлагащите и контролни органи не си заслужават заплатите.
Изводът:
Каталози на криминални авторитети не стигат, нито пък регистри на клептократи и описи на врагове на властта. Трябват хора – нови хора на закона – знаещи, честни и храбри, събрани в нова система за противодействие на корупцията и престъпността.