Една ПП представлява една тънка папка с документи, която приносителят ѝ ползва, както намери за добре
Ясен Люцканов
125 политически партии има в България. Толкова са вписани в момента в Регистъра на политическите партии, воден от Софийския градски съд.
Най-стара е Демократическа партия, възстановена на 19 декември 1989 г. и регистрирана на 21 март 1990 г., век след учредяването си. Три седмици по-рано от нея е регистрирана Зелената партия, вписана на 15 февруари 1990 г.
Най-новата е „Морал, единство, чест“ (МЕЧ), вписана на 9 февруари тази година, с лидер нечленуващият в парламентарна група Радостин Василев, преминал през „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“.
23 партии се регистрираха самостоятелно в ЦИК за изборите на 9 юни. Само на една комисията отказа – някога мощната „Атака“ на Волен Сидеров. Причината – проверка на ГРАО е установила 2397 „коректни записи“ в подписката на партията – под необходимия по закон минимум от 2500. От останалите 22 всички без една заявиха участие и в изборите за Народно събрание, и на вота за Европейски парламент. Само за НС се записа единствено партията на друго някогашно величие – „Републиканци за България“ на екс вътрешния министър и бивш зам.-шеф на ГЕРБ Цветан Цветанов. „Републиканците“ и още една партия – „Правото“, обаче доброволно се оттеглиха предварително.
Регистрираха се и 11 коалиции, всичките успешно. Те са съставени от общо 39 партии, най-много са в „Синя България“ с тартори столичният общински съветник Вили Лилков и бившият здравен министър Петър Москов – цели 7. Всички коалиции също имат кандидати и за български, и за европейски депутати, без една – „Неутрална България“, съставена от 4 комунистически и русофилски партии, няма да участва за Европарламента.
Така общо на изборите след месец ще се явят 60 партии, малко под половината от всички. Защо само толкова ли – защото от 2017-а насам парламентарните вотове са все предсрочни и всяка година има по веднъж или по два пъти някакви избори. А партиите са длъжни да се явяват само по веднъж на пет години.
Така е по силата на член 40, алинея първа, точка трета от устройствения за тях Закон за политическите партии. Там пише, че Софийски градски съд постановява разпускане на политическа партия, „когато повече от пет години от последната ѝ съдебна регистрация не е участвала в избори за народни представители, за президент и вицепрезидент, за членове на Европейския парламент от Република България или за общински съветници и кметове“.
Останалите основания за заличаване са:
– с дейността си нарушава системно изискванията на Закона за политическите партии;
– дейността ѝ противоречи на разпоредбите на Конституцията;
– не е подала годишните си финансови отчети пред Сметната палата за две последователни години;
– не е провеждала предвидените в устава заседания на върховния и орган повече от два последователни пъти, но не по-малко от веднъж на 5 години, и не е представила в съда за вписване състава на новото ръководство.
А какво става, когато някоя партия наруши тази разпоредба? Познахте – нищо. Или поне нищо не става без… прокуратурата. Да, защото втората алинея на същия член 40 гласи, че съдът заличава партия по иск на прокуратурата. В последните години държавното обвинение се задейства в тази насока винаги не по съществени, а по формални поводи и разчиства само напълно неактивните, вече никому ненужни формации.
С какви реквизити трябва да разполага една партия, е записано в Изборния кодекс, чл. 133, алинея трета, която урежда регистрацията за избори. Освен заявление за участие по образец, партията трябва да представи пред изборната администрация:
1. удостоверение за актуално правно състояние към датата на насрочване на изборите;
2. образец от подписа на представляващия партията;
3. образец от печата на партията;
4. банков документ за внесен депозит (за местни избори няма);
5. списък, съдържащ имената, единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 2500 избиратели;
6. удостоверение от Сметната палата за внесени финансови отчети на партията за всяка от последните три години;
7. удостоверение за актуална банкова сметка, по която ще се обслужва предизборната кампания;
8. имената и длъжностите на лицата, които отговарят за приходите, разходите и счетоводната отчетност на партията;
9. изрично пълномощно от лицето, представляващо партията, когато документите се подават от упълномощено лице.
Подписите на въпросните 2500 избиратели би трябвало да не са събирани по кръстовищата. Защото поне толкова би следвало да е нейната членска маса. Според Закона за политическите партии (чл. 133, ал. 3, т. 5) за регистрация на партия се внася списък, съдържащ трите имена, ЕГН и постоянен адрес на не по-малко от 2500 членове. Тези топове от листове с имена и подписи обаче не се проверяват от никого. Те прашасват в архива на фирменото отделение на СГС на първия етаж на Съдебната палата в София, в едни стаички зад гишето, което всеки политически играч знае къде е – гишето за приемане на партийни документи.
Ако се отвори подписката на коя да е партия, регистрирана в последните години, със сигурност ще се видят множество еднакви почерци и сходни подписи. Престъпление ли е това – да, но не за самите партии, техните лидери, спонсори, идеолози и кукловоди. А за конкретния човечец, който е омастилил конкретните листове, подадени му от ръководството с указания какво да изпише – той е извършил документно престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.
Впрочем, законът изисква и 500 граждани с избирателни права да се съберат на учредително събрание, за да се създаде партия. Но даже и тези, които го правят публично в София, а не по разни хотели в провинцията, ползват професионални учредители, както всеки може да се увери, ако се смеси с тълпата на всеки такъв конгрес.
След като партиите не е задължително да имат истински учредители и даже истински членове, всъщност една ПП представлява една тънка папка с документи: удостоверение от СГС за актуално състояние, удостоверение от Сметната палата за внесени ГФО, нотариално заверени образци на подписа на председателя и на печата на партията, документ от банка за открита разплащателна сметка.
Тази папка може да се преотстъпва с пълномощно. И титулярите, и упълномощените могат да я ползват, както намерят за добре.
През годините това бяха най-разнообразни дейности.
Слава богу, далеч в историята останаха партиите „фантоми“, през чиято фирмена регистрация се точеше ДДС, внасяха се безмитно акцизни стоки и пр., законът вече забранява на партиите стопанска дейност, с малки изключения.
В хрониките са вече и формациите „ментета“, като „Коалиция „Симеон II“ и „Национално обединение за цар Симеон Втори“, които откраднаха на Симеон Сакскобургготски през 2001 г. общо 5,14% и пълното мнозинство през 2001 г. (и ДПС влезе трайно във властта…).
Наскоро се прояви отново феноменът на партиите-мандатоносители. Както царистите се явиха първоначално чрез коалиция от Движението за национално възраждане „Оборище“ и Партията на българските жени на Тошо Пейков и Весела Драганова, така преди две години с документите на ВОЛТ и СЕК участваха на първите си парламентарни избори от „Продължаваме промяната“, защото още не бяха смогнали да се регистрират като ПП ПП.
Иначе партията (папката) е най-оборотна на местни избори. Тогава тя изведнъж се превръща в местна сила по морето и в други курортни селища, но и по други градове, села и паланки, че и в областни центрове в коалиции от типа „Заедно за община…“
Но и на национален вот партиите-папки влизат в употреба – за чесане на големи егота, за подхранване на болни амбиции и, разбира се, като част от тънки сметки на големите играчи.
Пък и всеки участник получава от държавата по един ваучер, наречен „медиен пакет“ – в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лв. с ДДС…
Мъкааа….
Мъка…