След близо шестчасова дискусия парламентарната Комисия по конституционни въпроси „изпрати“ проекта за промени в Конституцията към пленарната зала за първо четене, предаде lex.bg. То се очаква да е в петък, а ако проектът събере под 180 гласа, но над 160, второто ще е след от два до пет месеца.
По време на обсъждането преобладаваха не просто критични становища, включително и проектът да бъде оттеглен, но и призиви на юристи от най-различни професии за нормотворческа сдържаност и пипане с кадифени ръкавици. Прагматизъм, скромност и пестеливост, беше призивът на бившия конституционен съдия Румен Ненков.
„Между първо и второ четене ще се направи сериозен опит всички разумни предложения да бъдат отразени“, заяви министърът на правосъдието Атанас Славов. Той застъпи виждането, че обикновено Народно събрание може да извърши тези промени в Конституцията. „Формата на държавно управление в нито една конституционна доктрина не е въпрос на нумерология на някакви квоти в съдебния съвет“, заяви той.
Позицията на президента
„Дисбаланс, с който се засяга сърцевината на парламентарния конституционен модел, формата на държавно управление“. Така проф. Емилия Друмева от името на държавния глава определи предлаганите промени за служебното правителство.
Проектът предвижда президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на служебния министър-председател назначава служебно правителство, а за служебен премиер да се назначава или председателят на Народното събрание, или председателя на Конституционния съд, или управителят на Българска народна банка.
„Правилно е изборът на президента да бъде ограничен в рамките на три лица на властови позиции, но между тях в никакъв случай не може да бъдат председателят на КС, защото именно този съд контролира законността на парламентарните избори, и председателят на НС, защото при всяко положение е обвързан партийно, а това е несъвместимо с възприетия принцип за експертност. Като допустими кандидати за поста, наред с председателя на БНБ, може да се предвидят още председателят на Върховния касационен съд, защото текущото администриране на изборите се контролира от друг съд, и омбудсманът като фигура с надпартийни функции“, предлага Румен Ненков в становище.
Институтът за държавата и правото при БАН категорично се противопоставя на измененията в Конституцията относно служебния кабинет. „Това проектопредложение реципира частично начина на формиране на правителство от гръцката конституционна система. Но тя е различна от установената в Република България, респективно, правното положение, закрепено в чл. 37 от Конституцията на Гърция, е неприложимо за българския модел на управление поради разлики във формата на държавно устройство и държавно управление. Предложеният текст води до несъгласуваност на конституционните норми в българската Конституция“, заявяват от БАН.
Според проф. Друмева на практика така се отнемат правомощия на директно избран орган – президентът, който има легитимност равна на тази на Народното събрание. Тя напомни, че тези длъжности, между които президентът ще избира премиер, ще изпаднат в тежка несъвместимост.
Проф. Друмева заяви, че премахването на президентския указ като финал на сложния фактически състав по назначаването на тримата големи в съдебната система ще понижи тяхната тежест и престиж. Тя разви виждането, че с отпадането на президентския указ изборът на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор ще може да се обжалва пред ВАС и именно той ще се превърне в орган, който има крайната дума за тези най-високи длъжности в системата.
Президентската институция е против ограничаването на правомощието на главния прокурор да сезира Конституционния съд. И призовава да се преосмисли премахването на Пленума на ВСС.
„Композицията, която се предлага за Прокурорския съвет, предизвиква сериозни опасения от политизиране и отдалечава прокуратурата от съдебната власт, а решенията в този съвет ще отразяват моментната картина на мнозинството в НС“, каза проф. Друмева.
От името на Висшия съдебен съвет представляващия го Боян Магдалинчев изложи остро критичното становище на органа. А това на Съюза на съдиите беше изложено от председателя му Татяна Жилова.
Опасенията на прокуратурата
Прокуратурата е категорично против ликвидирането на Пленума на ВСС, посочи зам.-главният прокурор Мария Павлова. Тя заяви, че структурата на Прокурорския съвет ще намали професионалния му капацитет – с двама прокурори и един следовател, и ще го политизира ненужно. „Политически избраната квота ще придобие решаваща роля по кадрови въпроси“, допълни тя.
Павлова определи като необмислена промяната, с която се ограничават правомощията на главния прокурор да сезира КС. Прокуратурата, както и ВСС, вижда сериозен проблем в новите кадрови правомощия на министъра на правосъдието да предлага прокурори за назначаване, повишаване и освобождаване, тъй като погазва конкурсния принцип.
Зам.-главният прокурор изтъкна, че промените стъпват на неправилно разбиране какво представляват надзорът за законност и методическото ръководство, упражнявани от главния прокурор. „Ако главният прокурор нямаше тези функции, нямаше да има развитие по случаите „Дебора“ и „Осемте джуджета“, каза тя.
Зам.-главният прокурор и ръководител на Върховната административна прокуратура Елена Каракашева коментира предложението за закриването на ръководената от нея прокуратура. „То не само няма да доведе до целения от вносителите резултат, но ще компрометира принципите на правовата държава. Да се допусне ограничение на възможностите на прокуратурата да реагира на незаконосъобразни актове и действия, които засягат държавния и обществен интерес, означава да се допусне ограничена или непълна защита на обществения интерес, когато той е накърнен“, каза Каракашева и призова депутатите: „Не отнемайте възможността на прокуратурата да бъде защита на обществения интерес и да охранява законността“.
„Нашите проблеми идват от това, че отделните власти не сме на висотата на конституционните разпоредби и имаме неудачна кадрова политика. ВСС в този му вид трябва категорично да бъде запазен. В противен случай ще стигнем до една фрагментация и разпарчатосване на съдебната власт. Да, ние подкрепяме съдийската независимост, но дали е добре толкова брутално да дебалансираме Прокурорския съвет“, каза председателят на Асоциацията на прокурорите Владимир Николов.
Той посочи, че прокурорите се нуждаят от външен поглед, но в този вид е той ще е крайно вреден и трябва да бъде преосмислено. „На нас ни трябва силна прокуратура, за да гарантира публичния и обществен интерес. С външния поглед ние трябва да осигурим професионалния баланс на системата. Конституцията е една юридическа мечта, нека да я надграждаме, а да не допускаме да се изроди в някакъв кошмар, който няма да е полезен на никого“, призова прокурор Николов и каза, че асоциацията ще представи конкретни предложения.
Ясен Тодоров от Камарата на следователите изрази подкрепа за становището на ВСС. И изрази следните опасения: „Фактически изваждаме прокуратурата от съдебната власт и я поставяме в много голяма зависимост от законодателната власт. На практика главният прокурор ще бъде избиран от Народното събрание“.
Една от най-критикуваните идеи в становищата е тази инспекторатът на съдебната власт да проверява „сигнали за нарушаване на закона и на съдопроизводствените правила“ и да инициират „дисциплинарно производство „при констатирани системни или груби нарушения на закона и на съдопроизводствените правила“. Главният съдебен инспектор Теодора Точкова ги определя като изключително спорни, а за идеята инспекторатът да прави предложения за временно отстраняване на магистрат заявява, че буди тревога. „Това противоречи на принципа за независимост от съдебната власт“, заключи тя.
За тези идеи бившият конституционен съдия Румен Ненков пише: „Уникални по своята противоконституционност и в пълно несъответствие с универсалните международни стандарти за независимо правосъдие“.
„Народното събрание не трябва е ковачница на законите, а лаборатория и в нея да влизат химици, които с кадифени ръкавици да пипат законите“ – тази мисъл на акад. Петко Стайнов цитира председателят на Висшия адвокатски съвет д-р Ивайло Дерменджиев. Той посочи, че съветът ще има становище за измененията в Конституцията на 12 октомври, но изтъкна, че преди да се премине към въвеждане на индивидуална конституционна жалба, трябва да се разширят правомощията на омбудсмана и ВАдС и те да могат да сезират КС не само за закони, които нарушават правата на гражданите, но и за тези, засягащи юридическите лица, както и да могат да отправят тълкувателни искания.
Директорът на Националния институт на правосъдието Меглена Тачева се обяви против премахването на Пленума на ВСС и развия своя идея за състав на Национален съвет на съдебната власт. По думите ѝ той не трябва да е механичен сбор от двата съвета на съдиите и прокурорите, а в него да влязат председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор, главния съдебен инспектор, министърът на правосъдието, председателят на ВАдС и директорът на НИП. „Този съвет, този колегиум да не е постоянно действащ, а съветът на съдиите и съветът на прокурорите да са постоянно действащи. Можем да отидем още една крачка напред и съставите на двата съвета могат да бъдат изцяло от професионалната квота“, каза тя.
Тачева отвори и друга тема: „Можем да помислим всички ли актове на правораздаването трябва да се мотивират“. „Дадохте криле на фантазията, а ние се чудим как да я овладеем“, констатира председателят на комисията Радомир Чолаков.
„Нещата са твърде неясни, много объркващи и не виждам някакви конкретни резултати, които бихме постигнали с тези конкретни промени. Няма смисъл да разиграваме това упражнение“, коментира председателят на Съюза на юристите Владислав Славов. Той дори сравни проекта с този на Данаил Кирилов. Славов отново отправи призива на организацията проектозаконът да бъде оттеглен и заключи: „Аз съм сигурен, че този проект до никъде няма да стигне“.
„Много внимателно трябва да се прецени дали някои от предложения навлизат в полето на ВНС. За мен това са два въпроса – премахването на Пленума на ВСС и на второ място, отнемането на правомощията на президента относно председателите на върховните съдилища и главния прокурор“, каза проф. Екатерина Михайлова.
Тя определи като стъпка в правилната посока повишаването на самоуправлението на съдиите.
Но предупреди, че ако бъде премахнат прокурорският надзор за законност, ще трябва да бъдат променени 80 закона.
„А най-тънката работа, която трябва да бъде свършена е свързана с въвеждането на индивидуалната конституционна жалба“, посочи тя.
Проф. Пенчо Пенев започна коментара си така: „Във ВНС искахме съдебната власт да е силна консолидирана и да може и да се противопостави на другите две власти, ако нейната независимост бъде нарушена. Но различните функции на прокуратурата и съда налагат разделяне и това се случи през 2015 г. Въпросът е може ли да се стигне по-нататък. Според мен не, по-нататъшно сепариране ще е промяна в същностната структура на съдебната власт“.
Той подчерта, че прокуратурата не бива да бъде лишавана от елементите на самоуправление, а това се получава на практика с проекта. И изрази опасения от намаляване на професионалния капацитет на Прокурорския съвет. „Четири към пет е добро съотношение“, каза проф. Пенев. Той критикува и предложението главният прокурор да се избира от Прокурорския съвет без участието на съдиите.
Проф. Пенев изтъкна начина на избор на ИВСС и предложи професионалната общност да предлага на НС разширена листа от кандидати, от която то да избира.
По думите му йерархията в прокуратурата е постулат, но йерархичната намеса трябва да е писмена, проследима и без прескачане на нива, и който я наруши да носи дисциплинарна отговорност.
В серия от становища се критикува идеята да отпадне изискването за единствено българско гражданство на депутатите, като юристите напомнят, че това ще доведе до отпадане на това изискване и за президента. „С това предложение се пренебрегва обстоятелството от първостепенна важност за стабилността на държавата, че всяко гражданство предполага и налага ред задължения спрямо съответната държава, именно по отношение на лоялност към нейния основен закон и другите закони и норми, както и към съответните нейни институции. С оглед избягване на неминуемите конфликти на лоялност, които биха възникнали, вместо отмяна на посочените норми на Конституцията би могло да се предвиди лица с двойно гражданство да могат да участват в избори за народни представители, но в случай, че бъдат избрани, да бъдат длъжни да се откажат от небългарското си гражданство преди встъпването си в длъжност, като същото да важи и в случай на избор за член на Министерския съвет“, завява бившият председател на Народното събрание Георги Пирински.
Преподавателят по административно право и процес проф. Райна Николова заяви, че възможността за избиране на хора с двойно гражданство за депутати според нея минира държавността, тъй като ще им отвори пътя и за поста на президент и членове на МС.
В становището си тя изтъква и друг съществен проблем. „Изпитвам известни притеснения за същността на процедурните изисквания към работата на Народното събрание при произвеждането на избор на съставите на административните органи: 1) разумен срок за внасяне на предложения, за обсъждане и изслушване на кандидатите и 2) предвиждане на възможност за представители на обществеността да дават становища и да наблюдават процеса. Някои разбират под „разумен срок“ 7 дни, други – 14 дни, трети – месец, а четвърти – 3 месеца. Проблемът със забавяне на обновяване на съставите на административните органи е в наличието на норма в почти всички специални устройствени закони, която позволява мандатът им да продължава, докато не бъде избран приемник. „Загубата на дисциплина“ не произтича от отсъствието или наличието на „разумен срок“ в конституционния акт. Тази политическа тенденция се появи през 2006 г. и е плод на разногласия в коалиционно управляващи партии. Едва ли ще бъде преодоляна с точно тази промяна“, заявява тя.