От книгата на Анна Заркова „От Вапцаров до Живков и останалите“
ГЛАВА ПЕТА
Докладват му в кръчмата за мощно въоръжение, за да респектират селяните
„ТЕЛЕГРАМА
Бърза. До Министерството на вътрешните работи и народното здраве.
29 септември 1943 г.
На 28-и того в 20 часа и половина около 25 души нелегални, водени от избягалия войник Пенчо Пенев от село Лозница, блокирват село Монастирци, Лознишка община, арестуват кметския наместник и за- дигат една стара пушка и слушалката на общинския телефон, и пререзват телефонната жица.
Насила са заставили 20 селяни да се съберат в една кръчма, където водачът на групата е държал реч, като агитирал да не дават храните си, да се свали правителството и да се изгонят от страната хитлеристите. Отправил закани никой да не напуска през нощта селото и всички се оттеглили, пеейки, по посока към Разградска околия, пръскайки позиви и програмата на Отечествения фронт. Нелегалните млади хора са били облечени в селски дрехи с цървули и въоръжени с пушки и пистолети от разни системи. Води се следствие.“
Телеграмата е подписана от „околийски управител Суланов“.
В ония години околийският началник на Шумен, разбира се, не е могъл да допусне, че неговото телеграфно съобщение ще стане в бъдеще знаково за борческата биография на Пенчо Пенев Кубадински – един от най-изтькнатите български политици от епохата на социализма.
От полицейското досие на Кубадински, отворено през 1942 г. по повод бягството му от казармата, са се запазили само 18 страници. Не е изключено той сами- ят да е бръкнал в архива на МВР след деветосептемврийската смяна на властта и да е извадил от там онези книжа, които биха опетнили представите за антифашисткото му минало. Той вероятно е имал възможност да направи това от висотата на постовете, които е заемал в държавата след 9 септември 1944 г.: секретар на ЦК на БКП, кандидат-член и член на Политбюро, вицепремиер, председател на ОФ.
Полицейското дознание за миналото му като партизански командир
До края на живота си – той умира на 76 години – Кубадински е прославян безусловно като партизански командир, водач на множество акции срещу буржоазното правителство.
Но в овехтялата папка, от която се разбира, че прочутата Държавна сигурност на Гешев го е следила, се намират сега сведения само за една негова акция – тази, за която се отнася телеграмата на околийския Суланов.
Ето още за нея.
„РАПОРТ
До господина Директора на полицията
От Дежурния групов началник на Държавна сигурност
Донасям ви, г-н директоре, събраните допълнителни сведения за нападението в село Монастирци.
На 28 октомври 1943 г. водените от избягалия в нелегалност войник Пенчо Пенев са влезли в Монастирци откъм Лозница, където той е роден. Още с влизането си нелегалните са поставили по двама свои хора на всеки изходен пункт на селото, а останалите влизат в него. Трима от тях срещат случайно сина на кметския наместник, когото заставят да ги заведе в дома на баща си. Последният се подчинява под страх от насоченото срещу него оръжие. Нелегалните извеждат кметския наместник от дома му, като му се представят, че са полицаи от шуменската цивилна полиция, и казват, че селото било нападнато от комунисти, което налагало да се вземат мерки да се съобщи това по телефона в Търговище. Кметският наместник бил закаран в кметското наместничество. Ключът за същото не е бил в него, а в един от полските пазачи. Той казва това на нелегалните, те отиват в къщата на последния и го докарват насила в кметското наместничество. Влизайки вътре, първата им работа била да отрежат телефония кабел близо до слушалката.
В това време останалите нелегални със силата на оръжието си са спирали всички минаващи по улицата селяни и ги отвеждали в близката кръчма. По този начин в кръчмата били събрани около 20-25 души селяни. Между тях е бил и секретар-бирникът на село Лозница.
Кметският наместник е стоял в наместничеството, пазен от трима нелегални.
След събирането на горното число селяни в кръчмата са влезли 4 души от нелегалните, между които и Пенчо Пенев.
Последният започнал за говори пред селяните, че днес България се управлявала фактически от Хитлерова Германия, че българското правителство не е положило никакви грижи относно продоволствие- то и задоволяването на селяните с продукти от първа необходимост, за което свидетелствал фактът, че болшинството от населението е останало буквално без дрехи и обуща. Говорил им е също, че в скоро време в България ще дойде съветският начин на управление, който бил най-подходящ за българските селяни и работници.
В този дух Пенчо Пенев е говорил около 1 час, като често пъти задавал въпроси на присъстващите, но никой не отговарял.
След това нелегалните предупредили селяните никой да не посмее да ги проследи накъде ще отидат.
След това са освободили селяните. Докато те излизали, няколко от нелегалните влезли в кръчмата и с носените от тях карабини разкъсали всичките картини, изпратени от отдел „Пропаганда“. Купили си по 5-6 кутии цигари „Арда“, които заплатили всеки един поотделно, и си излезли.
По сигнал, даден с полицейска свирка, се събрали на площада на селото, строили се, запели „Жив е той, жив е“ и тръгнали по посока на село Лозница. При заминаването си задигнали от кметското наместничество една пушка от стар образец без патрони и телефонната слушалка без апарата.
Повечето нелегални били облечени с обикновени селски дрехи и цървули, само неколцина били обути с туристически обуща, голфове и спортни винтяги. Същите са били въоръжени с разнокалибрено оръжие. Някои от тях носели дълги стари пушки с щикове, някои имали карабини, други пистолети, и то пак от различни системи, а някои са били съвършено без оръжие, запасани през кръста само с един селски нож. От всичко това се разбира, че групата е сформирана скоро и не разполага с оръжие и бойни материали.
През същото време, когато Пенчо Пенев е говорил в кръчмата, са влезли на няколко пъти нелегални, които са му докладвали: „Г-н командир, първа картечница зае мястото си, втора картечница зае мястото си, трета картечница зае мястото си, селото е в наши ръце, всичко е свободно!“ С това са искали да всеят респект пред селяните – да им покажат, че са добре въоръжени, за да не посмее някой да им окаже съпротива.“
Това е всичко, което може да се прочете за въоръжената антифашистка съпротива в досието на най-прославения от партизанските командири, които са доживели победата.
Псевдоним с неизвестен произход
От запазените документи не се разбира защо и как Пенчо Пенев е придобил фамилията Кубадински, с която е известен от Живково време.
В един „Въпросник за установяване на самоличността“, попълнен в полицията през 1942 г., той фигурира под името Пенчо Пенев Недялков. Във въпросника са посочени и имената на баща му – Пеню Недялков Русев, на майка му – Неда Пенева Недялкова, и на сестрите му – Пауна Недялкова, Стояна Недялкова, по мъж Райкова, Неделя Недялкова, по мъж Тодорова, Мария Недялкова, по мъж Николова.
В полицейската разработка за бягството от казармата, с която се изчерпва цялото старо досие на Пенчо, той също се именува като Пенчо Пенев Недялков.
„ПОВЕРИТЕЛНО
До Околийския полицейски началник
От Началника на Дивизионна област – Шумен Донасям ви, г-н началник, че кандицат-подофицерът от 7-и пехотен полк Пенчо Пенев Недялков, роден през 1920 г., е в бягство от частта си от 7 август 1942 г. Моля да започне веднага издирването му.“
„ДОНЕСЕНИЕ
От Кмета на Лозница
До Околийския полицейски началник
От проверка на общинския полицейски стражар за избягалия войник Пенчо Пенев Недялков се установява: Същият се е завърнал от казармата през нощта в село Лозница при баща си, от когото е взел 10 000 лева и е казал: „Не ме очаквайте да се завърна скоро.“ От тогава и до днес няма данни за него.“
С „лошо“ име на комунист
„СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО
От Областния началник на Държавна сигурност в Шумен
До Околийския полицейски началник
Донасям ви, г-н началник, че от проверка в политическата картотека и от събрани сведения от кмета на Лозница за лицето Пенчо Пенев Недялков, роден на 22 юли 1918 г., се установи следното:
Като ученик и понастоящем е упорит комунист. Винаги, каквито и да било акции на комунисти да са се предприемали в училище или в селото му, той е бил инициатор. Като войник се е стараел да се покаже като голям националист, но зад този привиден национализъм се крие пъкленото му намерение и злоба към днешния строй. В селото си се ползва с лошо име.“
Между другото в полицейската разработка за Пенчо са посочени три различни рождени дати. Според дознателя, попълвал въпросника за неговата самоличност, той е роден „на 27 юли 1918 г.“, според началника на шуменската дивизия – „през 1920 г.“, а според околийския полицейски шеф – „на 22 юли 1918 г.“.
Изглежда, че грешките на имена и дати, които в днешно време съдиите намират много често в обвинителните актове, се допускат по традиция.
…Погребват Пенчо Кубадински през май 1995 г. като герой на социалистическия труд, с 4 ордена „Георги Димитров“ и един „13 века България“. Обявяват го посмъртно – и то след падането на комунизма, през септември 2004 г. – за почетен гражданин на родното му село Лозница, което не без негово съдействие е станало град. Не дълго след това обаче по повод подписка от жителите на съседни селища званието „почетен“ му е отнето.