От книгата на Анна Заркова „От Вапцаров до Живков и останалите“
ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА
48 комунисти арестувани за разстрела на видния социалдемократ
„ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ
Разпитан: Марин Михов, чиновник, живущ в София:
Днес, 15 април 1944 г., бях, както винаги, на работа в бюрото на адвокатите Кацаров и Атанасов. В 9 часа и 10 минути чухме силен изстрел, който дойде от стълбището. Веднага след първия изстрел се чу силен вик: „Олеле, о-о-о, олеле!“ Чуха се и тежки стъпки на качващ се човек. След 10-15 секунди последва втори изстрел, след който последва силен грохот, причинен, предполагам, от падането на разстреляния. Виковете престанаха. Излязох навън. Пълна тишина. А на първата площадка под нашия етаж лежи човек. Слязох до него. Видях, че още диша… но беше за кратко.“
Смъртоносно простреляният е депутатът Сотир Янев, важна политическа личност от бурното време на антифашистката съпротива – активен социалдемократ, прочут адвокат, а още по-прочут като оратор, който страстно брани България от болшевизма, подкрепяйки съюза с Германия.
Убиват го на стълбите пред кантората му на улица „Цар Калоян“ в центъра на София, където днес е централата на Банка ДСК.
Дознанието за неговото убийство се пази в архива на МВР и разкрива умението и усърдието на някогашните детективи.
„РАПОРТ
До Столичния полицейски комендант
От Началника на 4-ти полицейски участък
В 9 часа и 30 минути народният представител Сотир Янев, 51-годишен, роден в село Стоб, Дупнишко, живущ на ул. „Неофит Рилски“ №37, отивайки на работа в адвокатското си бюро на ул. „Цар Калоян“ №1, по стълбите е настигнат от неизвестно лице, което е стреляло върху него. С два револверни изстрела е повален на стълбите.
Веднага е уведомен участъкът, веднага е блокиран кварталът и са задържани лица. Издирването на убиеца продължава.“
На местопрестъплението са разпитани 15 очевидци – случайни минувачи, работещи или живеещи наблизо.
„СВИДЕТЕЛСКО ПОКАЗАНИЕ
От Георги Начев, продавач на лотарийни билети около кино „Европа Палас“:
Обикновено идвам на работа в 9 часа. В този ден подраних, наближих Търговската банка и видях нейния часовник да сочи 8 часа и 45 минути. След малко видях да минава г-н Сотир Янев. Поздравихме се с „Добро утро“, той си влезе във входа за кантората. След няколко минути чух два силни удара. В първия момент си помислих, че нещо пука в парното, тъй като преди време беше развалено. Рекох да проверя. Тръгнах към вратата и в тоя момент видях да излизат две непознати лица, които, бързайки много, се отправиха към булевард „Клементина“. Физиономиите им не запомних, тъй като това стана толкова бързо, че не успях да ги разгледам. Това, което мога да кажа, е, че първият беше със светло палто и мека шапка. След малко излязоха шивачите (от ателие наблизо) и казаха: „Някой стреля върху един човек!“
След влизането на г-н Сотир Янев аз не съм видял да влизат други лица. Сигурно вътре са го причакали…“
Като „Черните ангели“
Ситуацията е позната на читателите, които са гледали филма на режисьора Въло Радев „Черните ангели“. В него по Живково време (съгласно изисквания- та на предпочитания тогава жанр „социалистически реализъм“) са пресъздадени терористичните акции на бойните групи на БКП: кръвопролития, пожарища, взривове, които са разтърсвали страната ни от 1941 до 1944 г.
Групите са създадени от червени активисти след 22 юни 1941 г., когато Германия напада свещения за тях Съюз на съветските социалистически републики (СССР). Целта им е да организират съпротива в тила на немския враг.
По данни от полицейските архиви само в първата година на обявения от българските комунисти курс към въоръжена борба с правителството са из- вършени 260 саботажи и диверсии срещу транспортни и други съоръжения, използвани от войските на Вермахта.
На 22 август 1941 г. гръмва влакова композиция с бензин за Източния фронт. На 19 септември 1942 г. е опожарен склад с кожуси за немски войници. А в началото на 1943 г. червените екстремисти започват смъртоносна наказателна саморазправа с политическите си противници. От февруари до май 1943 г. са екзекутирани редица известни личности с дясна ориентация. Сред тях е и Сотир Янев.
* * *
48 души са задържани под стража по подозрение, че са ликвидирали депутата.
В папката с дознанието за смъртта на социалдемократа Сотир Янев има множество семейни фотографии – негови и на близките му.
В папката с воденото по случая дознание се вижда, че полицията е изяснявала много старателно възможните мотиви за убийството на Сотир Янев още преди то да бъде определено като политическо. Разследващите са прономеровали и прошнуровали няколко анонимни писма, пратени до Янев и иззети от дома му. Едно от тях – ръкописно – гласи:
„Г-н Янев,
Изглежда, че нищо не е в състояние да ви вразуми. Хитлеровите пари толкова са ви заслепили, че не виждате дори и под носа си. Не се ли уверихте, че като крещите (срещу болшевиките), никой не ви обръща внимание? Дълго време още ще сънувате министерско кресло. Докато един ден не се озовете пред лицето на българския народ. Властта сега е във ваши ръце, но не мислете, че това ще продължи безконечно.
Часът на разплатата се приближава!“
Червените терористи: Смърт за вярното куче на немеца цар Борис!
Друго заплашително послание е адресирано до съпругата на депутата:
„Г-жо Янева,
Вашият мъж като вярно куче на немеца цар Борис не служи на българския народ, а на немците, които поробиха и ограбиха нашата страна. Българският на- род презира такива предатели от типа на вашия мъж.
Бесът на предателите ще бъде унищожен!
Сотир е продал съвестта си на най-тъмните сили на кървавия Хитлер, който ограби Европа и потопи света в кръв, който хвърли германския народ в унищожителна война, в която ще се сгромоляса през тази 1942 годи- на. Заедно с него ще бъдат изметени и такива като Сотир, който в лъжите, подлостта и демагогството няма равен на себе си.
Народен съд ще има за предателите!
Българската народна армия няма да се бие срещу братята – сръбските и руските народи, а срещу немските поробители и грабители. Българските младежи ще умрат, но не за Хитлер и неговите лакеи, а в борба!
Да живее свободна и независима България, с народно демократично правителство! Смърт на предателите!“
С какво Сотир Янев е предизвикал този гняв? Дознателите навремето са събрали данни и за това. Едно ДОНЕСЕНИЕ от таен агент показва какво е правил народният представител в деня преди смъртта си.
„Донасям ви, г-н началник, следното:
На 14 април 1943 г. присъствах на събранието, свикано от народния представител Сотир Янев, което се състоя в Железничарския дом на кино „Подем“.
Г-н Янев говори за външната и вътрешната ни политика, като каза, че Негово величество царят и българското правителство са избрали най-правия път. Той разкритикува политиката на Англия и Русия, като каза, че те никога не са желали една мощна и велика България. Също така остро нападна онези заблудени българи, които вярват, че съветска Русия ще донесе щастие и благоденствие на българския народ. Подкани гражданството да е будно и винаги готово да се справи както с вътрешните, така и с външните врагове.
Пред препълнен салон събранието беше открито в 19 часа и 15 минути и закрито в 21 часа, като през цялото време присъстващите слушаха оратора с голям интерес.“
Донесението е подписано от „Райчев, разузнавач №3460″.
Под гриф „Разкрито“
Георги Захариев Начев, роден в София, на 35 години, живеещ на улица „Мила Родина“, е бил, изглежда, един от главните заподозрени за покушението срещу Янев.
„ДОНЕСЕНИЕ
От Началника на Държавна сигурност (подпис не се чете)
До Прокуратурата
Донасям ви, г-н прокурор, че в ареста на Дирекцията на полицията е задържано лицето Георги Захариев Начев във връзка със следствието за убийството на народния представител Сотир Янев. За довършване на започнатото дознание и установяване невинността му моля разрешението ви, г-н прокурор, за задържание на същия за срок от 10 дни.“
„Установяване на невинността“! – много интересно. Изглежда, че в ония минали години презумпцията за невиновност, изисквана и днес от наказателния закон, е била водеща дори в разследванията на най-тежките престъпления.
В старите архиви на МВР не пише дали Георги Захариев е бил осъден за убийството. В тях липсват и данни за други обвиняеми.
Явно, че тогавашното вътрешно министерство – също така както и днешното – не е имало обичай да събира обратна информация за изхода на следствените дела, които полицията е пращала в прокуратурата, а тя пък – в съда.
Документацията за съдебния процес срещу екзекуторите на депутата се издирва дълги години от изследователи, между които е и Веселин Вучков, заместник вътрешен министър от 2010 г. в правителството на Бойко Борисов.
Вучков е родом от село Стоб, също като Сотир Янев, и пише книга за живота и делото му. Ето неговия разказ:
„Имам ярък спомен от детството в моето село – как на Янев и цялата му фамилия се гледаше от местната власт с лошо око.
Споменаваха го с добро само за това, че като бил адвокат, помогнал на кметството в спор с другоселци за една гора.
За Сотир Янев ми разказа за пръв път моят най-добър приятел на село – бай Стоимен Зафиров. Събрах от негови наследници пожълтели вестници, крити с години в мазето на бащината му къща. В тях пишеше за убийството му.
Народният представител от село Стоб се ражда през 1891 г., има петима братя. Брат му Давидко е кмет на Дупница преди 1944 г., но изчезва след Девети септември.
Сотир завършва право в София и Швейцария, специализира в Германия. През Първата световна война командва взвод, бие се при река Черна, получава медали за смелост. Адвокатства и е активист на социалдемократите, в два парламента е депутат. Има ярко перо. Прочетох книгите му – „Политическият човек“ и „От Струма до Черна“. В тях той разказва как, преди да погребат убит от нашите французин – Рене, намира лично във войнишката му чанта писма и снимки от жена му и малкия му син. После Сотир пише на тая жена: „Смелост е, че си позволявам да докосна чувствителните пружина на вашата съпружеска тъга…“
Революционните среди му издават смъртна присъда през пролетта на 1944 г. Тогава той е председател на парламентарната комисия по външна политика и носи отговорността за присъединяването на България към Тристранния пакт, който воюва с Русия.
По-рано, през 1940 г., Янев посещава съветска Русия, запознава се с реалния социализъм там и именно това го отвежда на десни позиции. Отстоява ги с речи в парламента и сред населението, възползвайки се от красноречието, с което е надарен.
Цола Драгойчева като видна функционерка на БКП тогава неприкрито мрази Сотир Янев, нарича го „опасно речовит“ в мемоарите си. Именно тя призовава бойните групи към саморазправа с „депутата Янев“. Открих това в един от трите тома с нейното полицейско досие, които се пазят.“
Архивите разкриват нещо изненадващо – че като адвокат Сотир Янев брани и комунисти, арестувани по обвинения съгласно Закона за защита на държавата. Той усърдно защитава Младен Исаев пред Народния съд, който осъжда Никола Вапцаров на смърт. Защитната му реч е много емоционално, но и юридически обоснована. Тя спасява живота на Исаев, който е млад поет тогава. Той е напълно оправдан.
* * *
Във вехтите полицейски папки убийството на Сотир Янев е подпечатано като „разкрито“. От присъдата за убийците му няма документални следи.