ОТ ВАПЦАРОВ ДО ЖИВКОВ И ОСТАНАЛИТЕ: Тодор Живков криел, че е комунист

От книгата на Анна Заркова „От Вапцаров до Живков и останалите“

ГЛАВА ШЕСТА

Пред полицията се представял за националлиберал

„ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ

Именувам се Тодор Христов Живков, 22-годишен, родом от село Правец, Орханийско, по занятие печатарски работник, ерген, грамотен, неосъждан.

ДошАл съм в София през 1929 г. и постъпих ученик в Средното графическо училище, което завърших и бях назначен на работа в Държавната печатница от националлибералите (г-н Сариев). След като земеделците взеха Министерството на търговията, ме уволниха като националлиберал. След уволнението стоях 3-4 месеца без работа и след това постъпих на работа в печатницата на улица „Осогово“, където и понастоящем работя.

Живял съм на улиците „Кариак“, „Гълъбец“.

От улица „Гълъбец“ №40 се преместих през 4-5 метра на улица „Петрохан“ при братовчед ми г-н Н. Георгиев. В същата квартира намерих съселянина ми Н. Груев и Н. П. Янчев от село Липница, Орханийско. С последния не се познавах, запознах се тогава.

Впоследствие аз узнах, че Н. П. Янчев е комунист. След инцидент в градското казино ние помолихме хазяина да го изпъди, за да не пострадаме зарад него и ние. Хазяин А му върна адресните билети и му каза да не идва вече.

Н. П. Янчев не идва известно време, но след това пак дойде една вечер. БратовчедА му се скара и му каза да не идва вече. Той се извиняваше, че не можел да си намери квартира, защото нямал лична карта.

В Дирекцията на полицията аз бях задържан със съквартиранта ми Н. Груев, когато стана обискА в клуба на работническата партия.

Член съм на Типографския работнически съюз. Преди една година бях член на младежката националлиберална организация.

Освен в тези две организации в други не се числя.“

Този протокол за разпит е написан собственоръчно от Тодор Живков – селянинът от Правец, който в продължение на 35 години притежаваше и олицетворяваше комунистическата власт в България. Датата му е 6 март 1934 г. Подписът под него – Н. Гешев.

Да, Никола Гешев, страховитият началник на Отделение „А“ в политическата полиция, е разпитвал лично бъдещия пръв държавен и партиен ръководител.

Но ако има нещо вярно в слуховете, че преди червената победа Живков е вербуван от Гешев и е станал негов агент, то определено не личи от запазеното в МВР полицейско досие.

От антифашисткото минало на Бай Тошо или Тато, както повечето хора у нас го наричат, докато управлява и след това, са останали само две папки с 33 машинописни листа в тях. Това е твърде малко, за да покрие образа му на голям борец срещу капитализма, който натрапчиво се пропагандираше по време на тоталитарния му режим.

Прочитът на първата папка, в която е описано неговото житие-битие до 9 септември 1944 г., показва, че той е разпитван три пъти в капиталистическата Държавна сигурност.

Първите му ръкописни показания са дадени не пред Гешев, а пред някой си Н. (подпис не се чете) – началник-група при Дирекцията на полицията. Те са от 29 януари 1934 г.

„ДошАл съм в София през 1928 г. Понастоящем живея на ул. „Петрохан“ №19. По професия съм печатарски работник.

На 27 януари ме задължи хазяинА да отида в студентския стол, да намеря там Петков и да му съобщя, че хазяинА ще го даде под съд, ако не си плати наема. Понеже в стола го нямаше, отидох в клуба на Р. (работническата) партия, защото ми казаха от стола, че мога да го намеря там.

Към 7 часа дойде полиция и ме арестува. Не се числя към никаква организация.“

Подписът на Живков под тези показания изглежда твърде неуверен, различен от автографите, които даваше с размах по-късно, когато командваше соцдържавата. Почеркът му е обработен, издава прилична грамотност. Тук-там се забелязват груби отклонения от тогавашния правопис (с „ъ“ накрая на думите), но твърде е възможно те да са направени нарочно.

Едва ли без да иска в двата разпита – през януари и през март в една и съща година (1934 г.), задържаният сочи две различни имена на своя съквартирант комунист, повтаряйки версията, че той и само той представлява неволната му връзка със съпротивителното движение.

Разбира се, че Тато хитрува пред полицията. Образът му на селски хитрец се откроява в архивите. Липсва този на храбреца с нелегално име Янко, славния партизанин.

* * *

Във „ВЪПРОСНИК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ЛИЦЕТО“, който е попълнил по искане на следователя, Живков се е обрисувал така:

„Роден на 14 септември 1911 г. Вероизповедание – източноправославно Главно занятие – работник

Баща – Христо Т. Живков

Майка – Маруца X. Живкова

Адрес и занятие на родителите – с. Правец, земеделие

Братя и сестри – Георги X. Живков, Цветана X. Живкова

Образование – средно

Телосложение – нормално

Ръст – среден

Лице – обло

Очи – черни

Цвят на лицето – чер

Мустаци – бръснати

Прическа – нагоре“

Маруца и Христо Живкови

Третият му документиран разпит е от 14 февруари 1935 г., името на следователя е нечетливо.

„В миналото съм бил член на Българския графически съюз, до 19 май 1934 г., когато се разтури – пише Живков в отговор на полицейските въпроси. – Бях член на Младежкия земледелски съюз „Врабча 1″. Не съм членувал в никакви комунистически организации, нито съм вземал участие по комунистически трибуни.

В организирането на комунистическите трибуни във фабриките „България“ и „Ташеев“ (нечетливо) не съм взимал участие.“

Видимо е, че в полицията Живков категорично отрича да е член, симпатизант, а още по-малко активист на комунистическата партия. На разпитите той се самоопределя като земеделец или като националлиберал – като всичко друго освен като комунист.

Ето защо изглежда твърде странно едно листче, номерирано с молив като 10-о в досието му. То е без подпис, без печат, датирано на ръка – „6.Х1.1938″. В него пише на машина така:

„Тодор Христов Живков,

Проследяван от тайната група и констатирано през 1934 г., че той е член на ОК (Окръжния комитет) на БКП (Българската комунистическа партия), завежда трети район и замества организационния секретар на ОК, след което му се възлага техническа работа към 1936 г.

Прави интересни срещи с важни функционери на КП (Комунистическата партия), като Райко Райков – 15.1.1935 г., Петър Нешев – 16.VIII.1934 г., Константин Езекиев – 14.XI.1934 г., и др., а сега съчлен на ЦК (Централен комитет) на KMC (Комунистически младежки съюз).“

Това писание прилича на допълнително добавено в папката, за да очертае ръководната роля на Живков в партията – роля, за която той сам разказваше, когато бе начело на държавата.

Може и така да е, а може и да не е така. Няма никакви доказателства, че историята на БКП е фалшифицирана по този начин. Знае се само, че като самодържец Тато е имал възможност да направи каквото си иска с полицейските папки.

Арестите му с много неизвестни

От документацията, с която и бъдещите поколения ще разполагат, не се разбира колко пъти Живков като антифашист е спал в килия.

Пази се едно ПИСМО ДО ПРОКУРОРА ПРИ СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД от 11 февруари 1935 г. Негов подател е началникът на полицията Драганов.

„Понеже при разкритията по воденото дознание се установи, че Тодор Христов Живков е участвал в нападенията на фабриките и издигане на трибуни, и за да може успешно да се привърши започнатото дознание и по отношение на него, моля да се даде разрешение от съда лицето да бъде задържано още 10 дни.“

Отговорът на съдиите до Дирекцията на полиция- та е заведен под №1222 на 21 февруари 1935 г. Той гласи:

„Съобщава ви се, че съдът с определението си №106 от 15 февруари т.г., постановено по наказателна преписка №30/935 г., разрешава задържането с още 10 дена на лицето Тодор Христов Живков.“

Явно, че така е удължен арестът на Живков, макар че след него, на 14 февруари 1935 г., той писмено отрича участието си в комунистическите трибуни, разбунили софийските фабрики.

Колко време е прекарал зад решетките, след като е бил прибран под стража от клуба на работническата партия през януари 1934 г. – изобщо не се знае. Ако е имало за този арест съдебна санкция, тя не е прошнурована и подпечатана.

В повечето биографии на Бай Тошо се твърди, че той 4 пъти е арестуван.

В „Тодор Живков – мит и истина“ (Боян Кастелов, издателство „Труд“) се цитира дописка на вестник „Зора“ от 11 юли 1931 г. Според нея след сблъсъци в софийски клуб на Българската работническа партия (БРП) е задържан 20-годишният комсомолец Тодор Живков, който „ударил с тухла по главата началника на Втори полицейски участък Дюлгеров“.

Такъв героичен случай в досието му не е записан.

* * *

Интересът на политическата полиция към Тодор Живков е отразен „черно на бяло“ в ЗАДАЧА №535 от 11 август 1937 г., поставена писмено върху бланка на отдел „Политическа полиция“, отделение А:

„Да се проследи лицето Тодор (Тошо) Христов Живков – работник, гравьор в Държавната печатница.

Същият на няколко пъти е организирал излети събрания до Витоша, които са имали чисто комунистически характер и определен дневен ред.“

Излетите! Легендарните излети на комсомолци начело с Тошо, които чавдарчетата в соцвремената изучаваха даже преди азбуката.

Разузнавачът №3252 Б. Янков докладва за изпълнението на задача №535 на 30 декември 1937 г.

„РАПОРТ

Донасям ви, г-н началник, следното:

От проследяването на лицето Тодор Христов Живков, работник букволеяр в Държавната печатница, установих, че същият всеки ден излиза от работа в 12,05 ч и отива да се храни в гостилница „Средец“ на ул. „Бенковска“ №12. След като се нахрани, прибира се обратно в Държавната печатница.

Следобед излиза от работа в 18,10 ч и отива в същата гостилница, нахранва се и оттам се прибира вкъщи. От срещите му с лица не пролича да прави такива предварително подготвени, а случайни.

От събраните сведения се установи, че лицето е комунист, в миналото е бил активен, но от проследяването не се установи да проявява такава дейност.“

Рапортът е доста красноречив. Или разузнавачът №5252 е бил тъп и мързелив, или Тодор Живков не е бил активен като комунист.

Без подпис и печат

В папката с борческата дейност на Живков се намира още една бланка от дознание, попълнена с машинописен текст, без подпис и печат. Заради липсата на дата и автор и нейната автентичност е твърде съмнителна. Ето съдържанието й:

„ОТНОСНО КП (Комунистическата партия): Лицето Тодор Живков е секретар на Р.К. на К.М.С. (Районния комитет на Комунистическия младежки съюз) в Подуене.

Същият на няколко пъти вече организира екскурзии низ Витоша, които са чисти комунистически събрания с определен дневен ред.

Същият в един разговор каза следното: „Фашизмът около двореца подготвя заместник в лицето на Цанков. Цанковите събрания не са обезпокоявани от полицията, дори се приветстват, т.е. води се борба срещу класовото работническо движение, което засилва борбата си срещу кръволока Цанков. Ние виждаме Цанков да създава организация по типа на Комунистическата партия и паралелно с това по директиви от Хитлер да създава щурмови отряди, което е явен признак, че му се готви даване на властта под булото, че той я е взел от улицата… Цанков си организира военна организация по подобие на нашата, като копира структурата и наименованията от Комунистическата партия с единствената цел да залъже масите. Обаче нашата борба все повече и повече се засилва срещу бъдещия ни класов враг.“

Текстът е направо неграмотен, с множество правописни грешки (които поправяме за улеснение на читателя). Прилича на донос или на протокол от разпит, направен от необразован полицай.

Няма начин да се провери подозрението, че и този документ се е озовал в папките за Живков, след като той вече е имал контрол над тях. Интересно е съдържащото се в него сравнение между прийомите на комунистите и тези на Народното социално движение на Александър Цанков, което се бори да вземе властта и през 1934 г. е забранено.

Накратко казано, мислите в този текст са доста объркани, но той дава да се разбере нещо важно: Че Тошо е бил секретар на Комсомола и е просвещавал другарите си.

* * *

Още по-ярко е подчертана ролята му на активен борец в друг документ без дата.

„ЗАПОВЕД. ЛИЧНО. ПОВЕРИТЕЛНО

До Директора на Държавната печатница

По сведения лицето Тодор (Тошо) Живков – работник гравьор, е комунист и като такъв произвежда противодържавна дейност. Съгласно член 20 от Закона за защита на държавата следва да бъде уволнен, за което моля да бъдем уведомени.

Началник на политическата полиция – подпис няма Началник на отделение А – подписът нечетлив“

Даже и да не е изфабрикувана след победата на БКП, тази заповед няма как да е влязла в действие навремето, тъй като не е подписана и подпечатана, както следва. С нея се изчерпват архивните свидетелства за борческите заслуги на човека, който управлява България от април 1956 г. до ноември 1989 г.

Тодор Живков и съпругата му Мара Малеева в търновското село Доскот, 1939 г.

Но едно са архивите, а друго спомените на Бай Тошо за миналото.

Бай Тошо в спомените си

Биографията на Живков, писана по неговите лични възпоменания, му отрежда място в центъра на борбата. Според неговите думи партийната му кариера започва през 1929 г. в Българския комсомолски младежки съюз (БКМС.) През 1932 г. е приет за член на БКП. Става секретар на РК на БКП (1934-1935 г.) и на ОК на БКП в София (1941-1942 г.). Крие се от полицията,
тя го следи. Янко е конспиративното му име… От юни 1943 г. с решение на софийския ОК на БКП е определен за сътрудник на щаба на Първа софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник е на Окръжния комитет на партията за партизанския отряд „Чавдар“. Именно той съобщава в отряда решението на щаба за прегрупирането му в бригада под командването на Добри Джуров.

Живков приживе многократно разказва как на 6 септември 1944 г. лично оглавява в София оперативно бюро за охрана на работническите демонстрации и на трамвайната стачка. И как на 9 септември 1944 г. поздравява радостно партизаните, слезли в столицата от гората.

Бъдещият Първи заснет при посрещането на партизаните в София през преломната есен на 1944 г.

Академик Георги Марков, шефът на Института по история при БАН, твърди обаче, че за измислиците около Живков вината е не толкова негова, колкото на другарите от обкръжението му.

„Пренаписването на биографията на Живков става през 70-те години на миналия век, когато София прес я издава на няколко езика – разказва академикът пред „Труд“. – И това е дело преди всичко на Милко Балев и на още няколко приближени до Първия партийни функционери. Тогава измислят, че е имало т.нар. Деветосептемврийско народно въстание, което се е ръководело от оперативно бюро начело с Живков. Такова бюро изобщо няма. Но десет души са се подписали под това. Сред тях е Владимир Бонев, който беше председател на активните борци против фашизма. Пред есента на 1988 г. с него присъствахме на една конференция във Виена и разговаряхме по тези въпроси. Той ми каза, че бил принуден да се подпише, за да се измисли героичната биография на Живков. И когато ние, историците, питахме защо има несъответствие с полицейските архиви, ни отговаряха: „Абе, не вярвайте на тези архиви, това е вража информация.“

От септември до ноември 1944 г. Тодор Живков е политически ръководител на щаба на Народната милиция. Така е по думите му. Но в архивите пише друго.

* * *

Отваряйки втората папка от досието на Бай Тошо, всеки може да види, че той служи в Народната милиция като главен инспектор в продължение на два месеца – от 1 октомври до 1 декември 1944 г.

Назначен е с Указ №79 „В името на Негово величество Симеон II, с божия милост и народна воля цар на българите“.

Указът е подписан от регентите проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов, които са сменили веднага след червената победа принц Кирил, Богдан Филов и генерал Никола Михов. В него 33-годишният Живков е наречен полковник. Военното звание е получил по-рано, на 11 септември 1944 г., по заповед на военния министър Дамян Велчев.

В служба на Народната милиция

В редиците на милиционерите бъдещият държавен глава влиза с АКТ от 1 октомври 1944 г.

„Днес съгласно Указ №79 назначеният за главен инспектор при отдел „Униформена милиция и учебно- подготвителен“ от Дирекцията на Народната милиция

– Тодор Христов Живков, встъпи в длъжност в 8 часа сутринта.

Същият се назначава с 8400 лева основна месечна заплата, 300 лева за едно повишение, или всичко заплата с повишението 8700 лева месечно.“

По онова време вътрешен министър е Антон Югов, чиято популярност в компартията е доста по-голяма от тази на човека от Правец, който в бъдеще ще я оглавява. Дейността на Живков като пазител на реда е архивирана в 16 страници. 12 от тях представляват сгъна- ти на четири ведомости на милицията, в които служителите са се разписвали за заплатите си. В списъците правешкият полковник е на второ място, неговото възнаграждение е второ по големина след това на началника на отдела. За октомври 1944 г. например отдельонният Светослав Георгиев се разписва срещу 14 851 лв., а главният инспектор Живков – срещу 11 846 лв.

В онези години гимназиалните учители вземали 5800 лв. месечно, а чифт обувки струвал 3000-4000 лв.

Архивите са неми по въпроса какво точно е вършил Тато в милицията. С униформа не се е фотографирал. Тайна ще остане връзвал ли е врагове на народа с белезници, ловил ли е мародери и крадци в опразнените и разбити къщи на капиталистите…

Документацията за пребиваването му в МВР се изчерпва с указ №105 от 1 декември 1944 г., парафиран пак от регентите, който повелява на вътрешния министър „да освободи от длъжност полковник Тодор Христов Живков“.

Анализатори коментират: „Югов го уволнява от милицията, а той му връща през 1961 г.“ Те имат предвид, че в навечерието на VII конгрес на БКП, преди да стане министър-председател, Тодор Живков сваля Ан- тон Югов от всички постове във властта.

Други изследователи твърдят обаче, че Тато сам практично е предпочел партийната кариера пред милиционерската.

През 1945 г. той вече е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Софийския градски комитет на партията и председател на Градския комитет на Отечествения фронт.

На Петия конгрес на БКП през декември 1948 г. е избран за член на Централния комитет и е постоянно преизбиран в него до 1989 г.

Голямата власт в партията получава, след като става инициатор на Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. На него в съзвучие с XX конгрес на КПСС у нас е развенчан култът към личността на Вълко Червенков. Живков заема мястото му на пръв лидер на партията-държава и остава такъв до 10 ноември 1989 г., когато пада в преврат.

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления.

През юли 1990 г. мярката му за неотклонение „задържане под стража“ е заменена с домашен арест.

От престъпници и от гнева на демократите тогава го пази със своята охранителна фирма ИПОН самият Бойко Борисов, бъдещият министър-председател.

1990 г. Живков на посещение в родната му къща в Правец, която е негов музей. Зад гърба му вляво е Бойко Борисов – неговият бодигард, който години по-късно ще стане министър-председател на България

Срещу Тато се водят 5 дела: за насилствената смя- на на имената на българските турци; за незаконното раздаване на апартаменти и коли от службата му за охрана; за т.нар. лагери на смъртта, където политическите му противници били заточавани; за отпускането на несъбираеми заеми и кредити на развиващи се държави; за парите, с които България е подпомагала международното комунистическо движение чрез фонд „Москва“.

Живков умира на 5 август 1998 г. от естествена смърт.

Дотогава обвиненията срещу него остават недоказани в съда.

На 7 септември 2001 г. в родния му Правец е открит негов паметник със средства, дарени от комунисти и съграждани.

През ноември 2010 г. премиерът Бойко Борисов заявява по телевизията: „Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава би било огромен успех за всяко правителство. Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил, показва, че доста неща по негово време са били направени. 20 години ние само приватизираме това, което е било построено тогава.“

Posted in Моите книги, От Вапцаров до Живков и останалите and tagged , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *