От книгата на Анна Заркова „От Вапцаров до Живков и останалите“
ГЛАВА ДЕВЕТА
Осъждат го на смърт задочно в процеса срещу ЦК на БКП
„ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ
София, 19 юни 1940 г.
Именувам се Антон Танев Гошев, 34-годишен, тютюноработник, сега безработен, доскоро касиер в градинарската кооперативна централа, живущ в София, ул. „Странджа“ №65.
Роден съм в Македония, в село Карасуле, Гевгелийско. През Балканската война бяхме принудени да напуснем родния край и се заселихме в България – в Деде агач, а по-късно в Гюмюрджина, Тракия. След войната наново се преселихме в Деде агач, а после в Пловдив. През цялото време съм живял с родителите ми и двама по-възрастни братя. В Пловдив постъпих на работа в тютюневите складове и от края на 1919 г. професия ми стана тютюневата.
В обществения живот на страната съм се проявявал като македонец в съществуващите младежки и други организации. Като тютюноработник от 1931 до 1933 г. съм участвал в независимите професионални съюзи. Не съм заемал никакъв отговорен пост в работническото движение. Участвал съм активно в клоновото тютюноработническо сдружение. Избиран съм за делегат на Дупнишката конференция, организирана от съюза на тютюневите работници. Член съм в Работническата кооперативна каса и на годишно събрание съм избран като подгласник за управителния съвет. Не съм участвал в живота на никоя нелегална политическа партия.
Намерената при обиска у мен статия е критика към книгата „Македонските славяни“ и е написана саморъчно от мен. Намереният бележник е с цифрови данни за миналите избори – те са извадки от ежедневниците „Зора“, „Заря“, „Мир“ и пр.
Намереният лозунг беше хвърлен в двора и аз го бях прибрал в гардероба. Лозунгът е следният: „Искаме военен съюз със СССР! Смърт на агентите на англо-френския капитализъм! Искаме общ фронт със социална, прогресивна и героична Германия!“ Моите предположения са, че лозунгът е дело на противниците на Англия и Франция, излизащи от средите на приятелите на Съветския съюз и Германия, или от работническите среди, които искат сключването на приятелски пакт между България и СССР.
Показанията си написах саморъчно.
Разпитал: Д. Костурков“
По онова време – преди 70 години, разпитите на задържаните за съпротива срещу властта се водят в Дирекцията на полицията – сградата срещу Лъвов мост в София, откъдето и днес се преследват смутителите на обществения ред. Арестантът Антон Танев Гошев е заключен там, но по-точно – в мазетата на отделение „А“ на Държавна сигурност, където тогава се разпорежда суперченгето Никола Гешев. От оцелелите стари архиви на МВР не може да се разбере доколко Гешев е бил наясно навремето, че подчиненият му Костурков е снел обяснения от професионален комунистически функционер, обучаван от 1934 до 1936 г. в Международната ленинска школа под името Антон Югов. Разбира се, в Държавна сигурност тогава не са били гадатели, за да предвидят, че същият този Гошев-Югов ще участва през 1944 г. в деветосептемврийския преврат и ще стане вътрешен министър (1944-1949 г.), а после (1956-1962 г.) и министър-председател на България.
Бяга от концлагера „Гонда вода“
В тогавашната Държавна сигурност са били достатъчно информирани, за да поискат Антон да бъде въдворен в концлагер като участник в престъпна група за сваляне на правителството.
„ПОВЕРИТЕЛНО
До Министъра на вътрешните работи и народното здраве
От П. Павлов, началник на Държавна сигурност Донасям ви, г-н министре, че гореизброените лица (между които Антон Югов, Трайчо Костов, Христо Михайлов, Сава Ганевски, Мирчо Спасов и Здравко Георгиев и други, чествани след Девети септември като смели антифашисти) са членове на ЦК на работническата партия и Работническия младежки съюз (PMC), а някои от тях оглавяват изобщо комунистическото движение у нас. Установено е, че по нареждане на Коминтерна те използват състоянието на духа на българското гражданство и чрез писмена и устна агитация – с драскане по стените на лозунги, с писане на позиви, внушават по фабрики и работилници недоверие към правителството и държавния глава. Те разпространяват тенденциозно неверни факти, че министрите и ръководящите българската армия вземат определено становище спрямо някои от воюващите страни. Така комунистическото движение, представено чрез споменатите функционери, става рушителна организация, която убива единството на гражданството и вярата му в управлението. Поради това, че продължават своята зловредна дейност, те са опасни за държавната сигурност и моля да разрешите да бъдат въдворени на нови местожителства.“
Антон Югов е заточен в онова лято на 1950 г. в село Мировци, Новопазарско.
„АРЕСТАНТСКО
До г-н Околийския полицейски началник в Нови пазар
Изпраща ви се лицето Антон Танев Гошев, който да въдворите в село Мировци за срок 6 месеца. Същият е отявлен комунист. Наредете да бъде поставен под строг полицейски надзор, като се разписва 3 пъти дневно и не му се разрешава в никакъв случай да напуска селото или да поддържа тесен контакт с местното население. Да се следи конспиративната му кореспонденция. Телефонни разговори не му се разрешават.“
От Мировци Антон Югов е преместен поетапно в село Рибарица. А в началото на 1941 г. е интерниран в Гонда вода, Асеновградско. По това време (1940-1943 г.) той ръководи стачката на тютюноработниците в Пловдив, член е на ЦК на БКП и на военната комисия към партията, която води въоръжена борба, защитавайки съветските интереси във Втората световна война. За него и съратниците му през март 1941 г. началникът на ДС пише в поверителен доклад: „Същите като послушни оръдия на задграничното представителство на БКП и Коминтерна чрез разпространяване на неверни слухове внасят смут всред българския народ, армията и работничеството. С агитация те обезценяват полезните постижения на управлението във всички области на държавата. Заловените напоследък позиви и изложения свидетелстват за упоритата им воля за разрушителна антидържавна дейност.“
На 30 септември 1941 г. Антон Югов и четирима други заточеници успяват да избягат от концлагера „Гонда вода“.
„ЛИЧНО ПОВЕРИТЕЛНО
До Директората на полицията
Донасям ви, г-н директоре, че на 30.09.1941 г. към 15 ч пред коменданта на лагера „Гонда вода“ се явил мъж от село Бачково и му съобщил, че отивайки за вода, до самия лагер е бил срещнат от непознати въоръжени лица, които насочили към него пушки. Той успял да избяга и се укрил в гората. Това негово съобщение предизвикало тревога и при проверка на въдворените в лагера се констатирало бягството на Антон Гошев, Емил Марков, Борис Копчев, Раденко Видински и Никола Павлов.
Комендантът направил потеря за залавянето на бегълците. При разследването се установило, че клозетите се намират до самата гора, гъстотата на която е дала възможност на поменатите лица да избягат въпреки бдителността на стражата. Към 10,30 ч вечерта двама от бегълците – Никола и Раденко, движейки се по една пътека с цел да си набавят храна от селото, се натъкнали на постове и са заловени. За залавянето на останалите трима изпратих двама разузнавачи от управлението ми освен потерята…“
Хайката за бегълците е неуспешна.
В нелегалност до деня на победата
Полицейското досие на Антон Югов показва, че до преврата на Девети септември той живее в нелегалност. И за разлика от Тодор Живков, за когото се злослови, че се криел, без да го издирват, Югов е упорито търсен, за да се задържи от политическата полиция. По следите му са агенти от отделение А, чиито доклади се пазят още в папките. Рапортите от двама разузнавачи, обозначени с номерата 111 и 4892, са адресирани лично до Гешев. Неговият подпис стои под донесение до Софийския полеви съд, в което се изброяват имена на нелегални комунисти, търсени от полицията. Начело в списъка е Цола Драгойчева, следвана от Антон Югов, Христо Михайлов, Дико Диков, Аврам Стоянов и др. Всички те стават впоследствие обвиняеми в процеса срещу ЦК на БКП.
* * *
Един от поверителните документи показва, че Гешев се е постарал в издирването на Югов дотам, че да постави под постоянно наблюдение и тъща му, която по мнението на съседите го мрази.
Антон Югов е женен за Николина Николова, посочва самият той в един полицейски „Въпросник за установяване на самоличността“ от 1941 г. Попълвайки графите за близките си хора, той отбелязва дъщеря си Виолетка, на 11 г. (тогава), братята си Коста и Илия – железничар и кръчмар, както и покойните си родители Таньо и Анна.
„ПОВЕРИТЕЛЕН РАПОРТ
От разузнавач 4892
По възложеното ми най-щателно проучване и наблюдение върху дома и бакалницата на Троянка Николова на ул. „Свети Врач“ се установи следното: В къщата живее лично тя, зет й Тодор Чучов, търговец, и дъщеря й Катерина. Троянка е имала и втори мъж, от когото има дъщеря, омъжена за Антон Танев Тошев. Същият бил познат като левичар комунист. По сведение от семейството той бил въдворен в „Гонда вода“, но сега никой не знае къде живее. Антон не е в добри отношения с баба си (тъща си) и не е виждан да посещава същата.
Горното докладвам за сведение. Продължава наблюдението.“
Антон Югов остава неоткриваем за властта до погрома над нея през 1944 г. Осъден е задочно на смърт през 1942 г. по делото срещу комунистическия Централен комитет.
Като вътрешен министър на 17 октомври 1944 г. той лично назначава Тодор Живков за главен инспектор в новата Народна милиция. След няколко месеца пак той го освобождава от МВР и така – нарочно или без да ще – дава старт на партийната му кариера.
Антон Югов реже лентата при откриването на ЦУМ в София след победата на комунизма.
След Априлския пленум (1956 г.) Антон Югов става министър-председател на България. През 1962 г. е свален с мотива „антипартийна дейност“. Мълвата го вини в предателство, макар че обвиненията остават недоказани. Тогава Живков става премиер на държавата. Шушука се, че той отмъщава на Югов за това, че го е изгонил от Министерството на вътрешните работи.
10 години по-късно Югов е изключен от БКП. Възстановява членството си в партията през 1990 г. след падането на Живковия режим. Само година по-късно умира.