От книгата на Анна Заркова „От Вапцаров до Живков и останалите“
ГЛАВА ТРЕТА
Душманинът на комунистите замесен в кражба
„СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО
До Началника на Държавна сигурност От Началника на Разложкия гарнизон
Донасям, че през март 1934 г. в Разлог бе разкрита конспиративна комунистическа организация. Понеже в същата бяха замесени и войници, в окръга се въведе военно положение. Наложи се да поискаме от вас един опитен агент, добре запознат с методите на пропаганда и действие на нелегалната комунистическа организация. Такъв беше изпратен – вашият агент, групов началник Никола Гешев. Той напълно оправда възложените му надежди. Още с явяването му в гарнизона с амбиция и жар започна работа. Благодарение на неговата добра полицейска подготовка, опитност, познаване на методите на комунистите и вложения труд, усърдие, амбиция и съзнание за ползотворната работа, която върши за родината си, Никола Гешев успя да разкрие, че в Разлог е бил Окръжният комитет на комунистите, от който са се разширявали околни комитети и селски групи. Тук е бил и комсомолът им. Разкриха се всичките им явки, шифър, симпатични мастила и пр. и се заловиха лицата. В резултат на тази дейност на Никола Гешев бидоха арестувани и впоследствие осъдени от Софийския полеви военен съд 20 души комунисти, които сега се намират в затвора.
Изказвам му благодарност от името на службата.“
Документът се намира в досието на Гешев – най-одумваният полицейски детектив на България от периода между двете световни войни.
Папката е тънка – няма и 80 страници – пожълтяла, под номер ОБ2364. От пръв поглед се вижда, че тя едва ли крие всички тайни за живота и смъртта на легендарния шеф на „Обществената безопасност“, най-изтъкна- тия за времето си борец срещу враговете на властта.
Шефът на „Обществената безопасност “ с три семестъра по право
„ЗАЯВЛЕНИЕ
до г-н Директора на полицията
От Никола Гешев, жител на София, живущ на бул. „Хр. Ботев“
Моля най-почтително да ме назначите на служба „агент-чиновник“. Притежавам незавършено висше юридическо образование от Римския университет, владея италиански език, запасен подпоручик съм. По-рано бях секретар на Четвърта жилищна комисия и наблюдател при поверената ви дирекция.“
Датата е 18 юли 1923 г.
Полицейският директор е сложил резолюция:
„Ходатайствам да бъде назначен за чиновник в Службата за опасни лица и агент на щатна длъжност.“
Кариерата на Гешев в тогавашното Министерство на вътрешните работи и здравеопазването тръгва през февруари 1925 г., става ясно от досието му.
Първата му длъжност е „агент 4-та категория“ в Потерята за преследване на разбойници, сформирана към отделението за обществена безопасност.
С опита си на подпоручик от артилерията, воювал в Балканската и Първата световна война, той уверено превзема стъпалата на полицейската йерархия.
След антикомуническата операция в Разлог е повишен в началник-секция, а после и в началник-отделение „А“ на „Обществената безопасност“, наричано още Вътрешна политическа служба.
Става шеф на политическата полиция – страшилището за антифашистката съпротива!
Саморъчно попълнен въпросник и стара лична карта дават още сведения за разследващия висш полицай, който след 9 септември 1944 г. ще стане беглец – най- издирваният от взелите властта комунисти.
„Никола Христо Гешев, роден на 13 април 1896 г. в София
Източноправославен Средно образование
(Завършил е Втора софийска мъжка гимназия, където бил съученик на комунистическия активист Трайчо Костов. Говори се, че после Костов станал негов агент…)
Минал 3 семестъра по право – един в Софийския и два в Римския университет
Баща – Христо Гешев, нотариус Майка – Райна Малинова, домакиня
Братя и сестри – Бойка, Емануил, Никола, Елена, Стефанка и Георги
Неженен
(Дълги години топполицаят е заклет ерген. Голямата му любов е негова колежка от министерството – Веселина Добрева. Той сключва брак с нея чак през май 1944 г. – четири месеца преди да изчезне безследно.)
Отличия: Награден с 1000 лв. за залавяне на крадец; получил Орден за гражданска заслуга с корона по случай рождението на престолонаследника, Негово величество княз Симеон.“
Мълчаливец, мразен от мнозина
В службата си Никола Гешев, изглежда, е високо ценен – и от началници, и от колеги.
Само едно служебно провинение е отбелязано в един от документите, прошнуровани в досието му. То е доста любопитно. От него личи, че босът на „Обществената безопасност“ е заподозрян и разследван за кражба на ток от енергото.
„До г-н Директора на полицията От Електрическото дружество
Чест имаме да ви съобщим, че днес, на 9 октомври 1930 г. наш контрольор се явил в зданието на булевард „Христо Ботев“ №35, за да провери състоянието на електромерите.
Същият констатирал, че двата бушона от ел. инсталацията на втория етаж били нередовни – подправени с бакърени жици, вследствие от което не отчитат и е трябвало да се заменят с други, отговарящи на изискуемите технически условия срещу заплащане на 9 лева.
Страница от кадровото дело Никола Гешев, на която той собственоръчно е попълнил въпросник с автобиографията си.
При поискването на тази сума се явило едно лице, което се именувало Никола Гешев и отказало да плати, като същевременно задържало полицейската лична карта на поменатия контрольор. При това то е поканило последният да се яви утре в 9 часа в Дирекцията на полицията, за да си получи картата.
Понеже тази стъпка на г-н Никола Гешев ни се вижда твърде странна, защото, ако действително е полицейски орган, той би трябвало, напротив – да окаже – както това подобава – съдействие на нашите органи, а не да спъва последните, като разкриват кражби.
Имаме да ви помолим да наредите потребното най-малко да се върне обратно неправилно взетата лична карта.“
Познавачи на кадровите полицейски досиета твърдят, че няма начин по този сигнал да не е образувано разследване, щом той е приложен към личното дело на Гешев. То е потулено може би впоследствие или прекратено. От нищо такова обаче не се е запазила документална следа.
* * *
Гешев бил мълчаливец, горделив и силно мразен от мнозина заради службата си, единодушни са в мемоа- рите си негови съвременници.
А дали в семейството си е бил достатъчно обичан? В досието му е запазено саморъчно написано от майка му ЗАВЕЩАНИЕ. С него тя не му отрежда никакво наследство. Абсолютно всичко, което притежава, оставя на дъщеря си Стефанка.
„Подписаната Райна Гешева, вдовица, на 50 години, като вземам в съображение, че дъщеря ми Стефанка поради слабото си здраве ще има нужда от повече материални средства, нежели другите ми деца, й завещавам моя дял в недвижимите имоти, оставени в наследство от покойния ми мъж Христо Гешев и покойната ми майка Стефка.
1. Стара двуетажна къща на ул. „Ивайло“ №2.
2. Нова двуетажна къща на ул. „Христо Ботев“ №35.“
Доносниците му
Мълвата приписва на Гешев 186 умело вербувани тайни агенти, сред които и Трайчо Костов, и Тодор Живков.
Нищо подобно обаче не личи от работното му дело, запазено в архивите.
Ненапразно представителят на България в Организацията на обединените нации през 1963 г. Иван-Асен Георгиев твърди, че доносниците на Гешев, внедрени в БКП, са останали неразкрити и заемат най-високи постове в партийната йерархия след 9 септември 1944 г.
В старите книжа липсва и списък на разследванията, които Никола Гешев е водил срещу червените конспиратори и терористи. В досието му се пазят само два негови рапорта – един от разследването срещу комунистите в казармата в Разлог и друг – от дознание, свързано с депутат.
„До Началника на Държавна сигурност
Донасям ви, г-н началник, че за Йордан Панов, който е секретар и касиер на Занаятчийския съюз, се установи от агентурните сведения и тези на секретните сътрудници следното: Панов още като ученик се е проявявал като комунист. Оттогава взема дейно участие в живота на комунистическата партия, но много прикрито. Видян е да държи в ръцете си индиго от доклад на народния представител Хайдутов до министъра на търговията. В него Хайдутов даваше сведения на г-н министъра за дейността на някои челници от занаятчийската организация, охарактеризираше ги като вредни елементи за държавата…
Оставам с убеждение, че Йордан Панов, след като е взел индигото от доклада, предал го е по партийна линия и то е достигнало до ЦК на БКП, където го намерихме при обиск в архива.
За да се предотврати по-нататъшна антидържавна дейност на Панов, изказвам мнение той да се въдвори в селището на Държавна сигурност, като след това се уволни.“
Версиите за смъртта му
Съдбата на най-одумвания политически полицай на България е неизвестна за епохата след 9 септември.
Полуофициалната версия от времето на Тодор Живков е, че Гешев е убит от граничари край Свиленград при опит да мине турската граница. Хората, които вярват в нея, поясняват, че гробът му е държан в тайна, за да не вдигне някой отгоре паметник.
Други твърдят, че страховият шеф на „Отделение А“ е разстрелян, но при Куклен чешма, южно от Пловдив, където се криел от новото работническо-селското правителство.
Най-многобройни са онези, които вярват, че Гешев е живял до дълбока старост в Мюнхен и даже бил преподавател по вербовка в московската школа на КГБ.