ОТ ВАПЦАРОВ ДО ЖИВКОВ И ОСТАНАЛИТЕ: Григор Шопов бяга от Държавна сигурност, преди да я оглави

От книгата на Анна Заркова „От Вапцаров до Живков и останалите“

ГЛАВА ПЕТНАЙСЕТА

Шефът на Живковата ДС арестуван като ученик

„ЗАПИСКА НА СТОЛИЧНАТА КОННА СТРАЖА

6 май 1935 г.

До Началника на политическата полиция

От Началника на конната стража Салабашев Изпращам ви, г-н началник, лицата Никола Петков, Никола Колев, Стойчо Стоев, Стоян Пешев и Григор Велков Стоянов, заловени снощи в село Панчарево, Софийско, от войника, който пази лагера, по съмнение, че са правили комунистическо събрание.“

Датата е 6 май 1935 година. Тогава началник на секция в политическата полиция – отделение А към „Обществената безопасност“ на Държавна сигурност, е Никола Гешев, страшилището на активните борци против фашизма, най-ефективният преследвач на враговете на властта. От старите архиви на МВР става ясно, че Гешев лично е водил почти всички разпити на арестувани червени активисти. Може би той лично е разговарял и с петимата конспиратори, заловени в Панчарево от конната стража. Но макар и да описват Гешев като „невероятно прозорлив“, той едва ли е допуснал в ония минали години, че един от задържаните – Григор Велков Стоянов, обикновен хлапак от Търговската гимназия, ще ръководи в недалечно бъдеще новата политическа полиция и ще лови безпощадно противниците на комунистическото правителство.

Тодор Живков лично го поздравява на тържество по случай 70-ия му рожден ден.

Да, Григор Велков Стоянов е не друг, а известният като Григор Шопов легендарен шеф на Държавна сигурност от епохата на Тодор Живков. Същият, който е първи зам.-министър на МВР, отговорен за ДС в продължение на цели три десетилетия (1973-1989 г.). Научаваме това от полицейското досие, в което е отразено неговото участие в антифашистката съпротива през 30-те години на миналия век. Кариерата му на активен борец след Девети септември е завидна: генерал-полковник от МВР, където е на работа от 1951 г., член на ЦК на БКП, депутат в Шестото, Седмото и Осмото Народно събрание.

Като зам.-шеф на МВР сам прочистил досието си

Архивната папка за него е тъничка, има-няма десетина страници. Повечето от тях не са прошнуровани, подпечатани и прономеровани както трябва, някои листчета са хвърчащи. Самият Шопов сигурно се е погрижил да извади от нея всичко, което не му е харесало – така смятат в по-ново време висши полицаи, действащи и от запаса. Онези, които го помнят, не се колебаят да заявят: „Шопов в продължение на 30 години беше най-властният човек в МВР, въпреки че вътрешен министър беше и уважаваният Димитър Стоянов, а той беше негов заместник само…“

Папката с полицейското досие на бившия шеф на вездесъщата Държавна сигурност е тънка, около десетина страници. Не всички книжа в нея са прономеровани, подпечетани и прошнуровани по правилата, някои листчета са хвърчащи.

За мнозина от бившите служители по сигурността Григор Шопов е икона в занаята. „Извънредно умен, начетен, уравновесен, човечен. Можеше да влезе под кожата на всеки, а като професионалист беше железен – изобретателен и педант същевременно“, казва негов близък подчинен в ония години.

* * *

Тъй или инак онова, което се знае днес за най-големия политически полицай по времето на Тато, е най-вече в сферата на мълвата.

„Ние трябва да знаем всичко за всички, а за нас никой да не знае нищо“ – обичал да казва Шопов, докато бил начело на „състава“ в най-тайната служба на социалистическата държава. Ето защо в днешни дни за него не пише почти нищо дори и във вездесъщия Google. Кратка автобиография и части от две дознания, образувани срещу Шопов и негови другари – това е всичко, което четем днес в опосканото му полицейско досие.

Ето – ВЪПРОСНИК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА САМОЛИЧНОСТТА:

„Име: Григор Велков Стоянов Шопов (фамилията Шопов е добавена с молив на ръка след другите три имена кой знае от кого и кога)

Месторождение: с. Герман, Софийско Местожителство: с. Герман

Главно занятие: ученик Други занятия: земеделец

Женен ли е: не

Баща: Велко Стоянов, роден в Герман

Майка: Лина Велкова, родена в Герман

Братя и сестри: Димитър, Борис, Стоянка Велкови Езици: говори немски и френски, но слабо“

Въпросникът е част от дознанието, заведено след ареста на петорката червени функционери, спипани на събрание в Панчарево. Писан е на 7 май 1935 г. на машина от следовател, чийто подпис не се чете.

Шефът на Живковата ДС арестуван като ученик

„ОБЯСНЕНИЕ

Именувам се Григор Велков Стоянов. На 19 годи- ни, понастоящем ученик в Търговското училище.

Живея в София на улица „Кокиче“ №2.

На 5 май 1935 г. тръгнахме от Герман за Горубляне с приятеля ми Стоян Стоянов с цел да взема от Търговската гимназия в последното село папки, които са ми нужни за училището. Когато вървяхме по шосето, ние забелязахме на един гол хълм наблизо трима души, единият от които ни свирна да идем при тях. Ние се затичахме към него. При пристигането познах лицето Никола Стоев – книжар в София, брат на депутата комунист Петко Стоев, когото познавам от една година през бакалите от селото ни, с които той има търговски сделки. Той ме попита къде сме тръгнали, аз му отговорих. В това време при нас излезе войник от лагера на Първа инженерна дружина и ни арестува, понеже там била забранена зона. Той ни откара в Панчаревското общинско управление. Там пренощувахме и рано сутринта бяхме докарани от стражар в полицейския ескадрон в София. Там престояхме 4 часа и бяхме докарани в Дирекцията на полицията. Не съм член в никое поделение на комунистическата партия. Горното саморъчно написах и се подписах.“

В папката за Григор Шопов има и СВЕДЕНИЕ ЗА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ЯВКА В ГЕРМАН И ПАНЧАРЕВО. То показва, че Шопов е бил замесен в кражба на оръжия за нуждите на антифашистката съпротива. Подписано е от някой си г-н Праматаров, инспектор в Дирекцията на полицията. Само че от него не става ясно дали Шопов е бил задържан заради тази кражба под стража.

„Селянин от Герман, Софийско, Йордан Тотев разказва, че по нареждане на директора на панчаревската Популярна банка Иван Палийски от същата банка бяха изнесени около 56 карабини с патрони и заровени в околността на село Герман. Натоварил ги Крум Стоичков – селянин от Герман. Всички горепосочени лица принадлежат на комунистическата партия. Ръководител на явката в Панчарево и Герман е Иван Палийски, а негов помощник и касиер на банката – Григор Велков. (Бъдещият шеф на ДС е служител в Популярната банка в Панчарево през 1937-1946 г.)

Крум Стоичков и брат му са задържани от полиция- та в последните два дни, понеже е заловен шумкар в къщата на чичо им – Стойне Стоичков, местен богаташ. Навремето за горепосочените е донесъл в панчаревската община Йордан Тотев, обаче местният стражар не е дал ход на делото – заради Палийски, който е считан за местен големец и от когото стражарът е зависел. Горното може да бъде от полза при разследването на случая със заловения шумкар и братята Стоичкови, които не са признали за краденето на карабините.“

Другари носят ковчега му.

Най-вероятно след това донесение Григор Шопов и Иван Палийски са разпитани в политическата полиция – може би от самия Гешев, за когото се твърди, че решавал лично всички казуси с банкери, депутати и други големци. Но в полицейската папка за Шопов няма и ред повече от дознанието за оръжейната кражба от банката, в която е уличен. Никой никога няма да види и чуе показанията, които сигурно е дал по случая. Дали е лъгал смело и хладнокръвно следователя, както го е направил според запазения и до днес протокол от 17 май 1935 г.? Или е предал например банкера Палийски, за да се спаси той самият от процес за оръжейна кражба с цел тероризъм? Отговорите на тия въпроси в архивите липсват. Дали наистина като шеф на Държавна сигурност след 9 септември Шопов сам ги е извадил от досието си на активен борец? Възможно е, но ако за това е имало някакви доказателства, Шопов сигурно се е погрижил да не излязат и след смъртта му през 1993 г. наяве.

Posted in Моите книги, От Вапцаров до Живков и останалите and tagged , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *