ОТ ВАПЦАРОВ ДО ЖИВКОВ И ОСТАНАЛИТЕ: Гео Милев удушен в мазето на Гешев

От книгата на Анна Заркова „От Вапцаров до Живков и останалите“

ГЛАВА ЕДИНАЙСЕТА

Баща му пише до военния министър: Синът ми не е партизанин или насилник

„ЗАЯВЛЕНИЕ

До Министъра на вътрешните работи и народното здраве

От Мильо и Анастасия Касабови – родители,

и от Мила Гео Милева – съпруга на поета Гео Милев 9 декември 1925 г.

Господине министре,

На 15 май 1925 г. нашият син и съпруг Гео Милев, писател и поет от София, бе отведен в „Обществената безопасност“, където бе укриван до 26-и същия месец и след тая дата се изгубва неизвестно къде. Неофициално ни се казва, че е погубен от „неотговорни фактори“.

Вижте изгубването на нашия син и съпруг, който по общественото си положение като писател поет трябваше да бъде грижа за правителството и то да стори всичко да го намери или трупът му да се открие и ни се предаде, ако погрешка е станал жертва на някакви „неотговорни фактори“.

Шест месеца вече никаква заинтересованост отникъде не виждаме за участта на нашия син и съпруг, като че той е чумав, прокажен или някой негодяй, на когото не трябва да се обръща внимание. Когато напротив – нашият син и съпруг като пълен инвалид носеше върху себе си белезите на заслуги към Отечеството. Заслугите му като офицер на дойранския фронт в световната война са известни във военното министерство. И писателската му дейност е известна. Той не бе партизанин или насилник и отечествената сигурност не се нуждаеше от неговото погубване през метежните дни…“

Семейството на старозагорския книжар Мильо Касабов. Гео е изправеният вдясно

Да, дните, в които Гео Милев – един от най-големите поети на България, изчезва безследно, са наистина „метежни“. Още не е изстинала кръвта на 134- те жертви на бомбения атентат в църквата „Света Неделя“. На 16 май – ден след убийствената експлозия в столичния храм, в цялата страна е обявено военно положение. Властта отвръща на жестокия терористичен акт с масови арести на хора с леви убеждения.

По това време в средите на интелигенцията в София Гео е твърде известен. Той е герой от войната, загубил в сраженията при Дойран лявото си око, а също и автор на статии и стихове, печатани в списанията „Везни“ и „Пламък“. Неговата поема „Септември“, вдъхновена от въстанието на работниците и селяните през есента на 1923 г., е добила скандална слава. Заради нея („Нощта ражда от мъртва утроба вековната зло- ба на роба…“) е конфискувана книжка №7-8 на „Пламък“, изданието е изцяло забранено, а поетът е даден на съд.

„Против него е заведено дело по Закона за защита на държавата“ – пише Мила, съпругата на Гео Милев, в жалба от 27 юли 1925 г. до вътрешния министър. В нея тя изразява „възмущението си“, че мъжът й е отвлечен от политическата полиция.

Общо три писма и една телеграма от близките на поета до органите по сигурността в ония далечни години се пазят между кориците на дело №3/1923 г., образувано от съдия-следовател след изчезването му.

Ето редове от писмото на Мила Гео Милева:

„Заради едно негово произведение съпругът ми беше осъден на 1 година затвор. Това се свърши на 14 май 1925 г., като му се даде право на касация (обжалване). На 15 май в дома ни се яви агент от „Обществената безопасност“, който му съобщи, че е арестуван. Името на агента не знаем.

Мислехме, че Гео е арестуван по делото и направихме справка в почитаемия съд. При което се оказа, те оттам не са издали постановление за арестуването му.

Искахме да видим причината за това негово арестуване и се обърнахме към „Обществената безопасност“. Съобщиха ни, че нито има заповед за това арестуване, нито пък подобно лице е докарвано при тях. След цяла седмица търчане да го намерим, което беше завършено без всякакви резултати, се обърнахме към г-н гражданския прокурор. Той също не се добра до сведения. Молба отправихме също към прокурор от Военнополевия съд, но и оттам нищо не ни се съобщи.

Най-после ние се обръщаме към вас, господин министре, с вяра, че вие, в чиито ръце са поверени съдбините на народа, ще вземете мерки. Вие, смятаме ние, сте длъжен да знаете всичко, което се случи с гражданите – в смисъл незаконно отнемане на личната им свобода, да ни съобщите къде е Гео Милев и дали въобще е жив. Още повече че в чужди вестници като „Wiener Maroguzetend“ от 13 юни т.г., издаван от Виена, съобщават, че неговият труп е намерен на 11 юни т.г. обезобразен безчовечно. Колкото и да не искаме да вярваме в това, самият факт – че 35 деня го няма – ни хвърля в неописуема тревога.“

Папката със следственото дело за изчезването на поета, което се води от съдия-следовател на щат в Софийския окръжен съд, е тъничка – 20 листа. Пет от тях са копия на едно кратко уведомление до прокурора на Софийския полеви военен съд от отделение А на „Обществената безопасност“: „От направената щателна проверка не се оказа подобно лице да е задържано в ареста на отделението.“

В отделение А, наричано тогава и политическа полиция, функционира по онова време Потеря за преследване на разбойници. В нея е назначен от 1923 г. като агент 4-та категория Никола Гешев – суперполицаят, когото наричат страшилището на комунистите. Нелегалните от забранената след септемврийските събития БКП кръщават на негово име и килиите на политическата полиция, която той по-късно ще оглави. От старите архиви на МВР не се разбира къде точно са се намирали те, но в протоколите с разпити задържаните в тях ги споменават като „Мазето на Гешев“ или „Избите на Гешев“.

Запазена е във вехтите папки бележка, с която съдия- следователят (подписът му не се чете) иска сведения за миналото на издирвания Гео Милев: известно било, че е симпатизант на левицата, но не се знаело участвал ли е в някоя организация, забранена от Закона за защита на държавата. В отговор му се съобщава, че Георги Мильов Касабов е роден на 15 февруари 1895 г. в Радне махле (Раднево) в семейството на учителя Мильо Касабов и не е известно да е членувал в партии.“

На фронта командва разузнавачи

От младини бащата на Гео Милев се мести от Раднево в Стара Загора и отваря там книжарница и издателство. Синът му публикува първото си стихотворение в списание „Славейче“. Той учи в старозагорската гимназия, следва романска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което слуша в Лайпциг (1912-1914 г.) лекции по философия и театрално изкуство. През лятото на 1914 г. заминава за Лондон, после пак за Германия. В Хамбург го арестуват по подозрение, че е английски шпионин. Като го пускат по липса на достатъчно доказателства, той се завръща през 1915 г. в България. През март 1916 г. е мобилизиран за Първата световна война и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. От там като старши подофицер го командироват в 34-ти троянски полк, който е на позиция в Дойран. Във военния конфликт между Антантата (Франция, Русия, Англия, Сърбия и др.) и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България) са убити в битки от 1914 до 1918 г. 15 милиона души. При Дойран българската армия води 5 отбранителни сражения с три френски и пет английски дивизии. Там Гео Милев е командир на група от разузнавачи. На 19 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните. Той е тежко ранен в главата при контраатака, оцелява по чудо, но губи част от черепа и дясното си око в животоспасяваща операция.

Изравят поета от масов гроб

След отвличането му от политическата полиция баща му бие ТЕЛЕГРАМА до генерал Вълков, военен министър:

„От печата узнах за разпоредбата ви да не се дава повод да мислят някои за неотговорни фактори в държавата. Вашата искреност и добро сърце казват това. Но за доброто на България аз заявявам, че неотговорни фактори изпреварват разпоредбите на правителството.

Син ми Гео Милев е отведен от неизвестен агент на безопасността и е в неизвестност досега. А той е запасен поручик. Отбраняваше дойранския фронт неотстъпно и при големите боеве на пролетта през 1917 г. не използва отпуска си и даде за Отечеството едното си око, част от черепа си и покрит със стотина рани се свести след няколко дни. Той е поет, писател и критик. Всичките си шест деца аз съм възпитал в любов към Отечеството, петтях са вече с висше образование. Аз не допущам, че синът ми може да има некаква вина. Единствената му вина в сегашните времена е, че е теоретик, идеалист или по-скоро християнски социалист.

Вярваше в промяната на днешния строй, без да има общо с насилниците и конспираторите.

Но 10 дни синът ми е укриван и ние се изтезаваме, мислим най-лошото…

Аз съм доброволец и съзаклятник за Съединението – същият, който пред вас на 1 август м.г. в Стара Загора на паметника на Калитин произнесох писаната реч и приех вашата ръка. Секретар съм на смесената комисия за въздигане паметник, църква-мавзолей на същото място. Предавам участта на сина ми във ваши ръце и моля да затвърдите у мен вярата, че България се ръководи от бдящи отговорни фактори.

С отлично почитание: Мильо Касабов“

Факсимиле на писмо от баща му до МВР: „Синът ми не е негодяй, а поет, дал едното си око за Отечеството“

Касабов не получава нито ред известие за сина си от „отговорните фактори“.

Сведения за безследното изчезване на Гео Милев няма и в папката с воденото по случая разследване. В нея се пази само още едно писмо от бащата до вътрешния министър на МВР, което завършва с надежда: „Вярвам, че ще наредите да се подири – къде се е изгубил синът ми в „Обществената безопасност“ и къде е: погубен ли е окончателно, или пребит и осакатен е зафърлен някъде, или най-после е скриван досега здрав и жив.“

Дъщерята на поета – детската писателка Леда Милева

Останките на поета се открити след Девети септември в масов гроб край София. Разпознат е по изкуственото око. Пред Народния съд през 1954 г. генерал Вълков признава, че се е интересувал от съдбата на поета и разбрал каква е била участта му – той е бил брутално удушен с тел в мазето на Гешев.

Posted in Моите книги, От Вапцаров до Живков и останалите and tagged , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *