От книгата на Анна Заркова „От Вапцаров до Живков и останалите“
ГЛАВА ДЕСЕТА
Агентите донасят: Той е любовник на сестрата на Георги Димитров
ЗАПОВЕД
„От Политическия отдел на Държавна сигурност До Потерята за преследване на разбойници към „Обществената безопасност“
Задача №303: Вълко Червенков, член на младежкия комитет на БКП. Терорист.
Да се задържи, като се търси най-усилено!“
Заповедта е от 27 април 1927 година. По това време Вълко Червенков като опитен функционер на БКП е назначен в създадената от ЦК специална наказателна група, която трябва да координира терористичната дейност на Военната организация (ВО) на комунистите.
„РАПОРТ
До Началника на Политическия отдел Относно Задача №303:
28 април 1925 г.
Донасям ви, господин началник, следното:
Издирих и намерих къщата, в която е живял с родителите си Вълко Червенков. Той трети месец и нещо е изчезнал и до днес не се знае къде е. Тези сведения се потвърждават и от околните.
Агент 1314″
Кой ли е агент 1314? В старите архиви на МВР името му не фигурира, но се знае, че по онова време в Потерята за преследване на разбойници работи като агент 4-та категория прочутият Никола Гешев – бъдещият шеф на страховитата за нелегалните „Обществена безопасност“. Към донесението на агент 1314 е приложен „ВЪПРОСНИК за установяване на самоличността на лицето“. В него четем:
„Име: Вълко Вельов Червенков Роден: 24 август 1900 г. в Златица
Родители: Вельо Червенков, Чария Червенкова
Сестри и братя: Любомир, Борислав, Цана
Занятие: студент по филология
Езици: руски
Политически убеждения: отявлен комунист“
„РАПОРТ
29 април 1926 г. Относно Задача №303:
Донасям ви, господин началник, че търсеният и укрилият се Вълко Червенков е любовник на Елена Димитрова, сестра на Георги Димитров (комунист).
Произходът на семейство Червенкови е от село Златица, Пирдопско. Преди месец се е оженила неговата сестра за някой си Златев от същото село Златица и там живеят. Братята Златеви са земеделци, дали не се е укрил Вълко Червенков там?
За сведение – агент 1181.“
Тежи му задочна смъртна присъда
Вълко Червенков и Елена Димитрова живеят дълги години като мъж и жена, сключват брак в СССР, имат син и дъщеря. Голяма част от живота си съпрузите прекарват в съветска Русия. Червенков емигрира там, след като е осъден на смърт през 1926 г. в България.
„СВЕДЕНИЕ
До Дирекцията на полицията, отделение „Административно“
Червенков, Вълко Вълов с присъда №178а-926, издадена по Закона за защита на държавата, е осъден на смърт чрез обесване. Той е обвинен за планирането на няколко убийства на хора от правителствените среди с цел дестабилизация и събаряне на властта.“
Смъртната присъда е задочна, тъй като по онова време агентите на Държавна сигурност и полицията продължават да издирват безуспешно комуниста терорист.
„ЗАПОВЕД
27 ноември 1926 г. Задача №13189:
„Вълко Червенков се движи като нелегален. Да се издири и да се съберат сведения за дейността му!“
Дебнат го и на погребението на майка му
„РАПОРТ
10 август 1929 г. Относно Задача №13189:
Установих, че бащата на Вълко, а именно Вельо Червенков, живее на улица „Елеонора“ №24 в София. Наблюдавах многократно къщата. В нея живеят бащата на Вълко, който сега нищо не работи; зетят Манол Златанов, землемер; брат му Любомир, шофьор от дружество „Сокомбел“, който от време на време спи в автомобила. Не забелязах да идва Вълко било да спи, било да направи посещение.
Преди седмица и половина почина майка му Мария.
На погребението Вълко не присъства.
С разузнавания в квартала и разпитване на доверени лица не можах да установя ни най-малка следа от неговото присъствие. Той е познат в махалата. Знаят го за комунист, но никой не го е виждал.
Агент 88″
„ПОВЕРИТЕЛНО
6 август 1941 г.
До Началника на Пирдопското околийско управление От полицейски разузнавач №885
Донасям ви, г-н началник, че лицето Вълко Червенков от Златица е сега емигрант в СССР. Баща му и майка му са изселени от Златица и живеят в София. Майка му е починала. Като явен комунист организатор през 1924 г. е бил замесен в много работи, даже в атентата на църквата „Света Неделя“ в София, който е планиран в Коминтерна. (150 души загиват на 16 април 1925 г. в този терористичен акт – най-кървавият в историята на България.)
Вълко Червенков е осъден на смърт задочно. Но още след атентата е успял да забегне с помощта на годеницата си, която е сестра на комуниста Георги Димитров.
След като отива в СССР, и то, разбира се, с помощта на самия Георги Димитров, се е венчал за сестра му. Същият е кореспондирал с баща си докъм 1934 г. Бил е в град Москва, назначен бил на длъжности в Коминтерна, бил е агент на службите там, като си е избрал за целта кодово име Спартак. Сега не кореспондира вече с баща си и братята си.“
Обект на обич от другарки
След победата на комунистите на 9 септември 1944 г. Червенков се завръща в България и е незабавно включен в новото ръководство на партията. Казват, че по негови директиви и по образец на съветския ГУЛаг били създадени лагерите за политически затворници у нас. Негови съвременници го описват като „яростен“ към онези, които не одобрявали новата власт, а също и към червените другари, които се мръщели на отвличанията и заточенията на инакомислещите в Белене.
След смъртта на Васил Коларов през 1950 г. Червенков става министър-председател и управлява до 1956 г. България по методите на Сталин. Той толерира по сталинистки култа към държавния ръководител, т.е. към собствената си личност. Всички действащи или въображаеми негови противници са арестувани и пратени в бараките на Белене, част от тях измират унизени, поболели се от глад и мизерия. Пак тогава се ликвидира с безпрецедентен натиск над селяните собствеността върху земята. Правителството задължава всички стопани с нископлатени доставки на месо, мляко, яйца, жито, ръж, царевица и пр. от всеки декар обработваема площ. Неиздьлжилите се биват пращани в затвора по бързата процедура. Съпротивителното движение на „горяните“ срещу този произвол е най-жестоко смазано. Същевременно в страната започва масово строителство на пътища, язовири, заводи и фабрики, а центърът на София е обновен до неузнаваемост. Внушителните сгради на Министерския съвет, президентството, ЦУМ, софийската опера, хотел „Балкан“ и Полиграфическия комбинат ,Димитър Благоев“ се издигат, докато Вълко Червенков е премиер…
И така до смъртта на Сталин, когато „култът към личността“ се заклеймява и Вълко Червенков е отстранен от най-високите позиции в БКП и държавата. Първото му място в партията заема Тодор Живков, а в правителството – Антон Югов.
Провокатор ли?
От онова време в архивите на МВР се пазят две любопитни бележки. Първата е ръкописна, не е подписана и не е датирана:
„Другарю Живков,
Приложено тук изпращам ти полицейското досие на другаря Червенков, за да се реши къде да се съхранява – в партийния архив или към тези на членовете на Политбюро.“
И втората бележка е неподписана. Тя е още по-многозначителна:
„Строго поверително. До другаря Началник-отдел Седми на ДС. Съгласно заповед №137, утвърдена от ръководството на МВР в отдел Шести на ДС, се образува специална картотека на провокаторите. И ще бъдат картотекирани, както следва:
1- С»)
2. Полицейското досие на Вълко Червенков.“
Провокатор или не, през 1962 г. Вълко Червенков е докрай заклеймен и изключен от партията. Умира на 80 години, изолиран в кръга на най-близките си роднини.