От книгата на Анна Заркова „Свободни в словото“
СЪВСЕМ СПОКОЙНО бихме приели информацията за тъй наречените Делян-Пеевски къщи в Ковачевица за селски слух, ако проследяването на свързаните с фирмата собственик лица не показваше прекалено много случайни съвпадения, пише Николай Стайков в Noresharski.com.
Фирмата се нарича „Алфа медиа груп“. Тя е със скрита собственост – напълно скрита, по всички правила на тази юридическа дисциплина. За да се стигне с проверки до крайния ѝ собственик, трябва много труд.
Стайков не го пести.
И какво успява да установи?
Собственик на „Алфа медиа груп“ е друга българска фирма – „Диема холдинг груп“. Управителят на двете е един и същ – Асен Радулов. Самата „Диема холдинг груп“ е на британска фирма – Nata holdings limited – неин пълномощник е отново Радулов.
Проверката в британския фирмен регистър показва, че Nata holdings limited се управлява от две класически офшорни фирми – една на Бахамските и една на Британските Вирджински острови. Директор на компанията е Вивиан Карис. Дамата фигурира в поне още 50 фирми – така че нейното директорство със сигурност е фиктивно. Така се стига до двете офшорни дестинации, в които публичен регистър няма.
Въпреки очевидно скритата собственост три неслучайни съвпадения на имена водят към Семейството – към Делян Пеевски и майка му Ирена.
„Алфа медиа груп“ е регистрирана през 2005 година от неслучаен човек – от Ани Димитрова, която е била служителка в Българския спортен тотализатор по времето, когато Ирена Кръстева го управлява. Тогава тя, като доверено лице на шефката, ръководи проект за седмичен вестник, наречен „Контрасти“, който няма особен успех и почти никой не си спомня за него. Някои журналисти се сещат само, че Ани е отказвала да назове източника на финансиране на изданието. По-късно тя излиза от собствеността и от ръководството му и на нейно място идва „Диема груп холдинг“ с управител – познайте кой? – Асен Радулов.
От май 2013 година Ани Димитрова е на друга позиция – и тя не е случайна – шеф на пресцентъра на Пламен Орешарски. От сайта Noresharski се обръщат към нея с въпроси за „Алфа медиа груп“ и нейната собственост, но не получават отговор. Ники Стайков проследява междуфирмените връзки по-нататък. Управителят на двете фирми и пълномощник на Nata holdings Асен Радулов се оказва също от доверените лица на Семейството. Вестник „Монитор“ е отразил как той поднася поздрави и огромна бутилка уиски на екипа на ТВ7 по случай новата 2008 година. Поздравите са от името на Ирена Кръстева. В публикацията за събитието Асен Радулов е представен като „шеф на одиторския екип на новите собственици на ТВ7“. А чия собственост е ТВ7 по онова време? Това е отделна тема за разследване, но Ники Стайков е сигурен, че тя отново води до екзотични юрисдикции.
Вглеждайки се най-внимателно, той вижда и трета връзка – индиректна, но красноречива – с депутата Пеевски.
А ето ви и „панделката“ на историята – като законотворец Делян Пеевски съчинява Закон за офшорките.
Споменатата британска фирма с офшорни собственици притежава и друга българска фирма – „Дилот“. Тя става известна през 2008 година – тогава, когато тогавашната заместник- министърка на икономиката Корнелия Нинова изнася информация, че шефът на следствието Ангел Александров е лобирал в нейна полза. Според вестник „Сега“, който се позовава на Комисията по хазарта, лобирането в полза на „Дилот“ е засечено след отказа да ѝ се даде петгодишен лиценз за лото игрите „Златен шанс 5 от 55“ и „Шанс за милиони 5 от 50“ . Името на топследователя Ангел Александров изплува винаги и непременно, когато се говори за възхода на Делян Пеевски.
Именно Александров през 2005 година предлага младият юрист да се назначи в Националната следствена служба – обърнете внимание как – без да има нужния юридически стаж.
А две години по-късно, когато Пеевски е вече пораснал от следовател до заместник-министър по бедствията и авариите, същият Александров подава оставка – заради свързан с неговото протеже корупционен скандал, в който са замесени Корнелия Нинова и нейният началник, икономическият ми- нистър Румен Овчаров.
Скандалът пламва след жалба за изнудване, подадена от шефа на „Булгартабак“ Христо Лачев. Образуваното по случая разследване обаче гръмва и изветрява като евтино шампанско – след което Пеевски, който също е подал оставка заради скандала, се връща безшумно на длъжността си.
Въпреки липсата на директна юридическа връзка Николай Стайков намира основания да предположи, че има свързаност на фирмата с неясен собственик със средите на Пеевски.
– Едно е ясно – заключава той, – авторът на Закона за офшорките има опит по въпроса. И достатъчно знания и адвокати, с които да го заобиколи.
Делян Пеевски и силата на лесните пари
КОЙ Е Делян Пеевски?
В момента, в който пиша тази книга, този човек е считан почти единодушно за Вездесъщия, който дълги години дърпа конците на куклите в правосъдието и политиката.
„На куклите“, да. А не „на някои кукли“.
Тъй като от първото десетилетие на XXI век нататък изглежда, че главните роли на политическата сцена в България се играят именно от куклите на Пеевски. Останалите се явяват мимолетно, без значение дали излизат на преден план, или са част от декора на демокрацията.
Поне така изглежда, а дали наистина е така – Господ знае. А какво е отношението на Господ към Пеевски, е очевидно, като се има предвид битието му на Незаобиколим и Непобедим.
Прието е да се казва, че Пеевски е символ на задкулисието във властта.
Оригинално е, но не е вярно.
Първо, защото той не е алегория, а едър мъж от плът и кръв – и всеки българин във всеки момент би могъл да го види, ако не на живо, то в пресата или по телевизията.
И второ, защото той не стои зад завесите, а е непрекъснато на сцената. Като депутат в пет поредни Народни събрания, като медиен магнат, като крупен и неуморен предприемач и като олигарх, който дава вид, че стои зад кормилото на държавното управление независимо от смяната на правителствата.
РОДЕН е в София на 27 юли 1980 година. Завършва столичното 119-о училище и става студент по право в Благоевградския университет – в същия, който беше оскандален с разправии за спорни дипломи, раздавани на килограм по времето на вече покойния декан на Правно-историческия факултет професор Александър Воденичаров.
Кариерата му е стремителна.
Още преди да вземе диплома, едва 21-годишен, Делян Пеевски получава назначение за парламентарен секретар на министъра на транспорта в правителството на Симеон Сакскобургготски. И още нещо в добавка – оглавява борда на директорите на най-голямото пристанище в страната – Варненското.
По това време майка му Ирена Кръстева е шеф на Българския спортен тотализатор. Мнозина си обясняват напредъка на сина ѝ и с нейното ходатайство. Що се отнася до нейния собствен напредък, той пък – по думите на политическия анализатор Осман Октай – се дължи на препоръката на Максим Димов, „бившата дясна ръка на лидера на ДПС Ахмед Доган, който като депутат се премества в царската партия“.
Както и да е, през април 2005 година Висшият съдебен съвет назначава младия Пеевски в Столичната следствена служба „по изключение“ – въпреки че той няма нужния по закон двегодишен юридически опит. Не е ясно това „изключение“ на какво се дължи – дали на изключителните му качества, или на това, че го препоръчва лично директорът на Националното следствие Ангел Александров – бивш кадър на Държавна сигурност и наставник на Доган от времето, в което последният е бил агент Сава.
Новоназначеният следовател не успява да покаже какво може по липса на време. Той прекарва само шест-седем месеца в Икономическия отдел на следствието, където работи под прякото ръководство на Петьо Петров – същият, добил известност с прякора Петьо Еврото, бъдещ главен герой в разследването на Николай Стайков „Седемте джуджета“.
Усвоил или не усвоил нещо от Петьо Еврото, Пеевски скоро минава в друго поприще, и то на високо ниво. През ноември 2005 година той вече е заместник-министър по бедствията и авариите в правителството на Тройната коалиция – БСП, ДПС и НДСВ. Министърката Емел Етем му поверява за наблюдение Държавния резерв – наблюдение, от което той ще изведе печеливши практики за години напред.
Известни недоразумения го замесват – за пръв път, но не и за последен – в корупционен скандал, огромен за времето си. В него името му гърми и трещи заедно с имената на тогавашния министър на икономиката Румен Овчаров, неговата заместничка Корнелия Нинова, шефа на следствието Ангел Александров и директора на още държавния „Булгартабак“ Христо Лачев. Разменят се обвинения за корист, подкупи и изнудване. Спрягат се сделки с Държавния резерв, за който Пеевски има визия, приета от правителството.
В аферата „Р. Овч.“, както пресата я нарича, май няма разлика между прави и криви. Всичките ѝ деятели и говорители подават оставки по принуда – и Александров, и Лачев, и Пеевски, и Овчаров, и Нинова. Но образуваното наказателно дело се води срещу неизвестен извършител, докато се прекрати, защото никакви доказателства за никакво престъпление не се намират.
Подалите оставките „остават“ за години напред и в големия бизнес, и в голямата политика. Някои от тях сменят позициите си, от което нищо не губят – нито пари, нито престиж. Специално Пеевски е върнат на поста, на който е бил, след което пътят му нагоре ще продължи.
Предстои Държавният резерв да заработи с Корпоративната търговска банка по сделките за подмяна на запасите му от жито и гориво. Това е, когато – както сочат редица разследвания на Ники Стайков и колегите му от „Капитал“ – Пеевски играе в тандем с мажоритарния собственик на банката Цветан Василев. Как?
– Ами така – казва Ники – единият в тандема осигурява финансирането, а другият – държавната благословия.
Случва се някой да алармира, че от подмяната на стоките в Държавния резерв държавата губи – защото стоките евтино се продават и скъпо се купуват. Алармите обаче са под сурдинка и схемата за източване на резерва от частни фирми се прилага с години. И се преглъща от различните властимащи с еднакъв апетит.
Като народен представител от квотата на ДПС в пет Народни събрания – 41-вото, 42-рото, 43-тото, 44-тото и 47-ото – Пеевски е неизменно в законодателната власт от юли 2009 година нататък.
През всичкото това време очевидци, косвени свидетели и анализатори го сочат като кадровик на продажната съдебна власт.
А пък по времето, когато медиите сравнително основателно са наричани „четвърта власт“, Пеевски ясно показва, че и нея умее да упражнява. Ръководи, като че ли с лекота, вестници, сайтове, телевизии и разпространителски фирми – първо като помощник на майка си, която ги притежава, после като официален собственик на вестниците „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, „Меридиан мач“, „Юропост“ и „Борба“ и едновременно с това като негласен властен ментор на други издания.
През 2021 година, когато става съвсем очевидно, че българската журналистика е легнала по гръб под користните интереси на медийните шефове и техните попечители, Пеевски продава вестниците си на чужденци. Обяснимо е – те губят влиянието си и стават излишни „трошачки на пари“, както казва бившият му авер Цветан Василев.
Но има нещо необяснимо.
Докато е властелин на общественото мнение посредством контролираните от него средства за масова информация, Пеевски допуска образът му да бъде сатанизиран, а името му да стане синоним на вредоносната алчност на магистратите и политиците.
Това е причината народът да се разбунтува през юни 2013 година, когато с гласовете на 116 депутати той е избран за председател на респектиращата тогава Държавна агенция за национална сигурност – ДАНС. Последвалите масови протести помитат правителството на Пламен Орешарски.
Пеевски обаче остава депутат и в следващите Народни събрания. Избран е и за евродепутат на изборите през 2019-а, но се отказва от мандата си. Той си дава сметка може би, че неговата сила, величана като съдбовна за доста магистрати, журналисти и политици, би могла да се покаже като безсилие извън завладяната му родина.
Някои я смятат за преувеличена, престорена, даже несъществуваща. Мен ако питате – каквато и да е, силата на Пеевски съществува – убедих се в това и докато проучвах репортерските разследвания, които събрах в тази книга. Тази сила може да не е лично негова, утре може и да се даде на друг, но я има. Това е силата на лесните пари. Страхотната сила. Опасната сила, която гази закони, издига бандити, руши институции, разделя семейства, убива конкуренти, изпепелява съвести на политици. С две думи – силата на корупцията.