Анна Заркова,
Вестник „Галерия“
Откакто кавалерите на корупцията седнаха на първия ред на българския парламент, борбата с нея стана демоде. Сега я ползват само като реквизит в трагикомедиите с пет-шестимата олигарси, които се млатят взаимно с партийните си команди, съдебните групировки и медиите- бухалки.
Корупцията е от женски род обаче, суетна е и не спира да се набива в очи, колкото и да я неглижират. Всеки, който е пътувал през лятната си ваканция из България, е застигал и подминавал крайпътните ѝ паметници – нови жилищни постройки, претенциозни на вид, но струпани в нищото, пустеещи в затворени комплекси насред полето или в края на някое село, строени-недостроени, отвън нагиздени, но вътре по тухли, тъмнеещи зад прашните си стъкла, убежища за кукумявки.
„Къщите за гости” ли ? Да, те – изоставените, а по-рано “сензационни” – същите, които бяха финансирани от Европа и рекламирани денонощно като “възможности за развитие на селските райони”.
Десетина години по-късно въпросните „възможности” са оползотворени. И се оказа, че са били около две. Едната е била да се краде.
Двуетажни, триетажни вили и високи блокове – крайморски, полски и планински – са издигнати със спечелените от “наши” хора евросубсидии. Идеята е да се стимулира местният туризъм, да се осигурят забавни дестинации на пътешествениците от Запада и да се създаде поминък на родените в селската дивотия. Благоразумно и благородно, нали? Така изглежда, ала само на хартия.
В едно софийско ceлo например са издигнати две къщи за гости – зеленикави, с ковани порти като в приказна картинка. Има ги в регистъра на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), а също и в Туристическия регистър. Има ги, само че никой не им гостува. Първата е субсидирана с 391 хиляди лева. Състои се от няколко стаи с легла и просторен гараж. Но табела, че предлага нощувки, няма. Може някой заблуден турист, озовал се по тия места, да замръкне най-случайно пред вратата ѝ – но как той би могъл да отгатне, че зад нея го чакат любезни домакини и чисти чаршафи?
Местните старци мълчат или мърморят под сурдинка:
„Това си е измама, разбира се. В тая къща пукнат турист не сме виждали. Сoбcтвeникът cи живee сaм, нo не ce вoди нa негово имe.“
Другaтa къщa зa гocти е нa cъceднaта улицa. Получила е 336 хиляди лева субсидия. Има не само спални с гараж, но и басейн, и барбекю. Стопаните ѝ обаче се крият от журналистите.
Какво да кажат, ако нещо ги питат? То е ясно – минали са пет години, откакто къщата е вдигната и вече по закон е станала тяхна, собствена, лична. За петте години те са имали някакъв бизнес план за туризъм, но не са го изпълнявали. Защо да перат на чужди чаршафи? Техният „човек горе“ също се е облажил от помощта на ЕС и към тях претенции няма. Те са си дали имената в далаверата, рискуват арест, какво повече от това?
Къщите за гости (или къщите без гости) не са само в умиращите родни села. Стърчат в самотия и в предградията на морските градове – еднакви, в две-три редици по пет, по шест, по десет. Ако сте минавали с кола по магистралите от София до Варна или до Бургас, навярно сте ги забелязали отляво и отдясно… И цветовете, и размерите им са впечатляващи, макар да се губят надалеч в маранята…
Някой е прибрал отпуснатите за тях евросредства, дал е една трета, да речем, за строежа, а две трети си е взел за себе си. Минала е петилетка оттогава и те са вече лично негови– кеф му да ги продаде, кеф му да прати тъща си там да гледа домати, кеф му да ги зареже да се рушат – нали им е прибрал вече парсата…Това със зарязването най-често се практикува, както изглежда. Няма много мераклии да отседнат в необзаведените стаи, далеч от плажовете и площадите, насред бурените в ливадите, където денем е огнена жега, а тъмницата нощем е непрогледна.
Така описаната далавера вървеше гладко за майсторите ѝ до пролетта на 2019 г. Но след това все още разследващата българска журналистика вдигна аларма около заместник–министъра на икономиката Александър Манолев – “вижте в каква резиденция се шири тоя човек, също като Елисейския дворец!” Проблемът е, че царствената обител не е за него – тя е строена с данъците на европейците и с туристическа цел.
Манолев, когато по-късно САЩ санкционира за корупция, бе хванат натясно и „хъка-мъка” – подаде оставка и стана даже обвиняем. Скандалът с луксозното му имение се разрасна. Българинът не е виждал на живо милион в банкноти и му е все едно, че някой е станал нечестно милионер. Обаче къща – къщааа! – покрив на главата – нашенецът знае какво е това и не понася някакви „връзкари” да се сдобиват с него по „втория начин”. По-възрастният помни как майка му и баща му са месили тухлите за родния му дом от кал. А по-младият ще изплаща още 25 години на банката едностайния апартамент, в който спи с жената на дивана, защото в спалнята са двете му деца.
Общественият гняв по темата събори цензурата в големите медии. Под напора му Държавният фонд „Земеделие“ преразгледа проектите за „къщи за гости”, откри куп нередности и съобщи – ще не ще – че бенефициентите по 253 от тях ще трябва да върнат над 46 милиона лева.
Тогавашният премиер Бойко Борисов се показа „учуден и възмутен”. Издаде заповед по телевизията:
„Всичко да се провери от прокуратурата! Тарикатите или да връщат парите, или къщите им да бъдат конфискувани! Да им се търси наказателна отговорност, щом са злоупотребили!“
Звучи справедливо. Но едно е да звучи, а друго – да се случи. В крайна сметка и това нахално обирджийство си мина ей така, между другото. Ако някой се е обзаложил навремето с някого, че и то ще остане безнаказано, значи с днешна дата е спечелил баса.
Защо ли? Не само защото главните прокурори, които се изредиха оттогава, са се постарали вероятно да спестят горчивата чаша на влиятелните крадльовци. А и защото законодателното мнозинство, което ние сме си избрали, е направило всичко възможно за тяхното благо. Парламентът е определил скромния 5-годишен срок за туристическа дейност, считан от деня на субсидирането на „гостоприемните” домове. Този срок за 60-70% от тях е вече изтекъл, когато прокуратурата ги подхваща, изпълнявайки телевизионното нареждане на Борисов.
И да са искали, подчинените на Цацаров, Гешев и Сарафов не са смогнали да направят проверките и на останалите 30%, а още по-малко да повдигнат обвинения за престъпления.
И така, на гърба на европейските данъкоплатци стотици властимащи у нас ( “па и гаджетата, и братовчедите и тъщите им биля”) се сдобиват безплатно с имоти за над 100 милиона евра.
Е, да, след скандала с Манолев срещу него и други подобни “поборници за развитие на селските райони” започват досъдебни производства. Земеделският фонд ги санкционира с 45 873 991 лева общо за измамата – за това, че нито един турист не е забелязан да пристъпва прага им, а камо ли да да се храни на техни маси и да нощува на техни легла.
Цялата история е криминална, но завършва с хепиенд за тях. Дори и глоби не им се налага да плащат.
“Клиентите ни са глобени незаконно”, пледират адвокатите им. Заслужават си хонорарите.
„Тия хора са наказани за нарушения, които не са били предвидени в нормативната база по времето, когато са подписвани договорите за еврофинансиране с тях”, потвърждават европейските администрации. Не е тяхна работа да разсъждават защо през програмния период в ресорното министерство на българската страна са написани толкова „рехави“ правила за усвояването на евро-активите, че всеки „тлъст мишок” да мине през дупките и да „гризне от сиренцето”…
Тук два факта са безспорни. Първият – че „къщите без гости” са откраднати законно. И вторият – че дързостта на крадците у нас е безпрецедентна в Европа.
И тази на бившия зам.-министър Манолев? О, не. Не смейте него да го наречете „крадец”.
Той беше подсъдим за „престъпление, засягащо финансовите интереси на ЕС”. Прокуратурата твърдеше, че обителта с конферентни зали и обширни трапезарии, разположена на негов парцел в местността Чинар куши „не е използвана по европрограмата” и при това „сумите за нея са отпуснати въз основа на фалшива документация”. Присъдата обаче беше оправдателна. И неговата, и тази на дъщерята на бавачката на децата му, която бе посочена за негова съучастница.
Не се сбъдна предсказанието на партийния му лидер Борисов, който заяви на запис: „Манолев ще изгори, ще му повдигнат обвинение и ще го съсипем“. Аз го предупредих”.
Преди това безмилостно изявление името на Манолев бе съобщено от Америка редом с това на Делян Пеевски и още двама, санкционирани по глобалния закон „Магнитски“. От Вашингтон тогава уточниха, че той е нарушил Закона за Държавния департамент, чуждестранните дейности и свързаните с тях бюджетни средства, като в качеството си на зам.-министър е участвал в корупционни дейности, подкопаващи върховенството на закона и доверието на българското общество”.
И до днес Манолев има строга забрана за влизане в САЩ. Но това са подробности от пейзажа.