Пренаписват сценариите и цензурират холивудските филми от десетилетия
Джереми Кузмаров, globalresearch.ca
Авторът е управляващ редактор на списание Covert Action Magazine.
През 2012 г. „Операция Арго“ спечели „Оскар“ за най-добър филм. В този филм Бен Афлек играе ролята на агент на ЦРУ на име Тони Мендес, който се представя като холивудски продуцент, търсещ места за снимане в Иран.
Той помага за спасяването на шестима американци, които бягат от американското посолство по време на иранската криза със заложниците през 1979 г., когато ислямските революционери нахлуват в посолството на САЩ в Техеран и взимат 66 човека за заложници.
След като сценарият беше предварително прегледан от ЦРУ, в „Арго“ се появиха „много волности за сметка на истината“. Според Atlantic „Всичко беше насочено да представи Лангли в по-героична светлина“.
Но във филма не се появи и намек, че всъщност ЦРУ създаде кризата в Иран, след като подкрепи преврата от 1953 г., който свали иранската демокрация.
Десетилетие по-рано Афлек участва в „Всички страхове“, адаптация на романа на Том Кланси, като сценарият му е написан основно от отдела за развлечения на ЦРУ. Главният герой на филма, е заместник-директорът на ЦРУ Джак Райън, който предотвратява избухването на ядрена война.
По време на снимките на „Арго“ ЦРУ доведе създателите на филма в Лангли за обиколка и позволи на Афлек да има достъп до анализаторите на агенцията. Бившият агент на ЦРУ Джон Кириаку си спомня, че се сблъскал с Афлек в Лангли и с други холивудски звезди като Харисън Форд.
Афлек призна: „Вероятно Холивуд е пълен с агенти на ЦРУ… но ние просто не го знаем“.
Театрите на военните действия
„Театрите на военните действия: Как Пентагонът и ЦРУ превзеха Холивуд“ е новият документален филм, продуциран от Фондацията за медийно образование, който разкрива връзката между ЦРУ, Пентагона и Холивуд.
Филмът разказва за пътуването на професорът по журналистика Роджър Стал през Америка. Той интервюира хора, включително и вътрешните лица от медийната индустрия, които описват как военните и ЦРУ са се опитвали да добавят ценностите на своята дейност в стотици холивудски филми и телевизионни предавания, като изтриват от сценариите от военните престъпления, корупцията, расизма, сексуалните посегателства, превратите, убийствата и изтезанията.
Пропагандата от този вид е изключително ефективна, защото се провежда под маската на забавление. Само много фините зрители са подготвени за тяхното критично възприемане.
Фетишизирането на американската армия
В една от най-трогателните сцени на „Театрите на военните действия“ Стал дава на Оливър Стоун копие от писмото за отказ, поставено в рамка от 1984 г., което той получава от отдела за развлечения на Пентагона за неговия филм „Взвод“, за разложението на американската армия във Виетнам. През 1987 г. „Взвод“ печели „Оскар“.
В писмото за отказа Доналд Барух, ръководител на отдела за развлечения на Пентагона, пише до Стоун: „Според нас сценарият създава небалансиран образ чрез стереотипа на чернокожите войници, показвайки тяхната неистова злоупотреба с наркотиците, тяхната неграмотност, като фокусира действието върху тяхната бруталност“.
Стоун разказва на Стал, че в продължение на години е трябвало да държи „Взвод“ на лавицата. Междувременно „Взвод“ е написан през 1975 г. заедно с „Роден на четвърти юли“, друг антивоенен филм, базиран на биографията на парализирания военен ветеран Рон Кович.
Според Стоун, отделът за забавления на Пентагона „е създаден, за да гарантира точността на заснемането на военните филми, но вместо това те правят точно обратното като популяризират неточностите и лъжите“.
„Те искат само филми, които прославят американския войник, прославят нашия патриотизъм, нашата родина и национализъм и това е пълна глупост. Те фетишизират военните и никой не може да каже лоша дума за военните, което е погрешно. А злото трябва да се посочва, когато то се случи“, каза той.
Избелване на корупцията във въоръжените сили
Стоун каза на Стал, че докато е имал проблеми със създаването на „Взвод“, му е бил предложен сценарият за „Toп Гън“, хит от 1986 г., който романтизира живота на военноморски пилот, а близо до самите киносалони, където е бил показван, са се организирали пунктове за вербовка на армията.
Пентагонът подарява един самолет F-14 за филма „Топ Гън“, който е похвален, че е помогнал за „пълното възстановяване на имиджа на военните, пострадал от войната във Виетнам“.
През 2018 г. Пентагонът подписва договор с продуцентите на римейка на „Топ Гън“, планиран да излезе тази година, което ще позволи да „включи важни теми за обсъждане, да следи за сценария и да изисква да има официална прожекция, преди филмът да бъде пуснат на екрана“.
Оригиналният „Топ Гън“ е режисиран от покойния Тони Скот и продуциран от Джери Брукхаймър, който продуцира „Блек Хоук“ (2001), пресъздаващ историята на американските войници, попаднали в засада в Сомалия.
Оливър Стоун нарече „Блек Хоук“ „безсмислен филм“ и типично „избелване на корупцията в армията“.
След няколко дни на преговори с Брукхаймер, министърът на отбраната Уилям Коен дари оборудване за филма и сценарият беше променен, за да се направят от американските войници герои, въпреки че интервенцията беше широко смятана, както казва Стоун за една „бъркотия“.
Кръстникът
Според Стал Пентагонът и ЦРУ са еквивалент на „Кръстникът“, защото те решават кои филми да се правят и кои да отпаднат и подкупват създателите на филмите с обещанието да имат достъп до играчките на Пентагона.
През 1980-те години филмите, които не са направени, включват възстановка на аферата „Иран-Контри“ и филм за деескалацията на Студената война, който е заменен с „Червената зора“, в който група ученици от гимназията, водени от Патрик Суейзи и Чарли Шийн се обединяват, за да се борят срещу съветската инвазия в САЩ.
От 1989 до 2018 г. отделът за развлечения на Пентагона беше ръководен от Фил Стръб, който работеше в тясно сътрудничество с известни режисьори като Брукхаймър и Майкъл Бей, които продуцират „Трансформърс“ (2007), и да подпомогнат популяризирането на научнофантастичните филми, в които супергероите спасяват цивилизацията с помощта на военни оръжия в съюз с американската армия.
Стръб засне сцена в „Говорещите с вятъра“ (2002), където американските морски пехотинци изваждат златните зъби от японските войници, които са убили като трофеи и това нещо, е описано в мемоарите на E.B. Следж, „Със старата порода: В Пелелиу и Окинава“, 1981.
Стръб също така гарантира, че „Пилотите от Таскиги“ (1995), филм за чернокожите бойци по време на Втората световна война, представя висшите армейски генерали като нерасисти (единствените расисти във филма са представени като лошите момчета).
Междувременно субсидираният от армията на САЩ телевизионен сериал „Дългият път към дома“ (2017) изобразява Томас Йънг, парализиран иракски ветеран и активист за мир, като „слабак“ и глупак, въпреки че според членовете на неговия взвод той е „много обичан “ и се счита за „много як тип“. Образът на Йънг съвпада с очернянето на антивоенните ветерани и активистите от поп културата, и зад това стои отчасти развлекателният отдел на Пентагона.
Стръб и неговият предшественик Дон Барух използваха майстора на каскадите и учен Лорънс Суид, за да скрият истината за това какво прави отделът за развлечения на Пентагона. Суид написа книгата „Мъжество и слава: как се създава образът на американската армия в киното“, която в продължение на много години се смяташе за основополагаща за съвместната работа на Пентагона и Холивуд. Тъй като се появяват все повече независими учени, които оспорват интерпретациите на Суид, той яростно ги атакува в академичните списания и се опитва да съсипе техните кариери.
Да разлаеш кучетaта
Чейс Брандън, изпълнителен директор на ЦРУ в областта на развлеченията от 1996 до 2007 г. и братовчед на актьора Томи Лий Джоунс, се смяташе за вдъхновение за героя на Робърт Де Ниро Конрад Брийн в „Да разлаем кучетата“ (1997). Брийн е политическият стратег на ЦРУ, който изфабрикува фиктивна война в Албания, за да отклони вниманието от сексуалния скандал, свързан с президента на САЩ.
Ветеран от ЦРУ с четиридесет години опит в специалните операции и психологическа война, Брандън написа голяма част от сценария за „Рекрутирането“ (2003) и помогна за изграждането на постоянната агентурна мрежа на ЦРУ в Холивуд, за която Бен Афлек в началото намекна.
Тази агентурна мрежа включва и бившата съпруга на Афлек Дженифър Гарнър, която изигра ролята на агентът на ЦРУ Сидни Бристоу в популярния телевизионен сериал „Псевдоним“ (2001-2006) и засне видео за процеса на вербуване на ЦРУ. Авторите на „Псевдоним“ са работили с Брандън, който им помага „да се научат на основите на занаята“.
Офисът на Брандън също пренаписва комедията „Запознайте се с нашите“ (2000), в която Робърт Де Ниро играе агент на ЦРУ, чийто дъщеря избира да се омъжи за глупавия мъж, изигран от Бен Стилър.
Когато героят на Стилър влиза в работния кабинет на Де Ниро, в оригиналния сценарий той намира инструкциите на ЦРУ за изтезанията. Сценарият обаче беше променен, за да покаже, че Стилър намира само снимките на героя на Де Ниро, излизащ с известни хора като Бил Клинтън.
Друг филм, за чието създаване Брандън помага, е „Войната на Чарли Уилсън“ (2007), в който ЦРУ прослави победата над злите комунисти в Афганистан. Един от консултантите на филма беше агентът на ЦРУ Милт Бърдън.
Брандън също така е работил като технически консултант и консултант по екшън филмите, които правеха ЦРУ да изглежда привлекателно и благородно: „Мисия: Невъзможна 3“ (2006), „Враг на държавата“ (1998), “Идентичността на Борн“ (2002) и „Всички страхове“ (2002). ) с участието на Бен Афлек.
Той също така предостави реалистичните сюжетни линии за телевизионния сериал „Управлението“ (2001-2003), включително епизода посветен на убийството с дрон на пакистански генерал-измамник и още един за атаката с антракс във Вашингтон, която първоначално беше планирана и беше излъчена в същия ден, когато истинските атаки с антракс се състояха във Вашингтон, окръг Колумбия, и които вероятно бяха част от операцията на ЦРУ под „чужд флаг“.
Добрият пастир – Още исторически изкривявания
Друг филм, върху който Брандън повлия, е „Добрият пастир“ (2006), режисиран от Робърт Де Ниро и с участието на Мат Деймън, който, докато изобразява злодеянията на ЦРУ, се фокусира главно върху тяхното въздействие върху личния живот на агентите на ЦРУ, а не върху хората от засегнатите държави.
„Добрият пастир“ допълнително изкривява историята, като прави така, че да изглежда, че агенцията сякаш подкрепя денацификацията, докато всъщност вербува нацисти за участие в Студената война като част от операцията „Кламер“, която представя ръководителя на ЦРУ като принуден да си подаде оставката, защото личните му бизнес интереси в Гватемала довеждат до преврата от 1954 г. (директорът на ЦРУ Алън Дълес, чийто адвокатска кантора представляваше интересите на United Fruit Company, но никога не подава оставката си заради тази причина); и показва неуспеха на ЦРУ да свали правителството на Кастро след като кубинците са били предупредени от съветското разузнаване, когато всъщност се състои масова народна мобилизация в подкрепа на Фидел Кастро.
Популяризиране на любимите методи на ЦРУ
След атаките от 11 септември ЦРУ подкрепи тв канала Fox 24, който придвижи идеята, че изтезанията при разпит си заслужават целта. Впоследствие ЦРУ подкрепи филма „Цел номер Едно“ (2012), описващ лова на Осама бин Ладен. Този филм отиде твърде далеч дори за пламенен военен ястреб като Джон Маккейн (републиканец от Аризона), който осъди изтезанията заради собствения си опит по време на войната във Виетнам.
ЦРУ също така подкрепи сериала „Родина“ за наградата Еми (от 2011 до момента), и то в любимото шоу на Барак Обама. Според New Yorker, той представя мюсюлманите като „изключително садистични, варварски и морално банкрутирали хора“ и представя ударите с дронове и целенасочените убийства като морално справедливи.
Съвсем наскоро ЦРУ си сътрудничи при производството на сериала за Джак Райън – герой от романите на военния ентусиаст Том Кланси. В един епизод Райън (изигран от Джон Красински) планира да свали тираничен лидер във Венецуела, и Райън помага той да бъде заменен с просветен, продемократичен реформатор. Последният се явява дубльор на проамериканското момче Хуан Гуайдо, който всъщност е крайно десен и ръководи насилствените протести срещу легитимно избраното социалистическо правителство.
„Театрите на военните действия“ завършва с изтъкването, че САЩ имат добре установени закони срещу вътрешната пропаганда, които ЦРУ и Пентагона очевидно са нарушили.
Последствията за обществото са по-големи, отколкото повечето хора осъзнават. Манипулацията на Холивуд стимулира подкрепата за войните на САЩ и на ЦРУ, които създават хуманитарните катастрофи, и засилва нативисткия, империалистическия и често расисткия мироглед, който е в основата на повтарящите се външнополитически катастрофи.
Превод – Павел Павлов