Знае ли премиерът Денков къде е дъното на корупцията
Анна Заркова,
вестник „Галерия“
„В последните осем месеца България се отлепи от корупционното дъно, което обитаваше в годините на прехода.” Това заяви министър-председателят Денков в импровизиран отчет на ръководеното от него „некоалиционното” ротационно правителство. „Много интереси на недосегаемите от закона бяха засегнати от прекъснатите корупционни схеми – поясни той в едно изречение, но то не помогна на любознателните слушатели и зрители да разберат какво точно има предвид.
Каквото и да е, господин Денков има право на своя поглед от най-горното стъпало на „Стълбата”, където се намира (приказната стълба на Смирненски, от върха на която лиричният герой възкликва: „О, колко красива е земята и колко щастливи са хората!”). Той не е длъжен да поглежда „надоле, където сивата тълпа реве и проклина”, както поетът пише. Но неговото възклицание е повод да уточним – къде е дъното на корупцията?
„Дъно на дълбоката държава”.
Позволете да припомним на премиера Денков, че не беше толкова отдавна, когато с този израз се определяше мафиотският обир на Корпоративна търговска банка (КТБ).
А вие спомняте ли си?
Една сутрин през 2014 г., когато пролетта си отиваше, радиото съобщи предпазливо:
„Прокурори и полицаи влязоха в сграда, където са офисите КТБ, четвъртата по големина банка в страната. Извършва се обиск във връзка с проверка по сигнал на „Протестна мрежа” срещу банкера Цветан Василев, депутата Делян Пеевски и лидера на партия „България без цензура” Николай Бареков, шеф и водещ в TV7. Сигналът гласи, че тримата са престъпна група за търговия с влияние и има разминаване между декларираното и реалното им имотно състояние. Василев е разследван и за поръчителство на убийството на Пеевски. От КТБ признаха, че, има напрежение между двамата. Научихме, че има арести.”
Каква бе реакцията на това съобщение?
В обществото то не произведе особено вълнение. Споменатите в него бяха познати от телевизионните екрани – за тези от „Протестна мрежа” се знаеше, че са начело на манифестациите против кабинета „Орешарски”, а за другите се чуваше, че били много богати, понеже свързаната с тях КТБ била събрала парите на държавните предприятия. Но всички тези „герои” бяха толкова далеч от бита на нормалните граждани, колкото и актьорите от турските сериали. Дори и клиентите на банката по-скоро се забавляваха с прокурорския десант на улица „Цар Борис III”, където бяха кабинетите на нейните шефове.
Беше трудно да се предположи, че този десант ще подпали тлеещата медийна война, ще поведе свободата на словото към нейния край и ще предизвика траен срив в доверието към държавата.
Така бе до края на есента, но в студа през декември пред офисите на КТБ се извиха опашки от дребни вложители, чиито влогове до 100000 лева бяха гарантирани. КТБ бе обявена за пирамида! БНБ я беше поставила под спецнадзор с квестори, а на 5 ноември ѝ бе отнела лиценза. Съобщено бе, че при общ кредитен протфейл от 5,4 милиарда лева, кредитите ѝ към фирми, свързани с изпълнителния директор Цветан Василев, били за 3,5 милиарда – незаконно и нечувано!
Краят настъпи през април 2015 г. – фалит.
Сотир Цацаров, главен прокурор тогава, пръв даде описание на това „дъно”, което по-късно нарекохме „модела КТБ”:
„Имаме банка, която с години е била грижливо създавана, подхранвана и държана под стъклен похлупак. Този похлупак е бил създаден от държавата и е удобен на всички. И се е превърнал в структура, която е имала досег с политици, общественици и журналисти. Държавата отглежда тази практика и я толерира, а от нея се възползват и политически сили”.
Цацаров избягва думата „мафия”, но тя се подразбира. Под похлупака на КТБ се оказва „дупка” в размер 4,2 милиарда! В трезора при обиск са открити кредитни досиета за милиони със залепени бележки: „Да не се дават на одиторите!“, „Да се махнат при проверка!“. Иззети са 14 чувала с нарязани документи. В прокурорския екип е Иван Гешев – същият, който скоро ще стане шеф на спецпрокуратурата, заместник на Цацаров, а после и обвинител №1. Той изготвя обвинителния акт (а то било „като да кацнеш с дизелов двигател на Луната”). Размерът му е невероятен–1200 страници! В тях са редица влиятелни политици и медийни шефове – черно на бяло – как са получавали пликове с пари и заеми, които са разсрочвани и подарявани. Феноменален именник на зависими от аферата „КТБ” хора! Някои от тях са днес на първия ред в парламента, други са в регулаторите, службите и съдебната власт или в ръководството на медии-бухалки, които удрят независими политици и магистрати. („Тоя ли бе? Тоя го държа с това, с онова”, разправял един ексглавен прокурор, който сега е по-нисък от тревата.)
Обвиняемите за грандиозния банков обир са 18 начело с Василев, който забягна в Сърбия, където и днес се намира. Той твърди, че КТБ е разграбена не преди, а след 20 юни 2014 г. и не от него, а от тези, които го обвиниха, сочи ги – Пеевски, Прокопиев, Цветанов, Борисов.
„В разследването не сме установили някакви неща, които са свързани с Пеевски” – отсича Гешев.
Досъдебното производство приключва през 2017 г. С 210 000 страници в 1360 тома и списък от 400 свидетели на кражбите за милиарди. И с много липсващи имена.
Съдебният процес стартира 10 години след първите публикации за опасното натрупване на държавни активи в една частна банка. По брой участници и по трудност на казуса, отбелязват юристи, той няма равен в българската съдебна практика за всички времена.
Цяла година четат в зала обвинителния акт, който Гешев сравнява с романа „Война и мир“.
Съдебното дирене отначало разпалва страсти. „Мафия!“, „Крадци!“, „В затвора!“, „Оставка!“ – викат яростно обраните вложители пред Съдебната палата. Но днес дори и те не му обръщат внимание, а журналистите не го отразяват. Обяснимо. Това дело 6 години е на първа инстанция. В повече от 120 заседания са разпитани по-малко от 10 свидетели. „Очертават се присъди след Второ пришествие”, казва един от стотината ангажирани със защитата адвокати, който се е пенсионирал и смята, че няма да е жив дотогава. Според него (и не само) делото нарочно е конструирано така, че да бъде безкрайно.
„Нeдосегаемите от закона” си остават недосегаеми – за сведение на господин Денков.
И пак за негово сведение ще цитираме паметното двегодишно журналистическо разследване, наречено KTBfiles (отразено в едноименен сайт и книгата „Държавата КТБ“ на Зорница Маркова), което въз основа на 250 интервюта и 30000 страници документи обяснява как функционира захванатата държава по модела КТБ:
„Честните интереси на група хора се съюзяват и за тяхното задоволяване се използва обществен ресурс. За целта са завладени всички механизми, с които в една демократична държава се противодейства на неспазването на правилата. Постепенно лошите успяват. С безскрупулен контрол над медийната среда, правосъдната система, службите за сигурност, регулаторните органи и цели институции, използвани за натиск, изнудване и правене на пари.
Моделът е свързан с една банка, която расте, привлича политическа подкрепа и държавен ресурс, и благодарение на тях расте още повече.
В основата на модела стои един банкер и една хибридна фигура, кръстоска между политик, магистрат, собственик на бизнес, медиен магнат. И двамата са проводник на скрит политически интерес. Едната част на този тандем осигурява финансирането и има задача да увеличава спираловидно бизнеса, другата осигурява държавната подкрепа. В резултат всички посветени се възползват от модела. Той не се свежда само до банката. С нейния ресурс се придобиват активи извън законите и правилата. Регулаторните органи си затварят очите за тях. Партийни фигури прокарват лобистки закони, опъват чадър. Държавни структури пренасочват ресурс за придобиване на още ресурс и влияние. Колелото се върти постоянно. С механизмите на корупцията – финансови стимули, компромати, заплахи с дела от прокуратурата.”
Край на цитата.
Факт е, че докато приключи първото правителство на Борисов, групата, която е захванала държавата, вече е собственик на „Булгартабак“, БТК, „Техномаркет“, Русенската корабостроителница, завода за климатици „Рубин“, „Дунарит“ и още имоти и активи. А медийната ѝ империя, укрепена при Тройната коалиция, се шири и днес.
Няма я вече КТБ, няма ги и много от откраднатите след фалита ѝ предприятия, но няма и наказания за крадльовците. И никой вече не очаква справедливост със задна дата.
Това определено е дъно на корупцията – видимото поне. Дали сме се отлепили от него, както смята премиерът Денков? Ако не мислите като него, грешката не е ваша. Престъпните съзаклятия за правосъдие от клубовете на Петьо Еврото, Нотариуса (лека му пръст), сменниците им и политическите им наставници, са доказателство за това.