Анна Заркова
Туй било, онуй било, но цялата тази прокурорска „баталия” или „каскада”, или „гангстерска война”, или както и да я нарекат…, е един шанс за всички нас, като общество – да престанем да се стряскаме от системните си проблеми, само и единствено когато те гърмят, взривяват се, или изскачат чисто голи пред нас, и си развяват мръсните гащи, както тия дни се каза. Да престанем да се изненадваме като петгодишни всеки път, когато проблемът с липсата на правосъдие и справедливост, а в частност – с мафиотизирането на прокуратурата в България гръмне като кална бомба и оцапа политическия пейзаж. И веднъж завинаги да обезвредим тия мръсни бомби с подходящо законодателство.
***
Нима от моноспектакъла на г-н Гешев за първи път разбрахме, че българският Главен прокурор се изживява като политически играч? Не, разбира се. Отдавна знаем, че всеки главен прокурор – от Татарчев насам – може да открие разследване срещу всеки политик във всеки политически момент – а може и да го закрие – и така да създаде определена политическа ситуация. Много пъти сме виждали как става това. Кото започнем от Татарчев, който вкара в подходящ момент в ареста главния организатор на преврата срещу Живков – Андрей Луканов, а после в друг момент удари Иван Костов с аферата „Сапио”… И ще стигнем до Гешев, предопределеният наследник на Цацаров, който получи от него дълбокото дело за фалита на КТБ, запълни го с хиляди страници и зарови в тях списъка с политиците, журналистите и магистратите, които са нахранени с милиони държавни пари от мафиотската банка.
***
Има нещо съвсем очевидно.
Главният прокурор у нас се избира уж демократично, а после в продължение на цели 7 години може да променя човешки съдби, да клати и да бетонира правителства. От него се страхуват както виновните за престъпления, които заслужават наказателно преследване, така и невинните, които могат да станат (с негово съдействие) мишена на политически репресии. Тази седмица виждаме страха в очите им – вижда се дори от екрана на телевизора – страхът на депутатите в правната комисия и на трибуната, страхът на съдебните кадровици във Висшия съдебен съвет, страхът на мнимите журналисти, които от години се хранят под масата на прокуратурата.
Сега въпросът е дали съдебните кадровици ще останат при страха си, дето го берат откакто Красьо Черничкия ги назначаваше, или ще се престрашат да променят нещата. Същото важи и за изплашените депутати.
***
Противниците на промяната в системата подхвърлят, че не само у нас главният прокурор и политиците си мешат шапките. Има правови държави, в които главният прокурор е и министър на правосъдието – това е така. Обаче такава централизирана и еднолично ръководена прокуратура като нашата няма в Евросъюза, а може би и в света.
Главният прокурор у нас не е просто човек, който стои зад институция. Той сам по себе си е институция, колкото си поиска. Тук всеки прокурор се ръководи от горестоящия, а всички заедно се ръководят от Главния. Това е така, не защото така го пише в Конституцията и Закона за съдебната власт. Даже пише точно обратното! Че съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона – само на закона, а не само на началника! Ако се опре на този текст, всеки редови прокурор би могъл да се изправи и да каже „не!” на всяка користна заповед на Главния. Но защо да си създава неприятности! Главният и без това може да отмени всеки негов акт, ако не е минал през съда. Може и да го командирова от София в провинцията, и обратно – да го раздели и събере с жена му. А може и да го ревизира така, че да му разплаче децата – законът не го ограничава в повода за това.
***
„Тиквата срещу Каскета!” Срам и резил е за всеки българин това заглавие в „Политико”. Тиквата и Каскета са звания от лексиката на гангстерската война и няма защо да се питаме завърнала ли се е тя от миналия век у нас. Изглежда и зад граница се вижда, че гангстерската война не си е отивала. И гангстерите са същите – Къро, Таки и разни такива, които г-н Гешев скоро извади от нафталина. Ама ще кажете – ние сами си хвърляме кал един по друг пред чужденците! Може и така да е, обаче хвърлянето на кал не е обща работа. То е специална работа срещу заплащане, за която някои притежават особен талант. Те измислиха тия звания Тиквата и Каскета, и ги напечатаха по кафявите сайтове и по вестници даже…
Знаете ли, аз, откакто главният прокурор и заместникът му мерят силите си с разкрития, все си мисля какви ли мръсни тайни биха разкрили например двама от медийните храненици на прокуратурата, ако рекат да се замерят с тях пред публика.
***
Някои обясняват каскадата в прокуратурата с влиянието на Русия или САЩ. Това обяснение е доста несъстоятелно.
Доколкото си спомням, навремето си главният прокурор Никола Филчев симпатизираше открито на руснаците и недолюбваше американците. Иван Гешев пък сега – наобратно – силно люби американците и силно мрази руснаците.
С руския главен прокурор си общуваха показно всичките – Сотир Цацаров включително, макар че той пращаше подчинените си да се учат както в Америка, така и в Русия.
Вижда се, че различните главни прокурори показват различна външнополитическа ориентация. Към корупцията обаче те се ориентират еднакво. Г-н Филчев казваше – „Корупцията е държавна политика и затова е непобедима”. Г-н Цацаров го цитираше често с разбиране. Г-н Гешев същото ни каза, като си късаше оставката, само че в неговия си стил.
Излиза, че непобедимата корупция по нашите земи е независима от международните контакти и от задграничните екскурзии на Главните обвинители.
Относно външното влияние се сещам да добавя само това, че нашата мафия е като сициалианската. Голямата разлика между нея и всички останали е, че тя е с съставена от овластената класа. Докато другите мафиотски групи са се самозародили на улицата и после са се обвързали с фигури в съдебната власт и в другите власти.
***
Атентатът срещу Гешев ли?
Като ресорен репортер и редактор съм описвала стотици атентати. От мен няма да чуете обаче да коментирам, че е доста плитка дупката от бомбата, че едно е взрив от 3 кила тротил, друго е гръм от амониева селитра, че 1200 грама тротил едва не събориха някога НДК, а 1000 грама разбиха целия първи етаж на вестник „Труд“ и избиха прозорците на всички апартаменти от другата страна на булевард „Дондуков“…
Важният въпрос е защо гръмна бомбата? Аз не мисля като други хора, че това е атентат срещу съдебната реформа. Дори и да е замислен да бъде това, резултатът му е точно обратен.
Какво по-силно доказателство от тази бомба, че е нужна съдебна реформа? И че Всевластието на главния прокурор е опасно и за него, а не само за обществото? Когато един човек разполага с неограничена власт да разследва или да не разследва, да обвинява или да не обвинява, да дава на съд или да не дава… той става мишена, нали така?
И друго – някои подозират, че г-н Гешев сам е инсценирал така наречения „опит за неговото убийство”. Заместникът му пък подозира, че той е способен да го убие. Подозират Гешев също така, че е търгувал с влияние, че записвал незаконно мохабетите си с политици и магистрати, че е нарушил и даже разрушил престижа на съдебната власт. Би ли могъл да изчисти името си от всичко това? Би могъл, но ако бъде разследван, както всеки друг човек – от разследващи, които не са негови подчинени и които не зависят кариерно и житейски от него. Едва ли някой ще повярва на прокурора, на който бе разпределено делото срещу началника му – все едно дали ще го изкара вода ненапита, или ще го прати на съд за инсценировка на убийство.
***
Това, че г-н Гешев сипе закани срещу политическата класа, никак не е случайно.
Прокуратурата се е превърнала в пощенска кутия. Тя е такава от години. В нея се пускат сигнали за всякакви престъпления – от улични до корупционни. Тази кутия е в ръцете на Главния прокурор. И той може да постъпи с нея така, както му диктува неговият професионализъм и морал. Затова си позволява сега да отправя заплахи и към колегите си.
Всеки, на когото му пука, е забелязал как в прокурорската поща потъват писма за пари в чували, крадени от магистрали, за оръжейни сделки под полите на министърки и тъй нататък. И обратно – как от нея се вадят анонимни доноси срещу непокорни политици, журналисти, предприемачи.
Не може и не бива да продължава така.
***
Съдебната реформа у нас не е от вчера. Не е и от датата, на която г-жа Мария Габриел се е нагърбила с тежката задача да стане министър-председател.
Тя започна още през 1991 г. с приемането на демократичната конституция. Сега правим поредната реформа на реформата. Тя без промени в Конституцията не може да стане. Структурата и компетентността на ВСС например е посочена в нея, а съдебните кадровици са определящи за морала и професионализма в системата. Да, Конституцията не е свещена крава, тя се променя и нова може даже да се приеме. Но това трябва да се стане на високо професионално ниво. То на юруш не става в парламенти-еднодневки, без реформаторско мнозинство.
А и трябва да си кажем в очите: Никоя Конституция, дори и най-демократичната, не може да бъде спасена от своите изпълнители.
(пред БНТ)