Анна Заркова,
вестник „Галерия“
Депутатите от все още действащото Народно събрание свършиха една работа – сформираха втора комисия, която да проверява как професионалният измамник Мартин Божанов –Нотариуса е дърпал конците на магистрати в криминална мрежа за влияние върху правосъдието у нас. При това те подновиха с лекота неизпълнените си обещания да извадят от анонимност корупцията в съдебната власт – да посочат поименно прокурори и следователи, които по поръчки от кръчмарски маси стартират и спират дела, издават присъди по ценоразпис, помагат в присвояването на предприятия и крадат веществени доказателства.
Дотук добре. А по-нататък?
Новата комисия по случая с Нотариуса и неговият ментор Пепи Еврото, неизтрезняващият бивш началник на столичното следствие, едва ли ще се отлепи от провала на старата, която си отиде заедно с предишното Народно събрание. На първото ѝ заседание преди 5-6 дни се видя, че двете са като сиамски близнаци – видимо недъгави и неделими в недоверието, което предизвикват – още повече в 50-ия парламент, който сам по себе си изглежда уродлив, ако не и мъртвороден.
Някой ще каже – че не умря ли отдавна тоя лъженотариус, с когото две легислатури се занимават? Умря, погребаха го през февруари. Не е чудно, че хората го забравиха, ако изобщо са го забелязали. Той не е някой корпулентен корупционер, да кажем, а само един вече мъртав участник в многобройните корупционни скандали, които гърмят един след друг у нас като новогодишни пиратки – безразборно, безредно и обичайно.
Да си припомним.
Мартин Божанов стана разпознаваем през лятото на 2021 г. като герой във филм на Антикорупционния фонд (АКФ), посветен на порочните зависимости между парите, правоохраната и политиката. Главната роля в него играеше манекенката Ивайла Бакалова. В действителност, както и на екрана, тя търсеше начин да извади от ареста мъжа си – подсъдимият за лихварство и и рекет ресторантьор Весо Брадата – и записваше със скрита камера пазарлъците си с адвокатстващи тарикати, които спрягаха пред нея 6-цифрени суми и познанства с „когото трябва”. Мнимият Нотариус произнасяше ключови реплики в нейните записи, но остана недооценен от масовия зрител чак до онзи януарски ден на 2024 г., в който беше убит.
Убийството беше, което отвори дума за поминъка му. Стана ясно, че се е препитавал дълго и безнаказано от имотни измами, мимоходом отбелязвани в полицейски книжа. От дума на дума се заговори и за другия му занаят – не така традиционен като плячкосването на апартаменти от бездетни бабички, но практикуван все по-масово у нас в съдружие между криминалитета и съдебни асове. Майсторите му са по същество извънзаконни посредници между факторите в правораздаването и платежоспособните им клиенти. Бившата правосъдна министърка Маргарита Попова ги нарече „съдебни брокери” и това название им прилегна, защото те са точно такива – един вид агенти в търговски сделки на продажни прокурори, съдии и следователи с попаднали в обсега им заможни граждани (обвиняеми или не, бандити или жертви, ищци или ответници в процеси).
И така – като падна с куршум в главата на пътеката към дома си в затворен жилищен комплекс, съдебният брокер Божанов даде повод за упреци към прокуратурата – че ако беше реагирала на показаната от АКФ корупционна схема, тя може би нямаше да бъде окървавена. Не че филмът с Ивайла, бившата Мис България и продавачите на свобода за нейния съпруг не беше популярен във Фейсбук. Беше, но сума време се въртя из нета без последици в правния мир – само за сеир на публиката, която си пада по истории с красавици и бандити.
Още през 2020 г. двама съдии – Владислава Цариградска и Цветко Лазаров, запознаха Висшия съдебен съвет с носителя на неизвестното дотогава прозвище Нотариуса – разказаха, че ги заплашвал и ги тормозел с клеветнически публикации за да решат в негова полза съдебен спор с една от жените му за незнайно как придобито семейно имущество. Оплакаха се надълго и нашироко от него, но едва след новината за екзекуцията му, изпълнена зрелищно като в роман на Марио Пузо, някой си спомни, че протоколът от изслушването им е пратен в кабинета на все още главния прокурор Иван Гешев.
Изявеният мошеник и изнудвач лежеше в моргата, когато се разбра, че е станал обект на разследване, но чак през 2023 г., когато Гешев, изнервен, отстъпваше зорлем поста си на своя заместник. Въпросите за фаталното закъснение на „почти готовия обвинителен акт” предизвикаха още едно закъсняло разкритие – че на крачки от закритата неотдавна специална магистратура („бухалката на властта”) покойникът приживе е държал луксозно заведение с тъмни стъкла – неголямо, но забележително с лимузините пред вратата, с надписа „SS club” (напомнящ зловещата служба в Нацистка германия), с полицейската охрана и с още нещо – с небеизвестните спецмагистрати, които влизали в него с магнитни карти. По-късно от публикувани разпити на уж анонимни свидетели научихме, че посетителите са се радвали в сумрачния локал на скъпи питиета и евтини дами, а благодарностите им към домакина са се изразявали в съдебни актове за „приятели”. И друго – че пиянските им състояния и нестандартни страсти се снимали тайно и ставали част от „библиотека с компромати”. Мафиотска структура на която всеки Кръстник би завидял!
Съдия Цариградска я описа така:
„Това е адска машина за ликвидиране на хора и дирижиране на съдебни решения – структура, която ще продължи да функционира, ако не се проведе истинско разследване”.
От репортерските разследвания на АКФ научихме, че „адската машина” се е задействала неведнъж през годините както от клуба с нацисткото име, така и от крачмата „Осемте джуджета” – популярна в юридическите среди, нещо средно между ведомствен стол за юристи и бардак, в който Петьо Петров –Еврото се подвизавал като адвокат.
Сега въпросът е – провежда ли се вече „истинското разследване”, за което Цариградска пледира? Да или не?
Кой би повярвал, че има прокурори, които са способни да разследват наистина , тоест безпристрастно и обективно, конфликти на интереси и престъпления, в които те самите са замесени? Никой. Обаче от тях все още се очаква тъкмо това. И очакването е точно толкова наивно, колкото и това, че парламентарните комисии по случая ще свършат несвършеното от прокуратурата.
Според свидетели Еврото поддържал дружески отношения с редица бивши свои колеги, които – за разлика от него – се намират и днес на върха на публичната юриспруденция. В техните показания се споменават главният прокурор Сарафов, зам.-апелативната прокурорка Русинова, софийската градска прокурорка Кирилова и заместничката ѝ Ганева. Снимки „при джуджетата” потвърждават казаното.
Софийската районна прокурорка Зартова уточнява, че зависимите от Еврото нейни колеги се определяли гордо като „Семейството” и я канили в него. Тя обаче предпочела компанията на Нотариуса – това личи по посещенията му на работното ѝ място, по присъствието му на коледния банкет там и по съдружието му с неин приятел, доста интимен, май..
Да продължим ли с роднинските и любовни връзки в кръга на разследващите?
Съсредоточете се.
Шефката на районната прокуратура била кума на зам.-шефката на градската и шефа на апелативната; Бившата благоверна на Еврото се занасяла с Нотариуса, чиято трета съпруга била назначена по втория начин за антимафиотка в ГДБОП, а там бил директор тогава същият топполицай, който разследва смъртта на мъжа ѝ сега; А прокурорът Петров, който води всички дела на съдебните аферисти, имал романтична връзка с една от свързаните с тях държавни обвинителки.
Да спрем дотук. И тъй е ясно, че шуробаджанащината е принципна основа на родната съдебна мафия. Но не само тя.
„Ако няма доказателства по делото, ще си донесем” – с този принцип на Пепи Еврото се обяснява адвокатският му просперитет.
„Ако има доказателства, ще ги отнесем” – това е перифразата му, която е подходяща за прокурорите от Семейството и Клуба през чиито бюра са минали папките с досиетата на Еврото и Нотариуса, както и флашките, иззети при обиски в имотите им. Чу се, че сред тях имало и порно-филми, в които пияни мъже сваляли тогите си… но само Дявол знае вече дали така е било.
„В тия веществени доказателства няма нищо смущаващо” – отсече Кирилова. Кой ще я опровергае? Не и Еврото, който изчезна някъде и плъзнаха слухове, че бил покосен от инфаркт. Ако е тъй, той само пред Бога ще отговаря по повдигнатото му наскоро обвинение – за кражба на злато, иззето в изтъргуван от него съдебен спор между син и баща.
Това за Еврото. А за Нотариуса?
Той умря, но погребват досието му сега – така че магистратите от неговия клуб да останат завинаги недосегаеми. И да остане вечна тайна сътрудник ли е бил на МВР, или МВР е сътрудничило на злоупотребите му с правото. А ако някой преследва убиеца му междувременно, то не се забелязва.