Нов изборен кодекс – е, и?

Анна Заркова

Е, добре, видяхме в отиващия си вече кратковременен парламент,  че абсолютно всеки може да даде идея за промяна в българския Изборен кодекс. Даже може да даде не само една, а и много повече идеи. Толкова повече, колкото по-малко познава особеностите на държавата и другите й закони. А ако е чул нещо за тях, да не му мисли много – и да предлага как да се направи Суперкодекс, който ще спре фалшификациите с вота.

Е, добре, да  кажем, че Суперкодексът е вече факт – гласуван, рекламиран, идеален, какъвто няма на планетата Земя. Какво следва от това?

Хайде да се хванем на бас, че следва фалшификаторите да му хванат и на него цаката – и да прецакат честните избори както по-рано с бюлетините, така сега и с машините, и с умножилите се секции в чужбина, и с видеонаблюдението на преброяването….Кой ще им попречи да го направят?  Не и ЦИК. Не и ОИК. Не и СИК. Не и МВР и ДАНС. Не и прокуратурата, не и съдът.

Вие мислите другояче? Да видим фактите:

В Наказателния кодекс (НК) има строг текст за всеки, който „създава и ръководи на група за продаване, дописване и зачеркване на гласове”. Но има ли в затвора поне  един партиен шеф за това престъпление? Не.

Телевизията често показва протоколи като оня в Перник, в който кандидат-депутат от управляващите фигурираше с 11 гласа, а на сайта на СИК – със 112.  В съда има молби за касиране на избори заради такива явни извращения, да. Но има ли някъде отменен фалшив резултат? Не, няма.

Чували с бюлетини са се разнасяли неведнъж насам-натам, размятали са се протоколи с еднакви серийни номера… А има ли някой за тоя хаос наказан – от ЦИК, от МВР, които администрират процеса по правило? Ами. Вятър.

Изборджиите във всяка махала се знаят. „Аз – вика един пред телевизионната камера – държа в Лом 900 гласа и ще ги продам, на тоя, който повече плаща”. Реагира ли полицията на това? Да, като мижи, запушва си ушите или пък след репортажа прибира някой циганин за десетина часа.

Така ли е? Така е, няма що да си кривим душата. И да не бягаме от констатацията, която и назад в годините сме правили.

За честни избори един кодекс не стига, приятели. Трябва и упорита работа на правоприлагащите институции – полицията, спецслужбите, прокуратура. Трябва и морал у политиците. И гражданско съзнание у нас самите – да гласуваме по съвест, да не се продаваме и да сигнализираме, ако видим обратното.

Изборният кодекс не е тояга, да я вдигнеш и да смажеш изборджийската мафия като змия. Тя тази мафия, казват, била най-богата и най-мощна в най-бедните и най-слаби държави. Но това не е тема, която се изчерпва във фейсбук или на маса – била тя кръчмарска или заседателна.

Posted in Какво ново, Право и ред and tagged , , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *