Анна Заркова,
вестник „Галерия“
Бившият шеф на Българската банка за развитие (ББР) Стоян Мавродиев е обявен за национално издирване, съобщават от прокуратурата. Искат да кажат, че ще го дирят по цялата страна да го арестуват. Това едва ли е така наистина, но тъй или инак, той бяга и се крие.
Защо се страхува разлюбеният от властите топфинансист Мавродиев? Не е нужно да сме екстрасенси, за да отгатнем причината. Той вероятно се бои, че ще бъде заключен в една от 83-те килии на „Г.М. Димитров”, които са наскоро ремонтирани, но все пак кошмарни – с корави кревати на два етажа, с небе на квадратчета, с метална масичка, закована за табуретка така, че да не може някой як рецидивист да фрасне с нея съкилийника си.
Притеснението му е обяснимо. Това лято срещу него беше повдигнато обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери от държавната ББР, която му беше поверена преди години (2017-2020) за управление. С негов подпис е отпуснат необезпечен кредит на фирма, свързана с Румен Гайтански-Вълка, фамозен бизнесмен, сатанизиран като „бос на боклукчийската мафия”, а отскоро и като „олигарха на Ахмед Доган”, който – забележете това! – „заменя в сарая и в сърцето му Делян Пеевски, феномена – блудният син, уличен в опит да открадне партията на баща си ДПС”
На мястото на 55-годишния Мавродиев всеки би потреперил.
Свикнал на охолен живот като партократ, депутат от ГЕРБ, шеф на небанковия финансов надзор (2010-2016), а после и на държавната банка, той трудно ще издържи унизителните дефилета с белезници, вонята в затворническата обител и облекчаването на естествените си нужди в режим.
Наказателното му преследване не е като онова, което го сполетя след друг грабеж на държавни пари – 75 млн. лв. за колекторска фирма с приходи на болнава счетоводителка. Заради него Борисов го уволни от ББР по телевизията и той загуби 36 211 лв. заплата, а с нея и титлата „най-високоплатен чиновник в родината”.
Заплахата с лишаване от свобода заради милионите, които Мавродиев е дал мижешком на Вълка, надвисва над главата му със закъснение, но по всеобщо мнение ще бъде ожесточена. Защото е част от войната между Доган и Пеевски.
Съмнението, че ББР се използва системно като каса за „държавни” бизнесмени, не е от вчера. То беше потвърдено още през 2021 г., когато Министерството на икономиката съобщи кои са едрите кредитополучатели от елитната институция, призвана иначе да подпомага средния и дребния бизнес. Стана ясно, че 8 големи фирми са се облажили с общо 1 милиард лв. и те не са паднали от небето – 4 са свързани с Пеевски, а другите са на Вълка, на братя Домусчиеви, Георги Самуилов и Ангел Палийски.
И сега – обърнете внимание. Само един от споменатите бележити клиенти на Мавродиев – този с вълчия прякор, е взет на мушка от Антикорупционната комисия и МВР, за които се счита, че са на „ръчно управление от Феномена”. И то скоропостижно – в избран момент, в „боя последен” срещу основателя на ДПС.
Изваден на предната фронтова линия, Вълка побърза да намери укритие. Предаде се сам на репресивните органи с думите „Не съм мишка да се крия”. Предаде им се два пъти даже – веднъж в четвъртък, после в петък – и се пъхна зад решетките (колкото по-бързо влезе, толкова по-бързо ще излезе). Адвокатът му поясни междувременно, че ако неговият клиент беше похарчил дадените му 150 милиона само за яхти, лимузини и красавици като Ивайла Бакалова, той щеше да лежи сега на някой плаж, а не на нара.
Проблемът бил, че с 30 от тях той услужил на Доган – да погаси задълженията на ТЕЦ-Варна.
Тук ще спестим имената на десетките фирми – фантомни, прословути и преименувани – през които са превъртени, препрани и в крайна сметка откраднати 9-цифрените суми, принадлежащи на българските данъкоплатци. Ще отбележим само, че години наред ББР не е получавала и лев по „вълчия” кредит, а е поддържала фирмата, купена с него. И банката би могла да си върне едва 3,6 млн. от него – без значение дали главните обвиняеми по конюнктурното дело (Мавродиев, Гайтански и адвокатът му Георгиев) ще бъдат оправдани или осъдени на доживотен затвор без замяна.
„Дизайнът на заемите е правен така, че да не бъдат върнати, а откраднати”, казва бившият зам.-финансов министър Кадиев. – Има публичен ресурс, а няма контрол, дори и на предписанията на БНБ. Парите се раздават по политическо усмотрение, без обезпечение.”
„Крадат от държавната банка по правила, които те самите си пишат, а законът ги пази“, обобщава банкерът Хампарцумян. Той се въздържа да добави, че въпросните известни крадльовци ги пазят и ченгетата, и магистратите, които те самите си назначават. Пък и Бог не наказва, когото мрази, а го дарява даже – с опозиция, която му сяда в скута; и с народ, който на маса го псува, а иначе му се умилква за трохи като улично куче.
Искате доказателства? Има ги в папките със знаковите банкерски дела.
Помните ли грандиозната банкова криза в мандата на Жан Виденов през 1996г.? А обещанието на тогавашния главен прокурор Татарчев? „Ще потърсим отговорност от абсолютно всички банкери, които са парафирали кредити без покритие!”
Звучеше искрено, но се оказа незпълнимо.
От тия с парафите не бе осъден ефективно нито един. Самоубитите не ги броим, те през Божи съд са минали.
Уважавани експерти твърдят, че параграфите и алинеите у нас са написани със стара дата така, че да направят легален мега обира на банките след Десетоноемврийския преврат.
През 1989 г. е сътворен забележителният Указ №56, който улеснява създаването на наши търговски фирми в чужбина и премахва правителствения контрол над тях, даже и изискването да се регистрират.
От друга страна Законът за банките не изисква чистота на уставния капитал. Правят се множество частни банки с държавни пари, взети предимно от БНБ назаем.
Върховният съд опрощава практически заемите. Той решава, че длъжниците ще връщат левовете по курса в деня на падежа. Взел си 1 милион долара преди години, обръщаш борча в 10 хиляди лева, връщаш ги и си чист.
А кой заменя пишман-банкерите с квестори, вещи лица и синдици, така че източването на банките да продължи? Който и да е, той пак по закон прави всичко. Реабилитира правомерно клептоманите – и крадливите банкерки, и кредитните милионери.
Съдебните процеси срещу длъжниците са ускорени със специален Закон за информация относно необслужваните кредити. Той дава 9-месечен срок на Татарчев да се отчете за тях пред банковия надзор и Висшия съдебен съвет. Срокът е невъзможен за догонване и от следователите, и делата предвидимо се прекратяват – едно по едно, та до едно.
А какво става с „щедрите” банкери?
Шефът на Първа частна банка Венцислав Йосифов се изнася с младата си булка зад граница, но за малко. Срещу него дело не се води, прокурорите нехаят.
Шефът на Балканбанк Иван Миронов престоява само 4 дни под арест.
Съдбата се усмихва и на други техни колеги в странство. Като например Иван Китов, който видя сметката на Кристалбанк и Бизнесбанк, Владимир Ташков – на Минералбанк, Евтим Бачев – на Хебросбанк, Таньо Вълев – на Тракиябанк… Да, някои от тях платиха парични гаранции за свободата си, но от това – както казва народът, „муха ги ухапала“.
След подходящи промени в Наказателния кодекс (1996) не е престъпление да не си връщаш кредита. А по Закона за банките не е забранено да даваш кухи заеми. Обвиненията срещу банкерите са за „превишаване на права с цел лично облагодетелстване“. Те трудно се обличат с доказателства – както и комисионните, и длъжностните присвоявания. Ето защо защитниците на банкерите без особени затруднения измъкват доверениците си, дори и да останат Вълка “за постоянно” в ареста.
Така че –няма страшно за изпадналия в немилост Стоян Мавродиев.
Не бойте се, г-н Мавродиев! Правосъдието у нас е два вида – за бедни и за богати. Докато е тъй, за вас няма страшно.
А то отколе е така.
Чуйте един бивш банкер, пожелал анонимност (не, не е Цветан Василев) – за историческите фалити на институциите, от които произлязоха (и произлизат) несметни богатства за малцина, а държавата обеднява чувствително.
„Българските банки фалират безконтролно по икономически причини, зад които стоят интереси на политици. Фалитите настъпват в действителност, след като банките се обявяват за фалирали. 16 банки се сринаха така навремето. Касаеше се за 40-50 милиона, които БНБ можеше да даде на трезорите, но тя не го направи. Голяма част от предоставените кредити бяха на държавни фирми. Всеки управител на кредитна институция имаше пряка телефонна връзка с правителството. По нея директно му се обаждаха министри – да даде пари на някой си. И всички даваха. С политически натиск. После никой не искаше да връща заемите, изоставени инвестиционни програми, държавни предприятие бяха зарязани да овехтяват. Някому е изгодно да бъдат купени на безценица. Както беше с КТБ по-ново време”.
Обира на КТБ ли? Оставете. За трагикомедията с неговото 7-годишно съдебно разследване, в което са разпитани 7 свидетели, не стига мястото във вестника.