Джоел Гилбърт, americanthinker.com
Холивудският филмов режисьор Джоел Гилбърт е президент на Highway 61 Entertainment. Сред многото му филми са политическите документални филми, включително „Измамата на Трейвън: Разобличаване на измамата със свидетели, която раздели Америка“; „Тръмп: Изкуството на обидата“; „Няма място за утопията“; „Сънища от моя истински баща“; „Атомен Джихад“; „Сбогом, Израел: Буш, Иран и бунтът на исляма“ и неговия нов филм и книга „Мишел Обама 2024: Нейната история от реалния живот и планът ѝ за властта“.
Защо терористите на Хамас радостно масово убиваха цивилните в Израел? Защо убийствата включваха зверства като изгарянето на живи хора и отсичането на главите им, дори след като са били мъртви? И защо тълпите от „цивилните“ аплодираха и биеха мъртвите тела на израелците, след като дефилираха в задните части на пикапите в Газа? Освен това, защо правителствата и мюсюлманите по целия свят твърдят, че подкрепят Хамас и/или палестинците?
За да разберат всичко това, западняците трябва да придобият представа за религиозно-политическото движение, наречено „ислямизъм“. Ислямизмът е напълно различен феномен от западните политически партии и неговите цели и ценности са много по-различни. Ислямизмът е 100-годишното движение за ислямското възраждане и е водено от Иран след неговата ислямска революция през 1979 г.
Ислямското възраждане може да се разбере най-добре, като се сравни със средновековното „християнско възраждане“. Религиозните войни от XVII век между католиците и протестантите заплашваха да унищожат християнското общество. Християнството се спаси с Вестфалския договор от 1648 г., който раздели църквата и държавата и въведе концепцията за „национализма“, с националните държави, основани на географските граници, етническата принадлежност и езика, които да определят личната идентичност и политическата лоялност.
За християнството национализмът и отделянето на църквата от правителствата в Европа бяха успех и възкресиха християнската Европа от упадъка. Следват триста години на световно господство, белязани от Просвещението, европейската колонизация на Америките и индустриалната революция, докато Европа водеше света в ерата на Модерността. Европа изнесе своята западна култура и концепцията за „национализма“ в целия свят. Въпреки това национализмът, който еволюира от историческите изпитания на християнството, никога няма да се интегрира успешно в света на исляма, където лоялността може да бъде само към Бога, суверена на света и цялото човечество.
Докато „християнското възраждане“ беше успешно поради изгонването на религията от управлението, в исляма е точно обратното – ислямът беше успешен през първите си 1200 години именно благодарение на господството на религията в правителството и в обществото. Ислямът претърпя упадък едва с навлизането в ислямския свят на западните политически системи, на европейския национализъм и секуларизма през последните 300 години.
Движението на ислямизма започва в началото на 1900 г. като местно, масово движение, подкрепяно както от бедните, така и от образованите мюсюлмани в целия мюсюлмански свят. „Ислямът е решението!“ беше призивът за действие срещу западните и светските правителства, които дадоха на масите малко надежда или бъдеще. Ранният ислямистки писател Сайид Кутб в „Указателни знаци по пътя“ пише: „Лидерството на западния човек в човешкия свят е към своя край, не защото западната цивилизация е фалирала материално или е загубила своята икономическа или военна сила, а защото западният ред е изиграл своята роля и вече не притежава този запас от ценности, които да му дадат надмощие. Идва редът на исляма!“.
Ислямистите не се смятат за революционери, в смисъл, че революцията променя обществото по нов начин. По-скоро ислямистите се стремят да се възстановят вътрешното, като прилагат традиционните принципи, за да възстановят силата и славата на исляма от миналото. Просто да се отхвърлят ислямистите като екстремисти е недалновидно. Ислямистите се стремят да изградят градивно общество, основано на справедливостта, като използват най-добрите морални ценности от ислямската традиция, история и закон.
Днес ислямизмът е единствената сериозна политическа алтернатива на светските форми на управление в Близкия изток и представлява най-съкровените стремежи на повечето мюсюлмани. Ислямизмът вече е постигнал политическата власт в Иран, Судан, Афганистан, Газа, Ливан и Йемен и упражнява широкообхватно влияние и натиск върху светските лидери в мюсюлманските страни, които живеят в страх от своята власт над населението си. Въпреки че могат да се намерят различни идеи, централните вярвания на ислямизма се фокусират върху следните области:
Правителството и закона – ислямизмът се застъпва за прилагането на шериата (ислямския закон) и възстановяването на Корана като единствен авторитет за управлението в мюсюлманските страни. Завръщането към успеха налага пречистването на ислямското общество от светските правителствени системи, законодателство и институции, взаимствани от или наложени от Запада. За ислямистите политическите катаклизми – ако са нужни на меча – са необходима част от пречистването на тяхното общество, подготвяно от стотици години.
Културата – мюсюлмани познават своята история като висша религиозна, военна и културна сила в света. Ислямистите смятат, че тяхната култура е застрашена от западните светски влияния, особено западните ценности, политически структури, социални модели, ролята на жените, светския начин на живот и стиловете на обличане.
Богатството и бедността – ислямистите са силно загрижени за социалните проблеми, особено за разликата между богатите и бедните. Тъй като отговорността за нуждаещите се е централна в исляма, обществото с богатите елити и бедните маси е неприемливо. Ислямистите са създали социални институции в много селски райони и в бедните градски квартали.
Доминацията на невярващите над мюсюлманите – Западното военно присъствие в мюсюлманските страни представлява обида за ислямистите. Ислямистите вярват, че господството на невярващите е богохулство, тъй като може да доведе до унижението на вярата, неморалност и нарушения на Светия закон.
САЩ – ислямистите често наричат САЩ „злото“, „враг на Бога“ и „Великият сатана“. Повечето западняци имат проблеми с разбирането на тази страстна реторика и просто я отхвърлят като комична. Въпреки това, тъй като САЩ са признат наследник и управляващ господар на западната цивилизация, те наследиха историческата враждебност срещу Запада, превръщайки се в обект на възражения, омраза и гняв от страна на мюсюлманите.
Еврейската/западната конспирация – ислямистите гледат на Израел като на център на световната еврейска конспирация, чиято цел е да проникне в мюсюлмански страни, да унищожи ислямските ценности и да насади зародиша на западното, с крайната цел изкореняването на исляма.
Израел – за ислямистите самото съществуване на независимата еврейска държава, наречена Израел, е теологична и историческа невъзможност. В естествения социален ред на исляма правилното място на евреите може да бъде само като защитени данъкоплатци (dhimmi – немюсюлмани) под ръководството на ислямското общество, а не като владетели на една суверенна държава. По този начин Израел е тяхна цел номер едно и неприемлив при каквито и да било размери и обстоятелства. По пътя си към възраждане ислямът трябва да завоюва отново Палестина, за да се изкупи от унижението на еврейската държава. Следователно „мирът“ в западен стил между Израел и ислямския свят е непостижим. Мирът може да бъде постигнат само в ислямските термини – мир със справедливост – което изисква изкореняването на политическата независимост на евреите и господството на ислямското общество (ummah) над тях.
Западното неразбиране на движението на ислямизма доведе до днешния конфликт в Близкия изток. За Израел войната в Газа представлява окончателния крах на недоразуменията и политическите фантазии на израелската левица, които прегърнаха светската терористична организация ООП (Организация за освобождение на Палестина) и им предадоха ивицата Газа през 2005 г. ООП беше бързо победена от надлежно избраното ислямистко движение Хамас, което изгони ООП и създаде палестинската държава, чиято единствена цел беше да води война срещу Израел.
Правителството на САЩ днес погрешно характеризира Хамас като „няколко лоши ябълки“, като същевременно възхвалява и обещава масивна помощ на „цивилните“ граждани на Газа, на които те гледат като на невинни наблюдатели, които заслужават защита, храна, лекарства, интернет, интернет услуги и една крайна държавност. Всичко това води до създаденото от САЩ политическо споразумение след войната.
Както е описано в моя филм от 2008 г., “Сбогом, Израел: Буш, Иран и бунтът на исляма“, предполагаемият приятелски настроен еврейски държавен секретар Хенри Кисинджър изигра Голда Меир и Израел по време на войната Йом Кипур през 1973 г. с военната помощ за създаването на следвоенната дипломация. Също така днес друг еврейски държавен секретар, Антъни Блинкен, подготвя Израел за политическото поражение след войната в Газа.
Администрацията на Байдън ще поиска своята отплата за подпомагането на Израел във войната с палестинската държава, управлявана от ООП, включваща Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим. „Мирният план“ на САЩ за Близкия изток ще включва гаранции за сигурност от управляваното от все по-далечната лява антиизраелска демократическа партия в правителство на САЩ и обещанията за признаване от различните арабски държави. Ако Бенямин Нетаняху откаже този план, твърдейки, че е екзистенциална заплаха, САЩ ще положат големи усилия да отстранят Биби от поста му в замяна на неговите политически съперници, които ще приемат този „мир“. Най-вече за Джо Байдън, мирният план ще му осигури „исторически успех“, за да уравновеси рекорда си с катастрофалните вътрешни политики. Ако бъде приложен, мирният план на САЩ ще бъде за сметка на Израел, който ще бъде обречен да води друга бъдеща война за самото си съществуване от незащитимите си граници.
(Превод – Павел Павлов)