На търговията с влияние в съдебната система не ѝ се вижда краят
Анна Заркова,
вестник „Галерия“
В последните дни на 2023-та, когато снежинките падат над най-бедната европейска страна, една неколедна приказка – за магистрати с прякори, бизнес за милиони и багажник със злато – се покрива със забрава.
Историята под заглавие „Осемте джуджета” тръгна от сайта на неправителствения Антикорупционен фонд (АКФ), обиколи социалната мрежа и телевизиите и полегна в папките на Софийската градска прокуратура – да остарее там преди съдебния процес, който ще продължи толкова дълго, колкото да предизвика отегчение у всички поданици на Некоалицията.
Възможно ли е група хора ниски на ръст (морален, ако не и физически) да влияят на държавното обвинение толкова силно, че някои дела да бъдат ускорявани, а други спирани? И може ли същите, бидейки бивши и действащи магистрати, да крадат от клиенти на правосъдието бизнеси и веществени доказателства?
Отговорът е да.
Действието се развива в България. То е чуто, видяно и снимано в сериен документален филм на три места: в закритото вече Спецследствие, в производственото предприятие за асансьори „Изамет” и в една кръчма с табела „Осемте джуджета”.
Защо джуджетата са осем, а не седем като в познатата легенда? Защото осмото е дилърът на тяхното влияние в съдебната система – той е реален, наричат го Петьо Еврото („бившето шефче на софийските следователи”), а за жена му Любена разправят, че е „неговата Снежанка”.
Приказката за тези същества е криминална. И е показателна за това, че „захванатата държава“ не е термин от разследващата журналистика, а действителност – и то до днешна дата.
Разказът започва от една семейна кавга – между индустриалеца Илия Златанов и сина му Явор. Тя е за активите на „Изамет” (фабрики с оборот над 20 млн. лв.) и се разгаря така, че и майката, и дъщерята застават срещу бащата. Вбесен, той подава в МВР и НАП сигнали срещу тях – че го изнудват и грабят, фалшифицират книжа, укриват данъци. Институциите, както е обичайно, не реагират. Златанов-младши със съдебен изпълнител прехвърля цеховете на своя фирма. Така през 2019 г. татко му губи битката за имуществото.
„Приятели ме посъветваха – разказва той пред камерата на АКФ – да потърся един човек, който е решителен, сериозен, малко скъпчия, но ще реши проблемите. Заведоха ме в „Осемте джуджета“ – в нещо между кабинет и селска кръчма, отрупано с кутии пури. Запознаха ме с Петьо Петров…”
Скоро злополучният производител на асансьори ще разбере, че се е доверил на „топследователя с прякор Еврото”. Чел е в пресата за гафовете му – особено по делото срещу ексвоенния министър Цонев и съдията Сантиров. Съдиите заключават, че те са невинни, а престъплението в случая е „провокация към подкуп“ и е извършено от Петров. Срещу него обаче не е образувано наказателно производство, а напротив – поверена му е от тогавашният главен прокурор Цацаров столичната следствена служба – тази, в която са знаковите казуси с източването на КТБ и мистериозния заговор за убийство на депутата Делян Пеевски. Петьо ги решава, а след това напуска системата и започва по думите на жена му, „да осребрява контактите си в нея”.
На Илия той рекъл: „Не се безпокой, приятелю, истината ще възтържествува. При мен идват много хора, помагам на всички”.
След срещата „при джуджетата” фабрикантът подава пореден сигнал за изнудване. Но този път – о, чудо! – прокурорите му реагират. Моментално! Призовават го на разпит и дни след това арестуват домашните му душмани – за рекет и пране на пари. Претърсват трезорите им и изземват от тях 565 000 евро и 35 кг злато. Светкавично! Но прокурорската помощ не е безплатна. Дава се срещу запис на заповед, в който пише, че Златанов дължи 3 млн. лв. на Любена, Снежанката. Всичките му имоти са запорирани след падежа.
С тая Снежанка няма шега. Тя е видна организаторка на митингите в подкрепа на Цацаров от 2015 г., когато Съдебната палата е озарена от светещ надпис „Оставка!” Бракът ѝ с Петьо е оттогава. „Вози ги джип, следван от патрулка с полицаи! – удивлява се закъсалият индустриалец. – Все ми казваха, че са много заети с избора на Гешев за главен прокурор. Че като бъде избран, всичко ще си дойде на мястото”. Един разговор на шише уиски със съпрузите го втрещява: „Той каза, че трябва да му прехвърля всичко! Пеевски иска да развиваш бизнеса, вика, а след това, ако ти струва 2,5 милиона, той ще ти даде 300 хиляди отгоре. Защото иска да участва в подмяната на старите асансьори, за което от ЕС се чакали 4 милиарда.”
В това време „Изамет“ е под охрана от частната „Делта гард“, Златанов-старши не е пускан там. Веднъж, когато го привиква, нисичкият и подпийнал Петьо е страховит: „Каза ми – отиваш с адвокатката в Правителствена болница, синът ти е там на хемодиализа, с пристъпи. Отиваш и подписваш… знаеш какво, иначе той ще умре, а ти си в затвора!“.
Бащинските чувства у бизнесмен надделяват над всички останали и той туря подписи навсякъде –„Всичко, което имам, е вече тяхно.”
А какво се случва с жълтиците и еврата, иззети от трезорите на жената и децата му? Те са върнати документално на него и на бивш депутат със съмнителна слава. За целта в прокуратурата „падат от небето” фактури, от които излиза, че лично той ги е купил от Виена – нещо небивало. Договорката била съкровището да се дели наполовина с Петьо, но… – ”В спецследствието златото беше в два кашона, липсваха 52 монети от описа. Любена влезе с джипа в двора, с един прокурор качихме в багажника ѝ кашончетата, а после спря да вдига телефона.”
По-късно ще се окаже, че тя е доста богата – със заведения в Солун и Серес, апартаменти в София, вила в Кладница и къща в Бояна.
А Златанов имало още да пати: „Извикаха ме в кръчмата, аз викам: Любена, нали трябваше златото да го взема? Вие ми дадохте само една монета! Е, вика тя, нали знаеш, че от парите трябва да дадем на Пълното момче, на Момчето с каскета, на Франтишек и ще делим каквото остане“.
„Пълното момче” – това е прозвището на Пеевски, който в кратката си следователска кариера е бил подчинен на Петьо Петров. „Момчето с каскета” е Гешев – той нерядко се снима с тоя тип шапка. А Франтишек, Димитър се казва ръководителят на спецпрокуратурата.
„Аз им викам – да подпишем протокол? А те – какъв протокол бе, един пистолет и да си благодарен, че си жив!“ – жалва се Илия. За него приказката „при гномовете” е трагична.
Но за Гешев е комична. Преди да го сменят със Сарафов, той се смее: „Ще проверим и джуджетата, и десетте малки негърчета”.
С три години закъснение се повдигат все пак обвинения – на Петьо Петров, на благоверната му и на един от седемте „дребни” прокурори и следователи, работещи по „Златанови”. Но! Грешите, ако смятате, че обвинителният акт е за рейдърство и търговия с влияние. Той е само за златните монети – за нищо друго, освен за тях – че Петрови ги укрили, а прокурорът ги „дал на човек без връзка с делото”. И дума не става за „гнилите ябълки” (както един френски посланик бе кръстил продажниците в правните среди), а камо ли за организирана престъпна група от ченгета и юристи.
И така, повествованието за немитичната корупция в правосъдието у нас върви сега към своя край, минавайки покрай ушите на властта. Правосъдният министър, който е бивш правен експерт на АКФ, организира изслушването му пред Висшия съдебен съвет, но то имаше предвидими нищожни последици. Защо „предвидими”? Защото „всичко тече, всичко се променя”, както е казал Хераклит навремето си. И в този дух споменатото от Любена Пълно момче се трансформира в неформален лидер на Некоалицията, зае се лично със съдебната реформа и изпревари министъра в предколедното пренаписване на конституцията.
А Петьо Еврото? Той ще бъде съден задочно – но не сега, а някога си и то, ако е жив, а не е умрял в Дубай, както се чу.
А Снежанката? Тя заплю публично „гнилите ябълки”, от които е хранена. Но като видя „неефекта” от интервютата, които даде, свърши с изявите: „Аз тоя Петьо, Еврото не го познавам!”. Все пак, преди да млъкне спомена, че е дала „официални показания” – как мъжът ѝ създал „тържище на бъдеще” на кръчмарската маса, как Сарафов идвал „на работни срещи” там, а градската прокурорка била на 10 000 лв. заплата и как – обърнете внимание! – имало „видеозаписи на всичките му разговори” с политици и юристи силни на деня.
Тук ще приключим корупционната притча не с класическото „яли, пили и се веселили”, а с нещо съвременно – с това, че в момента видеоархивът на Петьо Еврото лежи в някое чекмедже и чака да бъде намерен. Не се знае има ли до него пачки и пистолет.