Невероятните приключения с конфискуваните коли

У нас нищо не е толкова ненормално, че да не може да стане нормативен акт

Анна Заркова,

вестник „Галерия“

Конфискуват ви колата, ако ви хванат дрогирани или пияни зад волана! Тази бомбастична новина гръмна – помните ли? – откъм парламента в горещия следобед на 9 август. Последва я показна полицейска акция по морето, в която още същата вечер отнеха един стар форд от младеж напушен с трева, и един ТИР от ветеран с 3 промила в кръвта. Четири месеца минаха в суматохата оттогава. Прибраните за назидание превозни средства задръстиха паркингите на МВР в Бургас, делата за тях затормозиха правораздаването в града и ето – неслучайно тъкмо оттам пристигна с първите снежинки и вестта, че данъчните продават на търг и на безценица „наказаните” автомобили на пиячи и наркомани. Е, добре. Лошото е, че от всичко това движението по пътищата на България съвсем не стана по-малко безумно и катастрофално.

Публичната продажба на леки коли и камиони, отнети от опиянени и надрусани шофьори, предизвиква интерес сред доста хора и пак повдига болния жизненоважен въпрос: има ли ефект от поредните нови „драконовски мерки” срещу смъртоносните катастрофи?

Отговорът е отрицателен, отсичат песимистите.

Отговорът не е еднозначен, колебаят се оптимистите.

Отговорът е очевиден, посочват реалистите.

Да, че вече се вижда колко е ефективна най-новата „драконовска мярка”, добила популярност като „конфискация, когато се натряскаш и караш”. И може да се каже, че ако някой депутат, докато е гласувал за нея, си е представял дракон, бълващ огън срещу автоджигитите, той е бил на две ракии. Защото, трезво погледнато, нейното въздействие досега се забелязва колкото муха-винарка в тъмна стая.

Ето статистика за доказателство.

78 моторни превозни средства (МПС) са иззети в полза на държавата, откакто са в сила промените в Наказателния кодекс (НК), направени за целта. В същото време – забележете! – са образувани над 7300 досъдебни производства за шофиране след употреба на алкохол и опиати. Какво означава това? Че са прибрани едва 78 от 7300 подвижни машини-убийци, спрени от полицията. Това е цифром и словом 1 (един) процент – едно нищо.

Има и други показателни цифри. По данни на КАТ само 2% от жертвите на войната по пътищата се дължат на тия, които въртят геврека с „розови очила” или „на градус”. Останалите 98% мъже, жени и деца са загинали по други причини – бясна скорост, лоши пътища, шофьорска неграмотност, корупция в контролните органи.

Тогава? Откъде се взе в разгара на тазгодишното лято гръмогласната фиксация на законодателната власт в „джиткането” на луксозни джипове и лимузини след консумиране на дрога и спиртни напитки? По пътя на логиката отговорът е неоткриваем. Още повече, че в действащото дотогава законодателство наказанията за шофьорската употреба на упойващи и зашеметяващи вещества не бяха никак малки – до 20 г. затвор, „небе на квадратчета”. Освен това злополуките с поршета, лендроувъри и бентлита по шосетата са рядкост. И обяснимо сега се оказва, че сред конфискуваните МПС почти няма луксозни от класа.

Както съобщават от агенцията по приходите, на търговете се предлагат около 20-годишни коли. Нищо чудно. Как мислите, какво ще му се случи на средностатистическия катаджия, ако храбро вдигне палка срещу някой криволичещ Мерцедес-Майбах, купен току що за близо милион?

Радетелите на автоконфискацията обясняват въвеждането ѝ у нас с обичайното „така е на Запад”. „Датчанинът се вози с Ламборгини за $300 000, но превишава скоростта с 30 км/ч и го губи”, разказва вдъхновено един от тях. В Дания било така. И в Австрия. Може, обаче ние сме си у нас. Тук нормотворчеството, касаещо пътната обстановка, залага на изпитаната формула „По-високи санкции – по-висок подкуп”.

В цял свят има зависимост между безопасността на движението и размера на наказанието. Но в България зависи кой кого наказва. Глобите тук неспирно се повишават и вече са съизмерими с европейските, но се различават от тях съществено. По какво? По това, че половината от нарушителите не ги плащат. Някои предпочитат да дадат рушвет на катаджията. (Така Данчо Полицая със спечеленото от два наряда ще си купува конфискувано фиатче.). Други глобени пък не получават от МВР уведомление за акта, докато му изтече давността. Или обжалват и санкциите падат.

Въпреки всичко ударното законодателство по темата продължава. Всяко катаджийско хрумване, чуто-недочуто и недодялано влиза като проект в Народното събрание. Колкото повече, толкова повече – шофьорите да се стряскат! – с още по-високи глоби, лишаване от свобода, загуба на личната, семейната или фирмената кола.

По върховете на КАТ, за който още Живков казваше, че „отчуждава народа от неговите органи” битува разбирането, че „българинът няма спирка, ако не му бръкнеш в джоба”. Началниците се хвалят с приходи, сякаш са търговци, а не пазители на реда. А колко инцидента са предотвратили с регулация, кои опасни пътни участъци са затворили – не казват.

Беше време на негодувание, че „парламентите са пълни с адвокати”, които се възползват от юридическото невежество на колегите си и нарочно пишат законите калпаво – да има съдебни спорове и хонорари за тях  А сега как е? Сега май невежите пишат законите, пък адвокатите и другите юристи не смеят да шукнат – да не разклатят „паянтовата сглобка”, както те самите наричат правителството си. Въздишат:„Тъпо е, но групата реши да се гласува”.

Така стана и с приетите в последния ден преди парламентарната ваканция текстове в НК, които отреждат възмездие и на возилата, а не само на тия, които безразсъдно им дават газ. В претупания дебат мнозинството задуши разумните гласове  („Да не бързаме, да обмислим…”). Напориста партийна шефка викна от трибуната: „Ние обещахме това на почернените родители, вие сте лъжци!” Всеки студент по право знае, че законът не се прилага със задна дата и няма как да утеши майките в траур – но кой ти гледа това? Колко му е да „праснеш” три реда в НК – ей тъй, между другото, докато редиш в куфара банските си костюми.

В своята прибързаност депутатите „опраскаха” чл. 343 и чл.343 б в НК така, че разпоредбите станаха абсурдни и неясни.  Според тях отнемането на МПС или неговата равностойност е „задължително” и не ти мърда, ако те пипнат да шофираш натряскан. Но ако, шофирайки така, се блъснеш и пролееш кръв, тогава съдът „може” да решава дали да ти причини такива неприятности. Сиреч, има прошка за тежкото престъпление, а за по-лекото няма. Що за справедливост е това? И защо при еднакви провинения възмездието е с различна тежест? (След почерпка един се прощава с взел-дал москвич, а друг – с лексус на лизинг…) Ами с какво някой неизтрезнял ще плати „равностойността” на снегорина, който кара – с левчетата от  последната му заплата? Ами ако е подкарал опела на зетя и снахата – нормално ли е и те да бъдат принудени да ходят пеша? Не е… Но у нас нищо не е толкова ненормално, че да не може да се впише в някой нормативен акт.

Народните представители помолиха да почакаме – „да уточнят правилата”. Още чакаме. А МВР тества с дрегери и да прибира ли, прибира „веществени  доказателства” на колела. Те нищо не доказват, когато са невредими – но това е по-малката беля. Коя е по-голямата? Тя иде от сгрешените тестове за наркотици.

А.К., заклет трезвеник, както си пътува, е отведен в РПУ да го пробват за кокаин. Там полицаят вади тестова касета с парче вестник, вместо с ръкавици и подхвърля закачливо: „Гледай ти как тестът ще излезе положителен”. И хоп! Така и излиза. Добре че е отрицателна кръвната проба – потвърждава, че човекът не е помирисвал „доза”. Бедата е, че тя се бави 3 месеца в които той е без книжка, гони автобуса, нервира се и е нарочен за наркозависим – за резил пред комшиите. Дава на съд МВР – да го обезщети за вредите. Но не само той!  Много тестове на КАТ са „фалшиво положителни” – защото освен кокаин, опиати, амфетамини и марихуана, засичат вещества, използвани във фармацията – в лекарства за сън и обезболяващи. Резултатите от биологичните проби ги опровергават, но се чакат от 2 до 9 месеца – понеже се правят в две лаборатории за цялата страна. Потърпевшите, разбира се, печелят делата. А обезщетенията? Кой ги плаща? Точно така – ние, от нашите данъци. Така ни се пада. Защото ние си избираме народните трибуни, които за да се „справят” с един проблем, създават куп други.

Posted in Право и ред and tagged , , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *