Анна Заркова
Ресторантьорите се отказаха от заявеното си намерение да отворят на 1 февруари заведенията в знак на протест. Отказаха се вчера по обедно време, след като цяла сутрин и цяла седмица преди нея заливаха с гневните си въпроси всички медии. Защо – питаха те – от 1 февруари ресторантите извън хотелите остават единственият затворен сектор в държавата? Защо няма медицинско обяснение за тази мярка срещу COVID-19, която ги лишава от препитание? Защо ресторантите в хотелите да са безопасни, а тези извън тях да не са? Защо е безопасно струпването на хора по суперите и ски пистите, а яденето и пиенето на маса с 4 души е застрашително?
Както е да е… Добре им дойде акъл навреме. Защо да нарушават явно забраните, като могат да ги нарушават тайно, без да патят? Защо да рискуват да дразнят властите, като могат преспокойно да ги мамят, както и те мамят тях? Нима опитът не им показва, че за всяка работа у нас или няма правила, или има, но не важат за всички еднакво? Нима не знаят, че всяко изключение от реда става правило? Нима не са наясно, че когато с фалшиви хотелски регистрации напълниш ресторанта, полицаите и здравните инспектори не те забелязват, и обратното – не хитруваш ли, като оси ще те налетят – че и те гонят с глобите план, и те по телевизиите трябва да се похвалят… Наясно са. Така е в държавата на пиарите. (Бел. авт.: А това, че „живеем в държава на пиарите“, не някой собственик на ресторант, а министърът Емил Димитров в парламента го каза.)