Възбудата на криминалитета в гетата расте предизборно
Анна Заркова,
вестник „Галерия“
Докато седим пред телевизорите и превключваме каналите, за да избегнем скучните предизборни студиа с печално познатите ни кандидат-депутатски послания, един не толкова скучен, но също толкова печален факт се изплъзва от вниманието ни. Той е, че циганският бандитизъм* става все по-нагъл, а полицейското бездействие след неговите изстъпления – все по-фрапантно.
Две зрели дами мерят рокли в един магазин за конфекция в центъра на Варна. Продавачката надниква зад завесата и пошепва:
– Пазете си чантите.
Току що са влезли две крадли. Тя ги познава. Не отделя очи от тях, следи напрегнато рейда им по закачалките. Като излизат, обяснява:
– Две циганки са от Горна Оряховица, не гледайте, че са облечени като моми англичанки. Дебнат до витрините и видят ли ме с повече клиентки, намърдват се след тях и те. След това се оказва, че са изчезнали или портмонета, или дрехи с етикетите. Един циганин ги придружава, но седи на тротоара. Веднъж влезе и ми каза издам ли ги, да се броя за умряла. Аз се оплаках все пак на един полицай, но той ми се скара: ами аз, вика, какво да направя!
В полицията и без друго са наясно със ситуацията. Един инспектор от сектор „Престъпления срещу личността” (без разрешение от пресцентъра) обяснява:
„Лицата, които извършват джебчийски и други кражби по магазините, са повечето от ромски произход, безработни и без образование, ако не броим курсовете по джебчийство, които някои са изкарали. Има и домашни школи, има и общи – в гетата. Там се учат от малки как да подбират жертвите и как да ги обират с бързина. Чупят пръстите на някои, за да влизат по-лесно в джобовете – хоп и хайде! И децата, и цели семейства крадат, а старейшината пласира краденото. Това е единственото им препитание. Крадат всичко – храни, дрехи, обувки, козметика… Милиони изкарват, откакто пласментът става и през социалните мрежи. Минимум вложения, максимум печалба. Действат на групи: 4-5 момчета или жени – баби, бременни и майки с бебе в количка. В София пристигат рано сутрин с автобуси от Перник, Радомир, Костинброд, Петърч, Левски и другаде, където някои живеят в палати. Потеглят в различни посоки – към моловете и търговските улици, плъзват по „Мария Луиза”, “Витошка”, „Света Неделя”… Удрят тоя-оня тук-там и в пет следобед се прибират като чиновници в банка.”
В големите молове са пропищели от тях.
Търговците свикват пресконференции, за да се ожалят: „бум на кражбите, 70% ръст на загубите! Губели стотици хиляди годишно, без да броят харчовете за частна охрана; във фейсбук групи си споделяли патилата…
Момент! А защо не поискат помощ от МВР? Искали били. И какво? Ами нищо.
Чуйте Валя Веселинова, активистка на Българската ритейл асоциация и собственичка на магазин:
„Всеки ден крадат! Мъже, жени, млади, стари, всякакви. Понякога ги хващаме, записваме им имената, подаваме жалба в полицията… след което тя ги пуска. Не ги задържат, не им правят нищо!” – споделя тя. Ако нещо премълчава, то е от политкоректност вероятно – не казва мургави ли са лицата им…
А ето и полицейският коментар:
„Това са битови престъпления с нисък финансов еквивалент. По тях дела не се образуват или се прекратяват по маловажност.“
„По маловажност”? Правилно ли разбрахме? За органите на реда апашките набези нямат голямо значение – така ли?
“Битовата престъпност не е като организираната, тя не е полицейски проблем, а социален, свързан с безработицата, с липсата на образование сред подрастващите и с други дадености” – обяснява авторитетно нашият източник от МВР.
Да не спорим с него. Бил завършил с отличие полицейската академия. И щом е научен, че апашките набези не са негов проблем, защо да му натякваме обратното? Той си слуша началниците, няма нас да слуша, я!
Но да се спрем на споменатите от него „други дадености”.
Какво забележително има в последно време у нас освен нашествието на апаши от всякакъв ранг? Сещате ли се? Ама, разбира се! Има избори. Все избори. Осем за три години! Пет пъти избираме парламент, веднъж президент и вицепрезидент, друг път кметове и общински съветници. Мандатите се съкращават с оставки или с корупционни скандали и следват нови изборни кампании…
И тук възниква един въпрос, който заслужава размисъл:
Дали пък няма връзка между възбудата на криминалитета в гетата и текущото купуване на гласове оттам?
Спомняте ли си разбойническата атака в един супермаркет край една ромска махала (чието име по молба на управителката няма да споменаваме)? Беше през лятото на 2021 г. Но се повтори наскоро пак. Един очевидец разказа:
– Беше седем вечерта. Пазарувах, когато в магазина нахлу тълпа. Сигурно сто души бяха – бабички, лелички, дядовци, здравеняци… Един ги водеше, подвикна нещо като в Дивия запад и всички почнаха да грабят от рафтовете – пълнеха колички, тъпчеха под якетата, прегръщаха бутилки, шоколади и кутии с вафли. Пазачите се стреснаха. По-младият разпери ръце пред вратата, другият викна:“Ей, какво правите?” и се скри някъде. Преди да дойде патрулката по сигнал, в гетото потънаха камари консерви, бонбони, салами…
– Плячкосването е системно тук, но напоследък е живо чудо! – разправя управителката. И анализира: – Научиха се циганите, че не ги закачат преди избори. Ще видите, че пак никого няма да арестуват.
Оказва се прозорлива.
Запитани за случилото се, ченгетата съобщават, че „е имало разпродажба и многобройни клиенти, но безредиците са предотвратени и ревизия ще установи какво е изнесено.”
Благоприлично-лъжливото обяснение потвърждава хипотезата, че в текущите една след друга предизборни кампании ромският електорат е имунизиран срещу наказателна отговорност за престъпни посегателства. Публична тайна е, че той е особено ценен за партиите. Защото вотът му най-лесно се купува – евтин е, единодушен е и може да обърне изборните резултати, тъй като се държи от местните тартори със “здрава ръка”.
И ето тук лъсва връзката между двата вида престъпност – организираната и битовата, която в МВР наричат още „конвенционална”. Става ясно защо от високи институционални етажи благославят волното ромско снабдяване с чужди неща. И по каква причина се ръкостискат циганските първенци с партийния елит.
Ромските барони, както те обичат да се наричат, са явление за описанието на което думите не стигат. Палатите им се виждат отдалеч, извисяващи се над бордеите, а незаконният им бизнес е познат от множество репортерски разследвания – за джебчийската мафия, за трафика на дрога, проститутки и просяци, за контрабандата на ракии и цигари, за телефонните измами и за покупката на избиратели. До чертозите им в стил „мутробарок” ченгета и данъчни не припарват, освен ако са викнати да си получат заслужените „дарове”. А от визитите на репортерките няма последствия, ако не броим репортажите-еднодневки и отнесените покрай тях псувни и клетви.
Давам пример.
15 ромски барона от Игнатиево бяха проверени от НАП след репортаж на Нова тв за крадлите, които те командироват из цяла Европа и за рушветите, които дават на магистрати и спецченгета. Агенцията съобщи, че са „предприети допълнителни вземания от тях за милион и половина лева”.
Само че едно е да са “предприети”, а съвсем друго е да са “взети”. Бароните имат по-други вземания. Те другаруват с шефовете на политбюрата и правят „мост между тях и електората”. Мостът е от пачки.
По данни на неправителствени организации един глас струва около 50 лв. за големите и около 30 лева за малките избирателни секции. Половината от анкетираните гласоподаватели признават, че се продават, за да се опростят дълговете им към “тези, които им помагат”. Знае се кои са те – лихварите, които са и работодатели на мургавите телефонни измамници и наркотърговци, на продавачите на безакцизни цигари, на сутеньорите и робините им, на дилърите пред урните.
Има ли някой, който да не разбира как политическите ментори на изборната търговия стават Кръстници на бандитизма? Те си разменят с ромските криминални авторитети ченгеджийско-прокурорски „услуги” и “благодарности” под формата на бюлетини. А междувременно негласно е позволено на бандитите да безчинстват.
Доказателства ли искате? Вижте заглавията в рубриките „Крими”: „Роми обраха магазин”, “30 цигани бият трима фермери за реколтата”, „Опустошават завод”, „Разкостват село Мечка”, „Продават гласове срещу храни”…Заглавие с думата „осъдени” няма да видите. Не и в предизборните дни.
„Схемите за купуване на гласове са различни, но купувачите са едни и същи от години. МВР ги знае кои са” – тази реплика сигурно отговаря на истината, защото е произнесена не от един, а от четирима вътрешни министри.
Чухте ли?
„МВР ги знае кои са.”
Като ги знае, защо не ги арестува?
*Употребяваме понятието „цигански бандитизъм” не като етническо, а като статистическо. При последното преброяване на населението в България 4,4% се определят като „цигани” или „роми” (политкоректно), а по последни данни на МВР близо 40% от всички извършени престъпления в страната са тяхно дело.