Седим и се чудим с едни приятели. Абе тия хора – току що избраните за различни депутатски фактори, не можаха ли да разберат на изборите всъщност какво стана?
Народът не даде никому властта – това стана.
Никому не я даде. Ни-ко-му! На никой от тях. И на никоя от техните партии, уйдурми, коалиции и корпорации не се довери дотам, че да я направи управляваща. Вижте броя на гласовете за ИТН, ГЕРБ, БСП, ДБ и ИМВ и ще се убедите в това.
Народът с вота си поиска на практика от всички самообявили се за негови говорители и началници да се смирят, да се покаят, да си извадят ръцете от джобовете – техните и нашите – и да вземат да свършат заедно някоя работа от тия, заради които сме ги избрали. Една обща работа поне да свършат свястно в този мандат. Понеже в предишния и в по-предишния, ако нещо такова са направили, то ние не сме чули и не сме разбрали. И не сме усетили, като цяло, да са се засрамили поне малко от нас.
Народът!? Зад това понятие са вървели, вярвали, мечтали, отдавали живота си най- непримиримите негови водачи. Обичали са го до последно! Борили са се за него и са оставали неразбрани и мачкани- народолюбци като П.Р. Славейков, да не изреждам свидните жертви на четници и въстаници- все млади и ентусиазирани. Героичните опълченци, защитниците на Съединението и списъкът може да се пълни с имена, събития и дати, но: Народът избрал във Великото народно събрание за депутат хаджи Йованчо Пенчович, народът плачещ с горещи сълзи за цар и председател избира ли? Системата на връзките, успешно бе взривена защото изпадането от властта не можеше да се реализира като просперитет, чрез парите и собственост. Балонът се спука от все по- големите претенции на новите и нови „активни борци против фашизма и капитализма“, това носеше доходи! Така разбираше народа нещата. Същият народ ликуващ „събори“ системата на връзките и ентусиазирано се втурна към парите, а чрез тях към власт и обратно- затворен омагьосан кръг! Народът, който от почти 2 милионната си столица, в най- напрегнатото време на протестите, не можа да намери сили да се събере поне 300- 400 хиляди на площада и да помете простотията завзела властта, да изиска справедливо възмездие за всички причинени му злини от алчната, лъжлива, безсрамна, брутална корумпирана власт и позволяващ да бъде унижаван с подаяния. Същият народ с досада и присмех гледаше с присмех „разхождащите се“ протестъри- този народ не постигна НИЩО! Има един знаков роман на Пол Вилаар- „Време на измамниците“- времето винаги работи в тяхна полза!
Исками се народът наистина да дава власт, но дълбоко се съмнявам! Песимизмът на възрастта явно си казва думата. Бъдете жива и здрава, имате моето уважение!