Виктор Бук,
На 13 декември се навършиха 75 години от основаването на „Мосад“, може би най-известната разузнавателна агенция в света. „Комерсант“ припомня тези операции, които станаха основополагащи в нейната бъдеща дейност.
Институтът за разузнаване и специални операции или „Мосад“ („институт“ на иврит) е създаден на 13 декември 1949 г. със заповед на първия премиер на страната Давид Бен-Гурион. За първи директор на службата е назначен Реувен Шилоа. Неговият наследник Исер Харел обаче изигра много по-голяма роля. По време на неговото ръководство персоналът на организацията нараства от 80 до над 620 служители, а самата структура значително разширява дейността си.
И всъщност това е всичко, което може да се извлече от секцията „История“ на сайта на „Мосад“. Но приносът на втория директор на института е много по-значим. Той измисли как да извърши онези операции, които станаха основополагащи в по-нататъшните ѝ дейности. Това включва глобалното издирване на нацистките престъпници. И операциите за унищожаването на зараждащите се военни заплахи за Израел. Сега подобни операции са почти рутинни за „Мосад“, но ето как започна всичко.
Операция „Финал“
На 23 май 1960 г. премиерът Давид Бен-Гурион на съвсем обикновено заседание на Кнесета обяви, че Адолф Айхман, изобретателят на самата идея за унищожаването на евреите, която той я нарече „ окончателното решение на еврейския въпрос”, както и методи и инструменти за изпълнение на тази задачата, „лагерите на смъртта”, че се намира в израелски затвор, и е в очакване на съдебен процес. Така светът научи за завършването на първата грандиозна операция на „Мосад“ с кодовото име „Финал“.
Историята започва няколко години по-рано, когато Фриц Бауер, немски евреин, оцелял от Холокоста и станал главен прокурор на провинция Хесен в Германия, информира израелските власти, че разполага с точна информация за местонахождението на един от най-търсените военнопрестъпници на Третия райх. По негова информация Айхман се крие под името Рикардо Клемент в Аржентина, и тогава е заемал отговорна длъжност в отдела на Mercedes-Benz в Аржентина.
Агенцията „Мосад“ не повярва веднага на съобщението на Бауер. От 1945 г. Айхман беше арестуван три пъти в Германия, но всеки път успяваше да избяга. А израелските посолства по света получиха стотици, ако не и хиляди съобщения за местонахождението на Айхман, но всеки път те се оказваха фалшиви. Въпреки това Бауер убеди израелците, че може да му се вярва. През 1959 г. Бен Гурион нарежда на „Мосад“ и на израелското военно разузнаване „Шин Бет“ да намерят Айхман в Аржентина и да го доведат невредим в Израел за съдебен процес.
Най-трудна се оказва задачата да се прекоси океана. Беше невъзможно да се пътува с редовен самолетен полет. Чартърният полет можеше да предизвика подозрение сред местните власти. Поради това залавянето му беше насрочено да съвпадне с честването на 150-годишнината от независимостта на Аржентина. Израел изпрати делегация, чиито членове не знаеха, че участват в специалната операция. Всичко започна заради самолета, с който те летяха до Буенос Айрес.
Вечерта на 11 май 1960 г. Рикардо Клемент е заловен, докато се прибира от работа. Той беше държан в убежище няколко дни и след това беше отведен в Израел с правителствения самолет.
Айхман беше публично съден в Израел и екзекутиран през 1962 г.
Операцията „Финал“ постави началото на широкомащабния лов на военнопрестъпниците от Втората световна война. Вярно е, че след блестящото начало с Айхман, „Мосад“ беше преследван и от много провали.
През 1961 г. асистентът на Айхман Алоис Брунер беше открит в Дамаск. „Мосад“ реши да го убие на място, като му изпрати колет с бомба, но те успяха само да го ранят. Вторият опит да бъде ликвидиран беше направен през 1980 г., но дори и тогава нацистът отново пострада, но оцелява. Той умира от естествена смърт през 2001 г.
През 1965 г. латвийският авиоконструктор Херберт Куркус , по-известен като „Касапина от Рига“, е открит в Бразилия. Той ръководеше убийствата на евреите в Латвия и самият той участваше в тях. Той беше транспортиран до Уругвай и от там щяха да го изпратят в Израел, но в последния момент те просто го застреляха.
Другите престъпници в списъка или не бяха открити, като Мартин Борман или Хайнрих Мюлер, или не успяха да бъдат убити, като Валтер Рауф, изобретателят на колите с отровния газ.
За частичен успех може да се счита историята на Клаус Барбие, „палача от Лион“, когото Мосад се опита да убие през 1980 г. в Боливия. Операцията беше отменена в последния момент. Въпреки това френските власти скоро успяха да го екстрадират. Той беше съден, признат за виновен, и беше осъден на доживотен затвор и почина в затвора.
Случаят на физиците
Операцията с името „Дамокъл“ беше одобрена от Бен-Гурион през юли 1962 г., след като Египет разработи ракети, способни да ударят всяка точка в Израел. Скоро израелците разбраха, че групата от австрийски и немски специалисти работят за Египет, и това са тези учени, които бяха създали навремето „Фау-1“ и „Фау-2“ – ракетите, с които нацистите бомбардираха Лондон. Сега тези специалисти работеха в строго секретното съоръжение „Завод 333“ в покрайнините на Кайро.
Целта на операция „Дамокъл“ беше да се отстранят с всички необходими средства, европейските учени от работата за Египет. Главните герои на „Дамокъл“ бяха перфектните антиподи. Операцията се ръководеше от Ицхак Шамир , който по това време заема поста ръководител на отдела за специални операции на „Мосад“. Той ще придобие световна слава много по-късно, когато става премиер на Израел. Неговата „дясна ръка“ по това време вече беше един легендарен човек. Името му беше Ото Скорцени. Това е същият човек, когото Хитлер много обичаше и на когото през 1943 г. повери най-важната задача – да спаси фашисткия водач на Италия Бенито Мусолини, който беше загубил властта. За успешното завършване на тази операция Скорцени получи специална награда от фюрера. Фактът, че Мусолини по-късно отново беше хванат от партизаните и обесен, не е по вина на Скорцени. През май 1945 г. израелците го намират, но не го убиват, а му предлагат да работи по специалността си. Сега Скорцени е отвлечен, спасен, и беше убит не за райхсмарки, а за шекели.
Отряд от агенти на „Мосад“ замина за Европа под ръководството на Шамир. Скорцени вече ги чакаше там. Започнахме операцията с козове. През септември 1962 г. в Мюнхен, след среща с Ото Скорцени, един от ръководителите и финансистите на проекта „333“, Хайнц Круг, изчезна безследно.
Тялото му никога не беше намерено: Скорцени не само уби Круг, но заля трупа му с киселина и зарови останките му в гората, а за неговата съдба се опитаха да разкажат на другите учени възможно най-подробно.
Когато те наистина не искаха да слушат, екипът на Шамир започна да работи с нова сила. Първо ръководителят на проекта Волфганг Пилц получи бомба в колет. Той оцелява, но секретарката му остана инвалид. След това друг учен, Ханс Клайнвахтер, едва се спасява от смъртта, след като колата му беше обстрелвана. Няколко мъже от „Мосад“ нахлуха в къщата на друг учен, Паул Гьорке, и с оръжия в ръце обясниха на него и на дъщеря му какво ще им се случи, ако не спрат да работят за Египет.
Агентите на Мосад действаха доста демонстративно в Европа. Двама служители на разузнаването дори бяха арестувани в Швейцария, което провокира нов международен скандал. Бен-Гурион беше принуден да уволни директора на „Мосад“ Исер Харел и да прекрати операцията. Въпреки това никой не смяташе това за провал. Израел предава информацията за проект „333“ на Германия и на всички оцелели участници в проекта е предложена работа в Германия. Мнозинството от тях се съгласи. Известната загуба на пари беше компенсирана от гаранцията, че те няма да бъдат убити от израелците. След това египтяните трябваше да затворят проекта „333“, тъй като на всички сътрудници им изглеждаше, че е твърде опасно да се работи по него.
„Дамокъл“ беше първата операция на „Мосад“ за физическото унищожаване на учени, които представляваха опасност за Израел. И беше първият от многото. Но Израел не премахваше всички заплахи за своята сигурност по този начин. Понякога въпросът се решаваше с военни средства. Например, през 1964 г., когато най-известният израелски шпионин Ели Коен, „къртицата“ на „Мосад“ в Дамаск, научава за плановете на Сирия да промени руслото на река Йордан, за да отреже южния си съсед от жизненоважен източник на прясна вода, мястото, където се извършваха подготвителните работи, беше атакувано с бомбен удар. Сирийците не подновиха своя проект. По-късно израелските военновъздушни сили унищожиха съоръженията за разработването на ядрени оръжия в Ирак и Сирия. „Мосад“ не участва в тези операции, но осигури необходимата разузнавателна информация. Що се отнася до Иран, там „Мосад“ играе важна роля. От 2007 г. до 2020 г. най-малкото 7 от иранските ядрени учени бяха убити. Единият беше отровен с отровен газ в апартамента си, двама бяха застреляни от мотоциклетисти посред бял ден в центъра на Техеран. Други двама агенти на „Мосад“, също на мотоциклети, поставиха магнитни бомби на таваните на колите им, когато бяха спрели на един светофар.
От настолната лампа до робота-убиец
Убийството на друг ирански ядрен учен Мохсен Фахризаде , което се случи на 27 ноември 2020 г., се превърна в световна сензация, след като израелците използваха високите технологии.
На пътя, водещ към къщата на физика, те инсталираха на покрива на една кола дистанционно управлявана картечница машина. След това имаше само няколко изстрела, но тяхната точност беше такава, че ученият беше единствената жертва, въпреки факта, че жена му и шофьорът му също бяха в кабината, а колата на ядрения учен беше придружена от въоръжена охрана.
Първоначално изявлението на иранските власти, беше че ученият е бил убит едва ли не от робот с изкуствен интелект, и това беше осмяно. Но по-късно обаче се оказа, че там наистина е имало картечница с дистанционно управление, с изкуствен интелект и система за лицево разпознаване.
А „Мосад“ обаче не прояви веднага своя интерес към технологията, и дълго време той гледаше с повишено внимание на всякакви устройства, но разчиташе пряко на уменията на своите агенти. Освен това в началото израелците не бяха много успешни в операциите с дистанционно управление (спомнете си например опитите да бъде убит Алоис Брунер в Дамаск).
Но отношението към високите технологии се промени след 1972 г., когато стартира операция „Божият гняв“.
Тогава агентите на „Мосад“ бяха натоварени със задачата да намерят и да унищожат всички, които са пряко или косвено замесени в пленяването и убийството на израелските спортисти на Олимпийските игри в Мюнхен.
Но по време на тази операция обаче агентите на „Мосад“ направиха фатална грешка. В Норвегия те убиха мароканеца Ахмед Бушики , когото сметнаха за един от лидерите на организацията „Черния септември“, извършила касапницата в Мюнхен. А истинският терорист, ръководителят на оперативния отдел на „Черния септември“, Али Хасан Саламе, живееше в Бейрут и изглеждаше напълно неуязвим за „Мосад“, и беше поставен под 24-часовата защита на своите бойци.
След инцидента в Норвегия „Мосад“ започна да убива враговете си дистанционно. През 1973 г. по този начин в Париж беше убит Махмуд Хамшари, представител на Организацията за освобождение на Палестина във Франция и голям поддръжник на „Черния септември“. Агентите на „Мосад“ влязоха в апартамента му и замениха масивния телефон с мраморна стойка с едн реплика, съдържаща експлозиви с детонатор с дистанционно управление. След това всичко, което трябваше да направят, беше да се обадят на Хамшари и да взривят бомбата. Палестинецът почина от раните си няколко дни по-късно в болницата.
Няколко години по-късно, по време на операция „Червения принц“, служителите на „Мосад“ достигнаха до Саламе в Бейрут. Тъй като не успяха да влязат в апартамента му, те оставили миниран „Фолксваген“ близо до дома му и го взривиха в момента, в който колата на терориста се приближи до него.
С течение на времето „Мосад“ само подобрява техническите си средства. Използването на сателити за проследяване на хората или на обектите стана нещо обичайно. А след това започва да развива и кибер операции, най-известната от които остава въвеждането на мрежовия червей StuxNet в компютърната система на иранския ядрен комплекс в Натанц през 2010 г. Този зловреден софтуер доведе до физическото унищожаване на инфраструктурата, така че работата на центрофугите в ядрения комплекс беше нарушена.
През тази 2024 г. целият свят беше шокиран от друга операция на „Мосад“ – едновременната експлозия на минираните пейджъри, с които израелците успяха да снабдят членовете на ливанската организация „Хизбула“.
Въпреки това, както казват експертите, една от най-зрелищните операции на „Мосад“ през последните години е кражбата на така наречения таен ядрен архив на Иран, която беше извършена в най-добрите традиции на „старата“ институция. Без устройства, но с прякото участие на полеви агенти на вражеска територия. Говорим за събитията от януари 2018 г., когато около 20 членове на „Мосад“ просто влязоха в секретното съоръжение, разположено в южната част на Техеран, и откраднаха съхранявания там архив – над 100 000 документа, свързани с всички аспекти на иранската програма за развитие на ядрените оръжия от 1999 г.
(Превод – Павел Павлов)