Най-значимата промяна е във факта, че все по-голям брой от западните наблюдатели най-накрая осъзнават за края на тяхната концепция за световния ред
Лоренцо Кемел, nationalinterest.org
Превод – Павел Павлов
Лоренцо Кемел е професор по глобална история в Университета на Торино и директор на международните изследвания на Istituto Affari Internazionali. Той е автор на девет книги, включително Imperial Perceptions of Palestine: British Influence and Power in Late Osmans Times (2015) (Имперските възприятия за Палестина: Британското влияние и властта в късните османски времена) и The Middle East from Empire to Sealed Identities (2019) (Близкият изток от Империята до запечатаните идентичности).
През 1989 г. американскaтa социоложка Джанет Абу-Лугод прогнозира, че ерата на западната хегемония ще бъде заменена с „връщане към относителния баланс на множеството центрове, показани в световната система от XIII век“. Може да е твърде рано да се прецени до каква степен прогнозите на Абу-Лугод ще се окажат верни, но не изглежда пресилено да се твърди, че бъдещите поколения ще разглеждат продължаващата руско-украинска война като един от значимите моменти в промяната на баланса на силите от Запад на Изток.
Възстановяването на баланса между големите международни сили винаги е било придружено от масови и епохални прояви на насилие. Има обаче някои ясни разлики в сравнение с предишни исторически епохи. Най-важното е, че в момента светът преживява експоненциален растеж на населението (което се удвои между 1969 и 2012 г.), промените на климата, загубата на биоразнообразието и нарушаването на естествените местообитания. Това не са непредвидимите извънредни събития или така наречените „черни лебеди“ на Насим Никълъс Талеб, а са осезаеми текущи процеси, които ще играят значителна роля в предефинирането на глобалните порядки и центровете на сила, които лежат в тяхната основа.
Регионалните „сфери на влияние“
Независимо от това, към днешна дата опасенията, които са свързани с климата, все още не са в състояние да преоформят глобалния ред и връщането на въглища и газа изглежда няма да може да повлияе на това. Вместо това идеята за „сферите на влияние“ или, да цитираме определението на Амитай Ециони, „международни формации, които имат една нация (влиятелната), която да показва своята превъзходна власт над другите“ ще продължават да играят своята ключова роля. Например, на 1 февруари 2018 г. тогавашният държавен секретар Рекс Тилърсън заяви, че доктрината Монро от 1823 г. е „толкова актуална днес, колкото е била и в деня, когато е била написана“.
През последните седемдесет години доктрината Монро, която предупреждава външните сили, че САЩ няма да толерират намесата на която и да е външна сила в „американските дела“, и повлия на много от политиките на Вашингтон в това, което смята за своята най-близка сфера на влияние. Например, десетки правителства в Централна и Южна Америка са били свалени или бомбардирани от последователните американски администрации. Куба, която през 1950 г. имаше петия най-висок доход на глава от населението в западното полукълбо, е може би най-интересният пример за това как концепцията за „сферата на влияние“ е беше концептуализирана и наложена в американското полукълбо.
Глобалните „сфери на влияние“
Особено в случая на САЩ, които имат над 750 военни бази в осемдесет държави, и представляват 85% от всички отвъдморски военни бази и неговите „сфери на влияние“ се простират далеч извън неговото полукълбо. През последните десетилетия забележителен процент от африканските и азиатските политически лидери се опитаха да се справят с подобно надмощие, но те бяха или военно атакувани и свалени, или изолирани и бойкотирани от САЩ. Това е модел, който последователно се подхранва от лозунгите, които в различни и често припокриващи се форми често говорят за инстинктите на милиони американци, че „това е битката между доброто и злото“, „те ни мразят заради нашите ценности“, или след като са направени необходимите промени „ние сме изправени пред края на историята“.
И все пак, докато САЩ много често осъждат агресията срещу чуждите държави, като например Украйна, Ирак или Йемен, те също така отхвърлят легитимността на сферите на влияние, както своите, така и чуждите. От една страна, това е напомняне за необходимостта от възприемането на по-последователно разбиране на глобалната политика, а от друга, да се осъзнае, че „атлантическият световен ред“ вече не е устойчив, доколкото все повече се отхвърля или вече е отхвърлен от огромен процент от човечеството.
Селективната реглобализация
Това е и причината африканските страни (1,2 млрд. души), Индия (1,4 млрд.) и Китай (1,4 млрд.) да не се присъединят към държавите от Запада в налагането на санкциите срещу Русия заради нейната престъпна и подла инвазия в Украйна. Бавният и мъчителен процес на сближаване между двете най-гъсто населени страни в света, е потвърден с посещението на китайския външен министър Ван И в Ню Делхи на 24 март, както и в сближаването на Иран с Китай, и това отразява два от последните примери за новото геополитическо равновесие и опитът да се насърчи „селективна реглобализация“. Целта на селективната реглобализация е да се оформи макрорегионална реконфигурация на световната икономика, която размива доминацията на щатския долар и смекчава реципрочните санкции, наложени от водещите икономики.
Макар че дефакто те признават, че войната, която се развива в Украйна, е незаконна и неморална, повечето азиатски столици разглеждат този конфликт, според думите на индийския анализатор Шившанкар Менон, като война „за европейския ред за сигурността, а не за епохален глобален пожар“.
В по-широк план политическите представители на най-гъсто населените страни в света (и това са не само „някои автократични държави“) са все по-критични към световната финансова система (в която 95 % от световните валутни резерви се държат в западни валути) и се застъпват за преосмисляне на международните отношения и на глобалния ред.
Кохерентността не е „какво се случва“
Известно е Владимир Ленин твърдеше, че „има десетилетия, в които нищо не се случва, но има седмици, в които се случват десетилетия“. Събитията от последния месец изглеждат мощно потвърждение на това схващане. И все пак, нахлуването в Украйна не промени всичко, както твърдят мнозина. Във връзка с глобалния ред най-значимата промяна вероятно е фактът, че все по-голям брой от западните наблюдатели най-накрая осъзнават че идва края на един „ред“, който, по думите на Андрю Дж. Басевич, „съществува най-вече в умовете на западните наблюдатели, а не в реалния свят.“
В реалния свят или в този, който се оформя, свързаността и „това какво се случва“ не са едно и също нещо. С други думи, проблемът не е в тези, които категорично осъждат всички сфери на влияние и всички форми на агресия, а тези, които използват ясните и резки термини, само когато сферите на влияние, геополитическите порядки и войните се докосват до техните интереси, но иначе избирателно бранят своите „черешки“.