Крум ЗАРКОВ,
Многолюдният протест в т.нар. триъгълник на властта е успех – значителен успех за всички граждани и политически дейци, противопоставящи се на мафиотизираното статукво.
Протестът има една конкретна последица – забавянето на гласуването на държавния бюджет, но цялостният ефект от него е по-дълбок. Тътенът на гражданското недоволство разтресе из основи управленската конфигурация на ГЕРБ, „ДПС – Ново начало“, БСП и „Има такъв народ“ (ИТН). Измамната привидност на силата на техния съюз се изпари яко дим, за да разкрие реалността на неспособността им да управляват.
Пръв това осъзна Бойко Борисов и реагира с „оттегляне“ на спорния бюджет. Впоследствие се разбра, че става дума само за временно спиране на процедурата по приемането му – но по същество това не е важно, защото няма амбиция този акт да бъде съществен. Борисов просто финтира – прави рязко, заблуждаващо движение, с което цели да надхитри „противника“, за да избегне или поне да омекоти удара. Но и той самият вероятно съзнава, че пословичната му гъвкавост е неефикасна под тежестта на управлението, което се старае да защитава.
Още повече, че фактическият ръководител на мнозинството е друг и той не е любител на деликатни движения от такъв характер.
Делян Пеевски ръководи държавата с маневреността на танк и чувствителността на броненосец.
Поради това той не само не позволява на Борисов да спечели време, но и провокира следващия народен протест срещу себе си и присъдружните си фигури. Така в рамките на няколко седмици лидерът на „ДПС – Ново начало“ се оказва ключов фактор за развръзката на втора поредна коалиционна криза.
Първата беше след изборите в Пазарджик, когато Пеевски чрез контролирани от него медии рязко прекрати маневрите на Борисов. Сега прави нещо подобно, само че чрез Атанас Зафиров, който беше сниман да посещава коленопреклонно неговия кабинет (прословутия 222А). Снимката е красноречива – председател на Българската социалистическа партия и вицепремиер влиза плахо при лидер на партия, официално неучастваща в мнозинството.
В действителност формалната власт посети реалната и заплаши да разтури управлението при отстъпление – в противовес с демонстрацията на „разбиране към протестиращите“, която се опита да направи Борисов. Греда!
Но има и друго. Ескиважът на Бойко Борисов бе изначално обречен, все едно дали е разбран от „партньорите“ му, доколкото той се старае технически да избегне кроше, а се натъква на ъперкът.
Хората, изпълнили с голямото си множество площада между Министерския съвет, парламента и президентството, имат притеснения около съдържанието на годишната финансова рамка.
Но протестът им е зареден с много по-дълбок гняв. Отхвърля се не просто бюджет, отхвърля се определен начин на управление въобще и изобщо – управлението в стил „Пеевски“. Приемането на държавната финансова рамка само фокусира и онагледи с пределна яснота вземането на решения в режима на „Новото начало“.
Оспорването на сметките от страна на българските специалисти, предупреждението на Европейската комисия и невъзможността за социален диалог бяха подминати на основанието, че некомпетентността може да се компенсира с арогантност.
С промяната на уречения час за заседание на ресорната парламентарна комисия беше демонстрирано презрение към основни принципи на демократичното управление – като този, че на опозицията следва да се даде възможност за пълноценно участие във вземането на решения. Този епизод е особено значим, защото не е прецедент, а е рецидив – предвид неотдавнашната 29-секундна законодателна сбирка. Тогава ставаше дума за „Лукойл“. Оказа се, че думата донякъде е за същото и сега.
Внесените изневиделица между двете четения законови поправки, касаещи „Лукойл“ и спортния тотализатор, напомниха на българите за аферата „КТБ“ и корупционните скандали около хазарта – така че в съзнанието им обяснимо изплуваха милиарди причини да негодувание. Временното замразяване на процедурата по приемането на план-сметката на държавата не отменя тези причини. Защото те се коренят другаде.
Накратко, протестът черпи сили от широко споделеното разбиране, че е напълно неприемливо хора с биографията на Делян Пеевски да управляват България. Лидерите на партиите, които му осигуряват тази привилегия, следва да знаят, че харчат нахалост достойнството си и политическия си капитал.
Невъзможна е за изпълнение поставената им задача – да превърнат ненормалното в нормално. Достатъчно много са свободните хора, готови да им се противопоставят, като протестират – смело и открито, и в съзвучие с българската Конституция, където преди вече доста време предишните техни избраници са записали: „Прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава.“