Меракът за затвора

Анна Заркова,

вестник „Галерия“

„По-добре в затвора, обаче жив”, казваше навремето си главният секретар на МВР Бойко Борисов. Възможно е Евелин Банев – Брендо да е следвал съвета му в оная свежа утрин преди 20-ина дни, когато се яви пред вратите на Софийския централен затвор с два чифта гащи и хавлиена кърпа в торбичка. На негово място всеки би бил предпазлив. Той е един от малкото  оцелели ударници на мафиотския труд, който (също като Брата Галев, Къро, Поли Пантев и други, Бог да ги прости),  би могъл да посочи от първо лице, ако иска, връзките на ъндърграунда с видни партийни и правителствени дейци.

В мафиотската война, която гърми и святка в политическото задкулисие и в публичната власт у нас сега, тъмничният режим осигурява известна безопасност. Може би така си е помислил Брендо, Кокаиновият крал, и затова е пожелал да изтърпи най-сетне лишаването от свобода, на което е осъден в три държави.

Според МВР издирваният от Интерпол криминален авторитет е долетял с едно малко самолетче в България през 2022 г. и оттогава се е подвизавал тайно и явно сред нас (по сако на „Витошка”, по татуировки в крайморския „Оазис” и на други многолюдни места). Щом е тъй, той обяснимо е научил, както всички останали български граждани, че живее в държава, в която снайперисти пазят от поръчково убийство не някой презрян наркобос от неговия ранг, а почитаемия Бойко Борисов – лидерът на най-дълго управлявалата след Десетоноемврийския преврат политическа партия. Разбрал е също, че жандармеристи бдят за застрашения живот на популярния генерал от запаса Атанас Атанасов, вождът на „партиите на промяната”.

При така напеченото положение е нормално и юначен бандит като Брендо да се уплаши. Ако такива видни държавници като Борисов и Атанасов в България са под прицел, какво остава за него – нелегалния търговец на кока и перач на пари?

Мислите, че се шегувам? Не, разглеждам само най-популярната версия за самовъдворяването на емблематичния гангстер зад каменните зидове.

Има и друга версия, не толкова забавна, в която водеща е процесуалната математика. Адвокатите на Брендо са пресметнали сигурно, че при кумулация на наказанията, наложени му от съдиите в Италия (20 г.), Румъния (10) и България (6) , той ще лежи в родината си общо 12-13 години. И като се приспаднат излежаните три, и като всеки 2 работни дни в затвора му се броят плюс един, и като заслужи с добро поведение предсрочно пускане – ей го скоро волен като птичка.

Ето ви и трета хипотеза: „Изключително комбинативният мафиот” е поискал изкупление на вината си в родните зандани заради екстрите в тях.

Какви са тия екстри?

Спомнете си за Пламен Дишков-Кела, бившият предводител на СИК, осъден за разстрела на касапин с прякор Мастара. Килията му се прочу с „индивидуалния освежителен ремонт” за сметка на Бургаския затвор. Освежаването включваше не само резедав латекс и нова душ кабина, а и лъскав теракот на пода, стенни плочки и два абажура, достойни за будоар на кралска особа. Във въпросната обител (предназначена за 15 души) Кела разполагаше с двама крадци за прислуга, с компютър, телевизор и два джиесема, които иначе са строго забранени. Специалните доставки на бира и деликатеси в колети допълваха битието му зад бодливата тел. Заради вложените в него държавни средства един от пенитенциарните шефове бе уволнен.

За подобни удобства в дранголника Брендо например би могъл и сам да си плати. По думите на италиански карабинери само за 2 години той внесъл в ЕС 40 тона кокаин и спечелил над 100 милиона евро, които скрил. Едва ли е проблем за него да си поръча и луксозна сауна – такава, каквато откриха смаяните пожарникари в пламналия Пловдивски зандан. Чу се тогава, че ВИП-ове с тежки присъди се потели в нея за здраве и получавали „нежен масаж с щастлив край”…, но не се знае колко е вярно.

Няма никакво съмнение обаче в приятното прекарване на наркобоса Митьо Очите, колега на Брендо от местен мащаб, който влезе в затвора с мерак. Репортажни снимки го показаха веднъж на пикник до димящо барбекю край “общежитието от полуоткрит тип”. Друг път очевидци го описаха като „пазен от лични гардове на бар в Слънчев бряг” – как „си пие кафето с мелба и закача келнерките”, докато по документи се труди под конвой на строеж.

Нищо чудно Брендо да прекара още по-весело времето, отредено му за възмездие – особено пък, ако съобщенията, че е таен агент на ДЕА и ДАНС, се окажат достоверни.

Но чуйте и най-атрактивната теория за мотивите на бившият борец от Тополовград, международен криминален предприемач и писател на мистични романи – защо той поиска да бъде пандизчия на родна земя?

„Банев е много интелигентен, той е разбрал, че в българското правосъдие лишаването от свобода не се налага като принудителна мярка, и то неизбежно, а се случва по желание на клиента”, казва бивш шеф на МВР, сега адвокат. Така той си обяснява не само завръщането на Брендо, но и това на Васил Божков, на Хакера Емил Кюлев и на други типове, известни под саркастичното прозвище Братя Избегалеви, които „притежават интелигентност, но и богатство, защото желанията не са безплатни”.

Впрочем и по-прости злосторници знаят от опит, че бягството от прага на българския затвор е мисия възможна. Когато се разбра, че осъдените Братя Галеви никакви ги няма, излезе покъртителна статистика: за 3 години у нас от 11113 ефективни присъди са изпълнени едва 8886, т.е. 2245  доказани престъпници са в странство, макар да имат забрана да напускат страната.

Вижте Брендо: той минава като нищо границата – или с паспорта на починало дете, или със самоличност на унгарец, или с нова лична карта – все през коридор от полицаи и митничари, които го познават и си знаят цената.

От МВР не признават вина. Те имат алиби: свободното движение на хора в Евросъюза – заради него контролът на граничните пунктове не е задължителен. Някой беглец може да бъде засечен случайно, но случайността е от женски род и е склонна към изневяра.

И в Съдебната охрана виновници няма. Техните ангажименти започвали от момента, в който прокурорът им нареди да приведат окончателната присъда в изпълнение. Отивали тогава на посочения адрес, но там не винаги намирали лицето, което трябвало задължително да си седи под домашен арест или с подписка като Брендо. “Задължително”? Че какво от това? У нас ченгетата и магистратите се скатават, та разбойниците ли да са изрядни?

Към характеристиката, която прави на Брендо бившият министър, сега адвокат, би могло да се добави, че той е и „работлив“. Без майтап. Човекът купува кокаин директно от картелите в Южна Америка и снабдява неуморно с него италианската Ндрангета. Същевременно пере наркомилионите в Креди суиз и други банки. И влага огромни суми в проспериращи предприятия. Комисията за незаконно придобито имущество му предявява иск за 20 милиона, но те са нищожна част от това, което Кокаиновия крал притежава чрез подставени лица: десетки фирми за недвижими имоти и дружества с активи, влагани в строителство на импозантни сгради, хотели и резиденции в София и по морето и другаде.

”Брендо е бизнесмен и работохолик”, казва нашият източник.

Работохолик? Да не би да му е писнало да се излежава по плажовете и по креватите скришно и затова да си е наумил да влезе в активния бизнес?

Кой бизнес ли? Ами в тоя, който въртят затворниците от килиите.

Заловиха наскоро един, който изнудвал заможна търговка, докато лежал за грабеж и тя му пращала хиляди левове. Бил и той трудолюбив, с три специалности – апаш, рекетьор и телефонен измамник. Практикувал с едно-единствено оръдие на труда – телефон с две СИМ-карти, които криел в чорапите.

Но само той ли?

Наркобосове, перачи на мръсни пари, сутеньори и дедесари залягат на занаятите си в тюрмата, съобщават надзиратели. Те не крият завистта си – трудът на питомците им е по-високо платен от техния.

А защо вместо да завиждат на “бизнесмените“, които държат под ключ, не вземат да прекъснат връзките им по сателита? Защо не заглушат сигнала в софийския затвор например, както се прави в Диарбекир, Ла Сабатена, Синг Синг?

Е, по едно време го заглушиха за 10-ина дни, но кварталът се разбунтува – и по къщите, и по институциите, понеже и тяхната телефонна връзка се наруши. Тогава се разбра, че пандизчиите в цивилизования свят не живеят в центъра на града, в съседство с при почтените дами и господа.

Тъй или инак, не е изключено Брендо наистина да се е настанил “на топло” за да работи, а не да лежи.

„Затворът е лошо място за лоши хора.” Тази фраза, популярна сред обитателите на 13-те зандана у нас, е безнадеждно остаряла. Не защото е връстница на столичния затвор, който навърши 110 години отдавна. И не защото при служебното правителство на Радев потръгна строежът на новия затвор в Самораново – така че скоро и в България ще има, като в напредналите държави, поне едно добро място, където лошите да се превъзпитават. Не затова. А защото друга фраза е актуална в правоприлагането у нас – че „богатите престъпници избират наказанията си като от меню в ресторант.”

Posted in Право и ред and tagged , , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *