Рон Джейкъбс, counterpunch.org
Превод – Павел Павлов
Рон Джейкъбс е автор на книгата „Мечтите на залеза: Контракултурата на 1970-те години“, публикувана от издателството CounterPunch Books. Последното му произведение е „В капитализма е проблемът“.
Прекратяване на огъня между враждуващите страни, изтегляне на руските войски, спиране на доставките на оръжие, договаряне на мира и край на НАТО. Това е, което международната левица трябва да организира за войната между Русия и Украйна. Не трябва да се призовава за засилване на доставките на оръжие за украинската армия или да се защитава инвазията на Москва.
Когато всичко това бъде казано и направено и тази война бъде спряна, най-вероятната ситуация за огромното мнозинство от украинските трудещи се хора ще бъде ситуацията, при която техният най-голям враг може да се окаже украинското правителство. По същия начин, ако войната продължи достатъчно дълго, най-големият враг на огромното мнозинство от руските работещи хора може да бъде тяхното правителство. Олигарсите и в двете нации ще продължат да си бъдат олигарси, докато руският и украинският народ ще поемат всичките разходи на войната – човешки, финансови и други.
Ако читателят смята, че настоящият конфликт по някакъв начин ще завърши с различен изход, той трябва да преразгледа историята на войната, особено войната в нейния съвременен вид. Знаете, че там, където цивилното население е бомбардирано, повиканите на задължителна военна служба са принудени да убиват и да умират с хиляди, международните банкери отпускат заеми на всичките страни, докато битката започне. През цялото време генералите и политиците говорят само глупости в защитата на своите принципи, сякаш повечето от тях имат принципи, които не могат да бъдат закупени.
За все повече хора става все по-ясно, че тази война наистина е прокси война и че украинците са принесени в жертва от Вашингтон и неговите клиенти (включително и правителството в Киев), докато руснаците са жертва на собственото си правителство. Нито една позиция – украинската или руската – не са за завиждане. Както посочи във Facebook един познат и член на „Ветераните от Виетнам срещу войната“, това е перфектната война за доминирания от САЩ военно-промишлен комплекс. Няма ги чувалите за трупове, които да се прибират вкъщи, няма ги антивоенните демонстрации и практически няма и натиск за преговори. Всъщност значителна част от това, което обикновено представлява едно антивоенно движение в САЩ, всъщност са аплодисментите за украинските военни в този конфликт. Накратко, това е най-мечтаната ситуация и Вашингтон и неговите слуги ще се борят до последния украинец, за да поддържат печалбите на своята военна индустрия.
Страховете, че войната ще продължи да ескалира, са истински. За пореден път управляващите в света на капитализма доказват, че единственото, което наистина могат да направят ефективно, е да водят война. Под ефективно имам предвид, че тези управляващи са майстори във всяването на хаос, разрушение и смърт. Освен това те за пореден път доказват, че могат да убедят по-голямата част от своето население, че това е не само нещо добро, но че е и морално и почтено. В този наратив именно за тези от нас, които отказват да приемат техните войни и техните обосновки за тези войни, са обвинени отново, че грешат. Откакто първата ми статия беше публикувана след руската инвазия в Украйна, в пощенската ми кутия пристигнаха имейли, в които се казваше, че антивоенната ми позиция е престъпна. Моят отговор е много прост — не е престъпно да се противопоставяш на престъплението на войната. Това не е първата война, в която подобни обвинения са били отправени към онези, които се противопоставят на войните. Смятам се за късметлия, че това не е Първата или Втората световна война, защото много американски противници на тези войни бяха затворени.
Разбира се, като се има предвид цензурата за антивоенните възгледи от публичните и частните субекти на Запад и в Русия, кой може да каже, че това няма да се случи и в бъдеще? Всъщност Министерството на вътрешната сигурност на САЩ (вече като едно присъствие на Оруел) наскоро обяви, че създава ново подразделение, наречено Съвет за управление на дезинформацията. Ръководител на този съвет ще бъде Нина Янкович, която, ако цитирам прессъобщението на DHS, „съветва украинското правителство относно стратегическите комуникации“. С други думи, тя ги съветва как да пишат и да разпространяват пропагандата. Сега тя представя своите сценарии на обществеността в САЩ. Предполага се, че тя ще работи с различните манипулатори на общественото мнение в областта на разпространението, печата и социалните медии. Може да бъдете сигурни, че тя ще поддържа и ще усилва историите за Киев, Москва, Вашингтон и НАТО, които вече насищат територията на САЩ и на голяма част от Европа.
През последните дни бях обвинен, че като един писател отхвърлям подкрепата за войната, защото съм против ескалацията на конфликта между Русия и Украйна и смятам, че левицата трябва да бъде организирана за едно международно антивоенно движение на едни необвързани съюзи, без да се присъединява към мажоретния отбор за НАТО и неговите оръжейни доставки. Моят отговор на това обвинението е прост. Да се твърди, че ескалацията на войната ще предотврати една по-дълга война, е просто глупост. Вече може да се твърди, че ескалацията вече я удължава. Много малко войни завършват, когато войната ескалира. Всъщност ескалацията обикновено разширява конфликта и свързания с него ужас. Струва ми се, че хората, които наистина се грижат за хората под обстрел, са тези, които призовават за прекратяването на огъня и за преговорите, а не тези, които приветстват доставките на оръжие. Отхвърляйки този призив, истинският човек отхвърля единствения интернационален отговор на този конфликт. Отхвърляйки този отговор, той приема един бинарен избор, който означава още война, без значение коя страна ще избере. Този избор се определя от военните, които воюват и от управляващите, които дърпат техните конци. Да се направи този избор, не означава да се избере мирът или дори да се мисли за мир и е ясно че, той избира войната.