Анна ЗАРКОВА
вестник „Галерия“
„Едно от големите неща, които направихме е, че сега задкулисието седи на първия ред на парламента. Сега всички сме на първия ред.“
Помните ли кога Кирил Петков, лидерът на „партиите на промяната”, направи пред „Свободна Европа” този отчет?
Беше миналата зима.
Тази есен е различно. Едно, че Петков вече не е на първия ред – няма го изобщо даже в парламента. И друго – че задкулисието в политическия театър опустя. Изведена триумфално иззад завесата, мафията се одързости и се намести в мизансцена. С всичките си изпълнения – нечестните избори, приватизираните институции, поробеното правосъдие, грабежите на публични средства. А и с всичките си последствия – безводие, потопи, убийствени катастрофи, вонящи гета, поразителна бедност и необясними богатства.
Какво е „мафия”? По дефиниция това е мащабна форма на организирана престъпност, която чрез корупция, изнудване, физически насилия и други незаконни действия нанася системни вреди на нормалното функциониране на държавата и личния живот на населението.
Наводнението, което превърна в руини морския курорт Елените и взе свидни жертви (отнесе багерист, разчистващ разрушенията, удави граничар при спасителна акция и погуби гости на хотел в приземен етаж) беше показателно за това как корупцията и свързаната с нея ведомствена безотговорност превръщат природните явления в бедствия.
Валежите в първите дни на октомври бяха силни, но не и невиждани – в други населени места подобните на тях не причиняват нещастия. В Елените обаче с бурята сякаш връхлетя и божият гняв. От безмерната алчност с която там са застроени дюни, водосборни зони и дерета; От разюзданото рушветчийство с което многоетажни сгради са узаконявани в разрез с устройствените планове; От подкупите, с които е разрешено да се зазидат естествените отводнителни корита – така, че бетонът да спре водата и тя да се върне с разрушителна сила; От крадливите ръчички, изсекли околните гори, оголили склоновете и улеснили поройното стичане; А и от безхаберието на кметовете, които, в алъш-вериш с партийните върхушки, пет пари не дават, че шахтите са запушени.
Не е тайна, че убийствените проекти в Елените са реализирани от фирми, близки до властта, в които инспекторите от РИОСВ и ДНСК се отбиват, само за да си получат пая. За тях не са проблем хищните промени в предназначението на земята, която Бог е дарил с красота. Некачественото строителство е тяхна запазена марка, която стихията извади наяве.
А безводието? То също е резултат от масовите корупционни практики. Мрежата на ВиК в Плевен е 60-годишна – не е чудно, че чешмите там (както и в други селища) пресъхнаха нетърпимо. Ако ремонтите на водопроводите не бяха забатачени – ако част от тръбите не бяха подменяни само „на книга” или с евтини материали, които се пукат – едва ли щеше да се стигне до водния режим, при който майките да къпят бебетата с плесенясали туби. Жаждата и мръсотията, невероятни за Европа в 21-ия век, можеха да се избегнат, ако водните оператори инвестираха в стопанството си, вместо в нарастващата партийно-административна популация. И ако им се търсеше сметка за течовете и загубите – за това, че половината вода да изтича нахалост, преди да стигне до домакинствата в града.
„Да допуснеш едновременно безводие и наводнение е неизследвано научно постижение”, отбеляза духовито професор от Софийския университет.
„Природен закон е, че реките текат надолу, а парите на нагоре”, пошегува се друг учен.
Само че хайдушкото „частично усвояване” на евро-средствата за „водканал проект” не е от компетенцията на шегаджиите, пък били те от академичните среди. То подлежи на разследване – и не какво да е, а по указание на главния прокурор за точното прилагане на законите.
„Главният прокурор”? Да, той би трябвало да е основният надзорник на законността, както конституцията повелява. Но главен прокурор в България де юре и де факто няма. Човек на име Сарафов изпълнява функциите му противозаконно от 21 юли насам – тъй като на тази дата изтече 6-месечният законов срок на временното му назначение. И съдът обяви, че оттогава той „няма правомощия” – ще рече, че неговите актове важат толкова, колкото издадените с подписа на баба ви.
Нещо повече. Съдия Владислава Цариградска обърна внимание, че узурпиралият ръководството на всичките 1500 прокурори в страната е заподозрян в престъпление по член 274 (1) от НК. („Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на служба, която не заема…се наказва с пробация и лишаване от свобода”).
Може би вцепенени в абсурдната ситуация, подчинените му останаха безучастни и когато боклукчийската мафия излезе от прикритие и обяви война на столичани – запали 4 камиона на конкуренти, заряза препълнените контейнери, зари с боклуци улиците и постави ултиматум на жителите – ще плащате 4 пъти по-скъпо за чистота, или ще се вмиришете.
Кметът Терзиев ѝ се опълчи – „чест му прави”, решиха софиянци и се заеха сами да изнасят сметта. „Печените общинари” ги предупредиха обаче, че нямат шанс – ще плащат, колкото им кажат Таки, Вълка и Титан – и хоро ще играят – тъй като други до такава тлъста обществена поръчка (за 300 милиона!) няма да припарят – не и без благословията на централната власт.
Да, с „Таки-Маки” в държавата с главното Дъ няма шега.
Заедно с ниската облачност месец октомври докара още доказателства за възнесението на „подземният свят” до лоното на местната управа.
Изборите в Пазарджик белязаха „ново начало” в купуването на гласове, което се увенча с победа на едноименната партия. Телевизиите го показаха. Край на играта на криеница между изборните търговци и полицията в ромските махали. Явна търговия с вота. Граждански арести на нарушители, триумфално освобождавани от пристигналите по-късно полицейски служители.
В Огняново дилъри с паравоенни униформи („хубавци, като от кастинг за чисти арийци”) раздаваха петдесетолевки по списък от багажника на лъскаво порше. Запитан „Тук раздават ли пари и бюлетини?” мургав избирател в Черногорово се присмя на журналистката: „Къде не раздават, това попитайте”.
Като отговор на нежеланието на органите да наложат правилата, хората отказаха да упражняват изборните си права. Така 5508 гласа се оказаха достатъчни на Пеевски и неговото „Ново начало”, за да надвие другите партийни групировки в 50-хиляден град.
Бойко Борисов, който остана на чак на 6-то място с неговия ГЕРБ, свика своите министри и депутати, и определи пред тях като „помия” изборния резултат. Изглеждаше гневен – може би провидя в пазарджишките села репетиция за изборите в национален мащаб. И тя не му хареса – едно, че този път за него не бяха заделени от платените бюлетини и друго – че пред очите му „службогонският вот за ГЕРБ”, с който над 15 години разполагаше, се премести при лидера на Новоначалието.
Очевидно изнервен, Борисов – нарочно или импулсивно – разигра пред сподвижниците си интересен етюд („Или аз премиер, или избори”) и разпусна показно Народното събрание и правителството. Но повече от филмче по Тик-ток от тази сценка не се получи. Защото Пеевски, нейният адресат, не се трогна ни най-малко от самородния талант на актьора и обяви, че нито избори, нито смяна на министър-председател ще има.
Докато двете крупни особи се разправяха („тебе думам, дъще, сещай се, снахо”) едната свърши важна работа. Свика от устата на правосъдния министър едно заседание на ВСС („Вечният съдебен съвет с изтекъл мандат”) и там обяви „временния главен прокурор с изтекъл срок” за „трайно изпълняващ функциите“ с непрекъсната и нескончаема власт да арестува кметове и други.
Междувременно „ускореното разграждане на демокрацията” (по израза на един бивш правосъден министър), продължи. С утвърждаването на корупцията като държавна политика. С все по-тежкото увреждане на институционалната имунна система на държавата. И с прегрупирането на „двамата обикновени депутати”, които определяха дневния ред на всички останали.
Прегрупирането във властта извън институциите е „дежавю” – на прегрупирането в прокуратурата. Всеки, който е наблюдавал как Сарафов измества Гешев от главното прокурорство, усеща като „вече видяна” смяната на трона – как Борисов става, за да седне Пеевски.
Борисов сам обяви детронирането си: „От 20 години познавам Пеевски и знам на какво мога да разчитам. Знам, че като му кажа нещо, той се съобразява. Знам, че като ме помоли нещо, аз го изпълнявам”.
Заявеното безусловно доверие (скрепено с протоколна снимка на двамата авери), е малко съмнително, предвид едно предишно историческо изявление на Борисов:
„Имало е заговор, осуетен от протестите – да ме арестуват и да ме убият в ареста. Било е решено Пеевски да оглави ДАНС, защото само Пеевски се бил съгласил да извърши всичко това”, разказва той през бурната 2013-а.
За върховенство на закона тогава, както и сега, и дума не става. По-скоро иде реч за върховенството на мафията над държавата.