Анна ЗАРКОВА,
вестник „Галерия“
Пролетта отстъпи мястото си на лятото, а Радев пое от Борисов и Пеевски жезъла на властта, но тези промени не засегнаха кръвния данък, който плащат шофьорите и пътниците у нас. Еврокомисията отбеляза това в мрачна класация – след като преброи 71 загинали на милион жители (при средно 44 в страните от общността), тя даде на България първото място в ЕС по смъртност на колела. А, както изглежда, възможността да бием догодина собствения си рекорд е голяма.
Защо смъртта по българските пътища е толкова безпощадна?
„Подобряването на пътната безопасност е по-продължителен процес”, обяви министър-председателят на среща с представители на три министерства – вътрешното, транспортното и регионалното. Това изказване на Първия правителствен ръководител бе равносилно на свидетелство за търпимост, издадено на тримата министри относно онези 45 жертви и 695 ранени в стотиците катастрофи, случили се за месец след тяхното назначение.
Черната статистика е дръзко предизвикателство към новата власт. Тежките пътнотранспортни произшествия през първите ѝ 30 дни се оказаха с 20% повече в сравнение със същия период на миналата година.
Къде е причината?
„Тя е в тежкото наследство от предишните правителства”, гласи дежурният отговор на прогресистите, но той не стига.
У нас отколе е прието да се казва, че пътните трагедии със сълзите на майките се дължат на лошите шофьори – неподготвени, дрогирани или пияни и на лошите съдии – буквояди, които съдействат за тяхната безнаказаност.
„Много са зле нещата, но ние много бързо ще ги поправим” .В този смисъл са посланията на всичките новодошли на власт от десетилетия насам. Не правят изключение и господата, и дамите, овластени по силата на изборната победа на Радев. Според тях „и проблемът с ПТП-тата скоро ще бъде решен”, както всички се надяваме.
Само че нито вие, нито аз, нито отскорошните ни управници, нито Евросъдът в Страсбург, нито президентите на САЩ и Русия – никой не е в състояние да вземе решение по който и да е проблем, без да надникне зад фактите и да разкрие мястото, на което той се намира.
На наша територия това не е толкова трудно. Да, проблемите тук са безброй, но пък е очевидно, че този с пътния травматизъм не е там, където се сочи, а другаде –в схемите на организираната престъпност, където се вписват и отделни длъжностни лица, и цели институции.
Искате примери?
Шофьорите без книжки. Те са проблематични, макар да са малцина, посочват полицейските говорители. Вярно е, но по-опасни са мнозината с книжките, които са купени, а не получени след изкарани в автошколите курсове и положени държавни изпити.
„Знаете ли как се взема у нас шофьорска книжка в момента? Ако имаш пари – вземаш я. Дори и да си неграмотен във всяко отношение. Можеш да я вземеш и оттук, и от Чехия, и от Кипър, където образователен ценз не се изисква. Бият тъпана сега, че 6000 души, главно роми, неуки, се снабдили със свидетелства за правоуправление от чужбина. Но премълчават, че в Чехия всеки от тях е бил придружаван от преводач, който му е подсказвал кой отговор в листовките е правилен. Какво говори това? Че нашата корупционната система се е разпростряла зад граница. Тя си действа и тук непрестанно. Днес аз провеждам изпит като председател на комисия в ДАИ (държавната агенция „Автомобилна администрация”), а моят колега ме контролира чрез камери. Утре пък си сменяме местата.”
Кой разправя това? Някой подпийнал комшия в компания? Не, споделя го в телевизионно студио експерт от Европейски център по транспортни политики.
Ето ви друг пример – изпитният туризъм.
Роден си в София, израснал си на някоя софийска улица, обаче отиваш на изпит за шофьор в Кюстендил или в Дупница. Защо? Защото „там имаш човек, шеф на комисия, при когото няма да те скъсат, ако ще да натискаш все газта вместо спирачките при кормуването. Неслучайно 30% от курсистите в столицата се сдобиват с книжки от друг район. Това, ако не е корупционен проект в ДАИ, какво е?
А камерите-касички? Кой не ги знае, кой не е чувал за тях! Потулени зад храстите, на 50-ина метра от патрулките със сини лампи, в които дремят ченгетата с повишените си заплати и се отлепят от седалките само за да хванат „някой в крачка”.
Полицаите? Има ги всякакви – и татуирани от китките до ушите, и с неподстригани бради като радикализирани ислямисти, и разгащени, и с накривени кепета като ергени пред годеж.
Желани са по пътищата, както и да изглеждат. Обаче никакви ги няма в задръстванията край мудните ремонти на магистралите – там, където 150 огромни ТИР-а пълзят отляво, а ситроени и опели в дясната лента минават 8 км за цял час…В безкрайната автоколона, в която някой пълзи, а друг предприема нервни маневри, само Бог пази минаващите в съседство с цистерни и претоварени ремаркета.
Ами полицейските началници? Живи и здрави , но за тях е по-добре и дума да не става.
В главната дирекция на полицията е начело сега господинът, който беше изтрил преди години 1500 клипа с превишена скорост –„просто така”, а не за да услужи на приятели и непознати.
На поста си е и оня заместник-министър, който бе пререгистрирал 200 товарни автомобила, с което им бе спестил многоцифрени такси, разбира се, в ущърб на хазната.
Да не говорим за шефа на КАТ, който с фалшиво медицинско си беше извадил документ за водач от категория „С-професионална”, макар окото му да беше 100% сляпо. Дали лежа в затвора за фалшификация? О, не. Дисциплинарното му уволнение бе отменено от ВАС („съдът на чудесата”) и нищо не му пречи да е началник на отдел в СДВР и сега, при прогресивната управа.
„Кадрите решават всичко”. Ако Сталин основателно е изрекъл тази фраза, то обещанието да се подобри контролът на авто движението у нас, е само вятър и мъгла.
Вижте прословутата Агенция за пътна безопасност. Да сте чули някога нещо съществено от кадровия й състав? Данъкоплатците великодушно я финансират – пари за заплати, за офиси, за салтанати… – стига нейните доклади до премиера да доведат до „превенция” на траура.
А може би сте забелязали някой оттам да излезе, ако не на терен, по телевизията поне – нещо да съобщи или да направи поучителен коментар? Не сте. А работа за тия агенти – колкото щеш! Биха могли, например, да преброят .пътните знаци в страната. Колко са те – никой не знае. Но всеки, ако му хрумне, може да изкопае дупка в земята и да забучи в нея колче с пътна сигнализация…Пенсиониран катаджия преброи пътьом 12 табели с грешни сигнали между Асеновград и Чепеларе. Една от тях разрешава изпреварването в 50-метров участък пред остър завой, иззад който изкачат невидими до последния миг возила. Младеж загина неотдавна край Нареченски бани заради нелепо упътване като това.
Апропо, някой от първенците на Радев бе споменал, че „с оглед на бюджетни икономии” ще се закриват агенции от които няма файда.
Погледнете само АПИ – агенцията „Пътна инфраструктура” – тази, която бивш топ следовател нарече „кухнята, в която се готвят, сервират и консумират най-тлъстите порции в обръча на властта”. Магистратът имаше предвид поръчките „инхаус”, раздавани вътрешно, без процедури, на отбрани строителни фирми. С тях „ден година храни” според злите езици, а раздавачите им осигуряват прехраната на рожбите, на внуците и на неродените наследници на фамилията.
Задачата на АПИ е да управлява републиканската мрежа, – да строи и ремонтира магистрали, второкласни, третокласни пътища в страната, да ги почиства и обезопасява с маркировки и огради, да организира тол системата и винетките, да стопанисва мостовете и тунелите.
Хубаво, но да си кажем с ръка на сърцето – кое от всичко това е наред?
В кошмарните следобеди, когато пътуващите от София за Бургас проклинат съдбата си, притиснати от тапите по „Тракия”, в АПИ не се сетиха дори да спрат ТИРовете за няколко часа. Добре, че двама-репортери ги подсетиха да издадат такава заповед. Не е добре обаче, че минават покрай ушите им репортажите за превозвачите, които избягват тол-таксите с измами – минават гратис с подменени номера.
В подмяната на мантинелите обаче пропуск нямат При цялото държавно безпаричие, за което алармира кабинетът „Радев”, АПИ през „инхаус” дал на „Автомагистрали” 90 милиона евро за смяна на стоманените метални прегради.
„През мантинелите най-лесно се краде, това е корупционното Елдорадо – възмущава се Богдан Милчев, бивш шеф на софийския КАТ. –Деформираните от катастрофи се плащат от застрахователите. Защо жонглират с милиони за нещо ненужно, а не оправят инфраструктурата след анализ на риска, там, където рискуваме да загинем?!”
По Южната скоростна тангента в посока към Перник всеки може да види „компроментираната фуга”, както от АПИ любезно наричат ямата, зейнала там застрашително. Заобикалят я с резки завои, при които инцидентите са предвидими.
Примерите с предизвестени кръвопролития по родните маршрути не свършват дотук. Но и така е ясно – докато корупцията е държавна политика, тя ще създава шофьори-убийци. И няма да я спрат нито заканите за „драконовски мерки”, нито сериалът на „МВР пикчърс” с арестите на постоянните заподозрени.