Четенето като наказателна политика
Анна Заркова
Двама млади крадци, заловени в Одеса, бяха осъдени да четат произведения на Марк Твен, Джек Лондон и Тарас Шевченко, съобщава правният сайт Lex.bg, цитирайки украинския Съдебно-юридически вестник. Одеският съд решил, че младежите са извършили престъплението, защото са необразовани и не познават имуществените отношения. Съдията Александър Гарски в мотивите отбелязал, че макар подсъдимите са на 19 и 20 г., техните познания за света са като на деца.
Двамата влезели в наказателен паркинг и откраднали от две коли аудио уредба, тонколони и скоростен лост. Охраната ги подгонила, те побягнали и по детски наивно хвърлили раницата с краденото, където били паспортите им с адреси и имена. И двамата не са осъждани и не са завършили средно образование. Работят във ферма на село, по-големият е женен с дете, фермерът не му платил за месеца и кражбата била негова идея.
„Оценявайки личността на подсъдимите, съдът счита, че те не са общественоопасни и способни системно да вършат престъпления. Отговаряйки на съда, те явно не разбират всички последици от наказателната си отговорност за извършеното от тях посегателство срещу собствеността. Това не е изненадващо, тъй като образованието им очевидно не е достатъчно. Това се доказва и от езика им, и от неспособността да изградят сложно изречение, и от признанието им, че не са чели книги и не помнят какво са учили в училище“, пише съдията Гарски.
Срещали ли сте такива млади хора в България? И още как – във вашия град, във вашия квартал, във вашия блок, на пазара…Много са. Наричат ги аутсайдери – хора, които нямат никакви способности, неграмотни са, ден за ден живеят и се изхранват, и никой не се интересува от тях. Те се намират на крачка от злодеянието – по силата на невежеството си и нуждата да засищат глада си.
„Наказанието за такива хора трябва да е особено. Човек не може да се поправи само с наказанията, установени в наказателното право. Този процес изисква както продължителен и индивидуален подход, така и социални, и възпитателни мерки, които освен възмездие от държавата трябва да носят и разумни човешки ценности“, отбелязва одеският съдия. По-нататък в мотивите си той цитира Достоевски- че да спреш да четеш книги, означава да спреш да мислиш. Припомня и думите на бележития юрист Анатолий Кони, че „съдът е и училище за хората – освен за спазването на закона, и за истината, и за зачитането на човешкото достойнство.”
Това се случва в един съд в Украйна, нали разбрахте? Но не само там. Наскоро съдът във Великобритания осъди млад екстремист да чете Дикенс и Шекспир, при което съдията да го изпитва през 4 месеца .
Чуйте и тези съдебни мотиви: „Всеки съд трябва да бъде пример за обществото по отношение на закона и на човешките отношения, основани на почтеност, справедливост, сдържаност, доверие, благоразумие и умереност. Човешките ценности трябва да се култивират и популяризират именно чрез съдебни решения.”
Защо ви обръщаме внимание върху тази съдебна практика? Да, точно така – за да направим сравнение между нея и нашата. Ще оставим настрана поръчковите процеси, при които невинни до доказване на противното лежат без присъди в единични килии, а после ние с вас им плащаме обезщетенията по дела в Страсбург. Ще ви припомним само как се „превъзпитават” у нас осъдените за престъпления– все едно дали са успели, или не да завършат трето отделение. За книжовни занимания зад решетките по повеля на съда и дума не става. Освен, ако не броим един лозунг, който висеше преди години в една мизерна класна стая на Софийския затвор: „Образованието е ключов фактор за облика на всяко общество”… Поврага книжовността! Но да се беше погрижила нашата пенетенциарна администрация поне да създаде на затворниците някакви трудови навици, каквито повечето те изобщо нямат! Обаче не. По последни данни у нас работят едва 10% от лишените от свобода.
„До 1991 г. във всеки затвор имаше цехове и работещите в тях получаваха заплати – спомня си бай Методи, стар надзирател. – Закриха ги и оставиха само два, мебелен и шивашки. Сега повечето осъдени на строг режим се излежават. И си правят клипчета с оргии като тая, дето я снима Янко Лудия – с перверзии и наркотици.”
И някои пък си въртят от килиите бизнеса. Наркобосове, сутеньори, телефонни измамници лежат и се трудят, все едно са на свобода. Забранените джиесеми са техните оръдия на труда.
„По-добре бизнес да въртят, нежели оргии да правят – казва бай Методи и заключава: – Вярно, че бизнесът им е криминален, но то има ли друг печеливш бизнес в държавата!”
Тъжно е, цинично е, но до голяма степен е вярно. Както и това, че образованите хора в България останаха малко. В предизборните дебати на кандидатите за властта това се вижда много ясно.