Анна Заркова,
вестник „Галерия“
Крещящ контрабанден скандал затихва за пореден път в общественото пространство. Гражданското движение БОЕЦ показа чат между пловдивски полицаи и техни началници, които им нареждат да прикрият очевидно престъпление, вместо да го пресекат. Видя се и на запис как престъпниците, спипани да разтоварват ТИР с внесени незаконно цигари, хукват да бягат, предупредени (познайте от кого), че са в обсега на полицейски наблюдателен пост.
Е, и?
Във всяка правова държава осуетяването на полицейска дейност (каквато е залавянето на злодеи на местопрестъплението) се преследва наказателно и замесените в него незабавно се изправят пред съда.
Да, обаче ние сме си у нас. И сме наясно, че в държавата, която имаме, правото е меродавно, само ако не пречи на силните на деня.
Суматохата, която предизвика във властта една „непредвидена намеса на ченгета в текущия през Пловдив контрабанден канал”, е нагледен пример за това.
Да го обсъдим тук, преди да е потънал в забрава.
На 19 ноември миналата година служители на пловдивското звено за борба с организираната престъпност съглеждат някъде в града пикап, който „протича по тяхна разработка за цигарена контрабанда”. Сподирят го и той ги отвежда в селскостопански двор, където неколцина мъже разтоварват ТИР с палети (хиляди мастербоксове, разпознаваеми за опитно око). Бинго! Редовите антимафиоти информират прекия си шеф за разкритието. Само че вместо отговор „Супер, действайте, изпращам подкрепление!” получават с WhatsApp указание да се изтеглят.
БОЕЦ извади „черно на бяло” тази кореспонденция:
Шефът: Приключваме за днес. Доста добра работа свършихте според мен.
Антимафиот-1: За проверка са (ТИР-а и криминалния му персонал).
Антимафиот-2: Ако искаме да хванем цигари и хора, сега трябва да действаме.
Антимафит-3: И според мен трябва да се проверят днес, не трябва да се оставят.
Шефът: Колеги, прибирайте се.
Има и видеозапис. Той е запечатал момента, в който звъни телефонът на един от контрабандистите и… те рязко спират да се трудят – мятат се в пикапа и дават газ, бягат панически, не губят време даже да затворят вратите.
Спецполицаите разбират, че са предадени. И са наясно от кого – „никой не знае къде са, освен началството”. Втурват се подир бегълците, които скачат от камионетката и хукват през нивите. Залавят ги. Прибират нелегалната стока, откриват и склада на трафикантите.
Предателството ги принуждава да действат незабавно, рискувайки някой да ги застреля на място, коментират независимо един от друг Георги Георгиев – Боеца и Иван Демерджиев (адвокат, бивш служебен вътрешен министър). Пазителите на реда са им доверили случилото се и са им дали разрешение да го разгласят.
А защо преди това не са гласували доверие на колегите си от дирекциите „Инспекторат” и „Вътрешна сигурност”, или на действащия вътрешен министър? Защо не са алармирали първо тях за „неестественото”, меко казано, поведение на преките им ръководители? Направили са го. Но резултатът бил, че ги погнали „дисциплинарно”, а тия, срещу които подали сигнал, си останали по бюрата „ни лук яли, ни лук мирисали”.
И ако една гражданска организация не беше разпространила чата и видеото от гонката с контрабандистите сред нивята, след всичко това нямаше да се заговори за „корупционен скандал”, а щеше да се замълчи за осемте оперативни работници, които патят за това, че са изпълнили дълга си.
Някой може да сметне, че спонтанното решение на осмината БОП-аджии да погнат бандитите, вместо да ги пуснат по живо – по здраво, както секторният им началник „почти разплакан” три часа ги увещавал, е съвсем естествено и не заслужава нито порицание, нито награда.
Но ако и на вас ви се струва така, то вие нямате представа как функционират институциите в завладяната държава. В тях инициативите в полза на обществото не се поощряват, само безмълвното послушание на висшестоящите се възнаграждава. Всеки, който e щат в правоприлагащите органи, ще ви каже, че трудолюбието там, за разлика от бездействието, носи неприятности.
Научихме със закъснение, че срещу полицейската осморка, одързостила се да задържи рекордно количество папироси без бандерол (вместо по заповедта „отгоре” да им даде път към Западна Европа), са образувани „вътрешни дисциплинарни проверки”. А същевременно тяхното ръководство – същото, което не е успяло да им попречи, дава интервюта по телевизиите, хвали се, че им е дало „свобода на действие да прилагат закона”.
Въпросното двуличие става достояние на бившия вътрешен министър (Илков) още преди Коледа, но е коментирано от настоящия министър (Митов) чак по Великден.
И как?
Даниел Митов от немай къде смутолеви, че отговорните служители от повереното му ведомство, уличени да турят чадър над контрабандния канал в онази вечер, са „преназначени” (вече са разузнавачи, а не комисари и главни инспектори), а най-важният от тях – зам.-директорът на Главната дирекция за борба с организираната престъпност Калин Литов е практически повишен – преместен е в съветническото звено към министерския кабинет. (Интересно какви съвети би дал той на къдрокосия политолог, който като нищо бива турян веднъж за външен, а друг път за вътрешен министър.)
Междувременно едно пътуване на Митов до провинцията (Бог знае неотложно или не) послужи за мотив на парламентарните активисти на ГЕРБ от първия ред, които изкомандваха с палец надолу партньорите си от БСП – поради отсъствието на министъра да гласуват дружно против изслушването на полицаите, които „самоволно” пресякоха контрабандата за милиони.
„Да ги омете всичките”, гласеше съветът на Бойко Борисов към „Дани Митов”. И „Дани” очаквано го послуша. Рапортува на Велика сряда пред депутатите, че „всичките замесени в случая” (сиреч и тия, дето са арестували лошите, и тия, дето са им услужили) са дадени на прокуратурата. Сайтовете-куки веднага се погрижиха да обявят, че за съучастие на МВР в контрабандата и дума не става. Според тях „службите са искали да проследят контрабандната пратка до големия хъб и затова са се помъчили да я освободят”.
Към днешна дата в тази полит-криминална история неизвестните обстоятелства са повече от известните.
Нeизвестен е маршрутът на спрения за малко насред тракийското поле международен контрабанден канал. На наша територия той потегля от митниците и минава през МВР – това е ясно. Но кои са митничарите, които го обслужват? Кой е Големия бос, на който те се отчитат? А неговите „лейтенанти” кои са?
Каква е ролята на толкова одумвания пловдивски предприемач с фамилия на пернато – собственик на култови кръчми, охранителна фирма, медия и партия, за който се твърди, че е „пловдивския Нотариус”, тоест „брокерът на влияние в съдебните палати?” Дали и той е „феноменален”? Или гравитира по-скоро около „кокошарника в Банкя”?
Това бил този същият, който се прочу неотдавна като анонимен свидетел №436 по кухото дело за изнудването на Пеевски и Доган. Но истина ли е, че представлява Новото начало и е съдружник с актуалния криминален авторитет Таки, както съобщава Бърд – една от неправителствените разследващи организации, които разкриват напоследък повече мафиотски безобразия, отколкото всички компетентни държавни органи, взети заедно?
(И между другото, докога ще четем за мафиотите по сайтовете, вместо да видим как водят някой от тях под конвой от следствения арест до съдебната зала?)
Прокуратурата се е смълчала.
Апропо, какво се случва с „Пуделгейт”– с фотографиите на кученцето, пачките в муцунката му и вързаната с белезници Петя Банкова, шефката на митниците? Какво представляваха снимките с полуголия главен секретар на МВР Живко Коцев – как лежи в сауната с по-младия от обявените за контрабандисти Марин и Стефан Димитрови-Ярите? Веществено доказателство по досъдебно дело ли бяха? Или реквизит на прокурорска комедия (с участието на ветерана от Държавна сигурност Никола Николов-Паскал), чиято публика сдъвка и изплю почтеността на „Промяната”?
Какво се случва с контрабандните канали, за които „пропя” сайбията на пудела и другите разкаяли се арестанти? Още ли на ГКПП „Капитан Андреево“ доят емигрантите (по 7 хиляди евро на човек, 300 хиляди на месец)? Още ли изцеждат дребните търговци, които внасят безмитно турски стоки (по 100 лева от 200 души всеки ден)?
Ако в близкото минало агенция „Митници” е действала като частна фирма със собственик Асен Василев (тогава министър на финансите) и управител Петя Банкова, както твърди Стефан Димитров-Малката Яра, то чия е собственост е тя сега? За кой големец заделя всеки месец всяка митническа смяна „традиционните от 25 до 50 хиляди евро”?
Едно е ясно и никой не го отрича:
От контрабандата се пълнят касичките на партиите и политиците, които купуват гласове на местните и парламентарни избори.
„Това, което виждаме в днешна България, не е корупция, а олигархия – от парите се прави власт”, казва социологът Андрей Райчев.
Това е така, но се вижда и другото – как от властта се правят пари.
Майсторите, както е известно, са десетина. (Нека да са хиляда с роднините и прислугата им в парламента). Останалите няколко милиона жители на територията към днешна дата са без значение – както за качеството на собствения им живот, така и за съдбата на отечеството. Понякога изглежда, уви, че така им харесва.