Западното разузнаване твърди, че с руския лидер няма връзка. Но кой има надмощие в блъскащите се помежду си фракции на Кремъл и има ли някакъв шанс за дворцов преврат?
Андрю Рот и Пьотр Зауер, theguardian.com
Превод – Павел Павлов
Дори за толкова затворен лидер като Владимир Путин, потокът от лошите новини, идващи от Украйна би трябвало да е невъзможно да бъде игнориран.
Бързото оттегляне на руската армия от Киев миналата седмица ясно показа мащаба на нейния провал, като остави след себе си телата на руски войници и изгорелите скелети на стотици танкове и други военни превозни средства. Целта за нанасяне на удар нокаут срещу Киев е изоставена и Русия е изправена пред най-строгите санкции, прилагани някога срещу една суперсила.
Дезинформацията показа този път кадър с йесмените, които поведоха руския лидер по този път и това се твърди от американското и европейското разузнаване от миналата седмица, в което се заявява, че лидерът на Кремъл сега беснее срещу своите съветници, по-специално срещу военното ръководство, което го вкара в тази каша. „Неговите старши съветници се страхуват твърде много от него за да му кажат истината“, каза Кейт Бедингфийлд, директор по комуникациите в Белия дом.
Отговорът на Кремъл беше предвидим.
„Изглежда, че нито Държавният департамент, нито Пентагона знаят какво наистина се случва в Кремъл. Те просто не разбират какво се случва. Те не разбират президента Путин. Те не разбират механизма за вземане на решения. Те не разбират нашия стил на работа“, каза Дмитрий Песков, говорителят на Кремъл.
Малко хора могат да твърдят, че знаят какво се случва там в този момент.
„Доколкото знам, кръгът, с който Путин разговаря, е много малък. Само на шепа хора е позволено да го видят лично и те трябва да стоят на разстояние. И само много малко от тях имат телефонен достъп до него. Но този достъп е едностранен и само Путин се свързва с тях, а не обратното“, казва Фарида Рустамова, независима руска журналистка, която разказва за настроенията сред официалните лица от началото на войната.
Всяка седмица Путин провежда видеоразговори със своя съвет за сигурност, група от предимно твърдолинейни технократи, която се превърна в неговия военновременен кабинет след инвазията в Украйна.
Сред тях са силоваците и шефовете на сигурността, които се появяват на разположение за ухото на Путин. Те включват Николай Патрушев, бивш офицер от КГБ, с когото Путин се е запознал в Ленинград през 1970-те години, шефът на ФСБ Александър Бортников, с когото Путин също се познава от 4 десетилетия, технократа и министър на отбраната Сергей Шойгу и Сергей Наришкин, шефът на външното разузнаване на Путин.
Тяхната подозрителност към Запада и склонността им към теорията на конспирацията ги правят естествени съюзници на руския президент във войната. Но дори и те изглеждаха сигурни, че са под петата на Путин по време на телевизионна среща дни преди самото нахлуване, част от политическия театър, в който Наришкин започна да заеква, докато Путин го натискаше, да „говори ясно“.
„Ясно е, че това е изключително централизирана система, която стана още по-централизирана по време на войната. Кремъл е като слънчевата система, като Путин е слънцето и всички планети с различни орбити се въртят около него. На заседанието на съвета за сигурност… наистина се показа колко малко влияние имаха членовете на този съвет“, каза Владимир Гелман, руски професор по политика в университета в Хелзинки.
Извън тези срещи, които почти винаги се провеждат при закрити врати, вътрешните хора говорят, че трябва да чакате, докато той се свърже с вас.
Това включва икономическия блок на правителството, включително и премиера Михаил Мишустин и шефа на Централната банка Елвира Набиулина, каза Рустамова.
И това би трябвало да включва и Шойгу и началника на Генщаба на армията Валери Герасимов.
Двамата мъже изчезнаха от окото на обществеността за близо 2 седмици миналия месец, което предизвика слухове, че шефовете на отбраната вече са били наказани за хаотичното начало на войната на Русия.
В един изключително смущаващ епизод, министерството на отбраната беше принудено да признае, че е изпратило наборници в бойните мисии, след като някои от тях бяха заловени и убити в Украйна. По-рано Путин отричаше изобщо да има войници наборници в Украйна.
Но въпреки всички признаци, че Путин е ядосан на Шойгу, анализаторите предупредиха, че е малко вероятно той да уволни шефа на отбраната в средата на голяма военна операция.
„Шойгу се превърна в напълно незаменим и затова се върна. Кой би могъл да го замени? Той е третият или вторият по популярност политик в страната“, каза Андрей Солдатов, автор, който е писал много за руските служби за сигурност.
Руският лидер цени лоялността и в резултат на това кабинетът му след 2 десетилетия на власт е населен само с лоялни хора.„Путин обича да повтаря фразата „няма кой друг да свърши тази работа“. Шойгу е неговият човек. Да, има неуспехи в работата, недостатъци и грешки. Но дали някой друг ще свърши по-добре тази работа? Така че не бих направила никакви изводи за това как Путин ще си скубе косите от това как Шойгу го е предал и разочаровал“, каза Татяна Становая, основател на фирмата за политически анализи R.Politik.
Критиците посочват и съобщенията за задържаните няколко високопоставени служители на ФСБ и уволнението на висш генерал от Росгвардия или от Националната гвардия, като доказателство за нарастващия разкол във връзка с войната или за възможната чистка заради лошото й изпълнение.
Но експертите твърдят, че редиците на Кремъл до голяма степен изглежда се държат, с малко забележими промени сред съветниците на Путин, докато той се стреми да консолидира своята подкрепа под силен натиск от Запада.
„Мисля, че Путин не е доволен от това как се представя. Но това не означава, че хората от вътрешния му кръг са готови за държавен преврат или нещо подобно. Това е само пожелание“, каза Солдатов.
Търсейки лостове за влияние върху Кремъл, западните страни санкционираха олигарсите, смятани за лоялни на Путин, заложиха на това, че той може да се вслуша в хората с парите, които имат активи в милиарди.
Сред засегнатите от санкциите на Обединеното кралство е и Роман Абрамович, милиардер и бивш собственик на Челси, който неочаквано се появи на неофициалните преговори в Истанбул и в Киев миналия месец, където за него и за двама от членовете на украинския екип се твърди, че са били отровени.
Но самите олигарси твърдят, че са изминали години, откакто техния глас не е имал ухо в Кремъл, и отдавна са били изтласкани от бившите ястреби на КГБ и от другите лоялни, които Путин е инсталирал през последните 20 години там.
„Няма смисъл хора като мен да се опитват да говорят с Кремъл. Той не работи по този начин. Нека не бъдем наивни. Не сме имали достъп до него от години“, каза пред Observer олигарх, който познава Путин от 1990-те години.
Бизнес лидерите казаха, че са били държани на тъмно за инвазията до самото й начало, когато Путин извика много от тях на среща, за да поиска тяхната лоялност.
„Този конфликт очевидно не е обсъждан с бизнес общността, и на нас ни беше казано в деня след инвазията, че всичко ще бъде наред, и че е нямало друг избор. Това не беше дебат или дискусия. Системата се разви през годините. Разбира се, в началото имаше различни блокове, но след Крим стана ясно, че няма място за така нареченото либерално крило. А пандемията направи самата върхушка по-изолирана“, каза олигархът.
Някои от тези бивши либерални съветници вече напуснаха страната. Анатолий Чубайс, шефът по приватизацията при Борис Елцин, който се преустрои като подкрепян от държавата изпълнителен директор, а след това стана съветник на Путин по въпросите на околната среда, подаде своята оставка и напусна Русия и замина за Турция миналия месец. Аркадий Дворкович, бивш икономически съветник в Кремъл, се оттегли като ръководител на фондацията „Сколково“ под натиск от държавата, след като разкритикува войната в интервю.
Алексей Кудрин, друг висш либерален съветник, който познава Путин от десетилетия, също го посъветва да се откаже от инвазията, каза Рустамова. Според нейни източници Кудрин е разговарял с Путин малко след началото на войната. По време на разговора той е „предупредил Путин за последствията от войната и че икономиката ще се върне обратно към началото на 1990-те години и че това може да доведе до социална нестабилност. Но нямаше никаква реакция от страна на Путин и Путин имаше един и същи отговор за всички, които се тревожеха от тази война и той е че Русия е нямала друг избор“.
„Има всеобщо мнение, че дори и някой да може да се свърже с него, всъщност няма да има никаква разлика, за това че той е на разположение за разговор“, каза Рустамова.
Всичко това отхвърля идеята, че Путин е бил подведен за мащаба на войната и по-скоро той е избрал да не слуша никого повече. Естествената конкуренция между съветниците на Путин, дори и сред привържениците на твърдата линия, също означава, че те вероятно биха искали да посочат грешките на другите.
„Невъзможно е да се скрие всичко. Знаем, че има сериозна конкуренция в рамките на службите за сигурност. Така че, ако армията направи грешка, знаем, че има много хора, които са готови да докладват за това, от главата на Чечня, Рамзан Кадиров до ФСБ. Така че не бих казала, че Путин е бил дезинформиран сега. Но е възможно той да получава информацията си късно“, каза Становая.
Докато войната продължава, този фракционизъм само се засилва. Кадиров, диктаторският лидер на Чечня, който враждува с руските служби за сигурност, също остро критикува преговорите, водени от съветника на Кремъл Владимир Медински.
След като Медински обяви, че Русия ще изтегли някои сили от Киев, Кадиров каза, че „Медински прави грешка с неправилната си формулировка… И ако смятате, че Путин ще напусне това, което е започнал точно така, както ни се представя на нас днес, това не е вярно”.
„Фракционизмът винаги е бил характеристика на руската политическа система, но въпреки това, като се има предвид, че това е инвазия, която се обърка, тези фракционни разцепления могат да имат екзистенциално предимство“, казва Бен Ноубъл, доцент по руска политика в лондонския университетски колеж.
Мелницата за слухове, където временното изчезване на публична личност като Шойгу може бързо да доведе до бързи прогнози за чистка или за преврат, също има своята собствена инерция по време на инвазията.
„Като се има предвид непрозрачността на този режим, интригата около дворцовите преврати се превръща в динамика сама по себе си, която може да бъде напълно отделена от случващото се на място. И това не е просто буря в чаена чаша, както си я представят западните наблюдатели. Много е правдоподобно, че точно това са разговорите, слуховете и шепота, които се носят в Москва“, каза Ноубъл.