Анна Заркова,
вестник „Галерия“
„Щом народът пак е недоволен, обещай му нов закон“. Звучи като реплика от ония записи на партийни събрания, където пет-шестима почитатели на „кеша в торбите” решават важни държавни дела. Обаче не е. Не е и нещо чуто в кулоарите на 50-ия парламент, в който току-що отново пратихме прочутите автори на Доктрината за промяната, наречена от тях самите „Ала-бала”… Казано е още през 16-и век от Сюлейман Великолепни Законодателя, най-дълго управлявалият султан.
Наричат десетия османски султан Кануни (в превод от турски – Законодателя), защото по негово време (1520-1566) законите се множат – пишат се и се оповестяват, докато кръв се лее като вода в завоевателните походи, увенчани с имперско величие и народно страдание.
“В това време властелинът на Османската империя разбира, че хората трябва да бъдат успокоявани не толкова със справедливи наредби, колкото с обещания за тях, защото обещанието е по-привлекателно от действителността – пише Педро Загребелни, един от неговите биографи. – Падишахът не отменя предишните догми, но неуморно измисля нови – и така ни завещава истината, че когато в обществото цари невежество, в умовете безпорядък, а във властта продажност, законите се менят с такава скорост, че е невъзможно да се прочитат, камо ли да се изпълняват.
Така е било в Османската империя преди шест века.
А не е ли тъй в България и днес?
Разполагайки с финансово зависимите медии, влиятелните политици успяват да убедят повечето си сънародници, че законът е виновен за всичките им несгоди – че параграфите са „камъчетата, които спъват колата” и на правосъдието, и на вътрешните работи, която иначе те „много добре управляват”. След всяка катастрофа по калпавите шосета и магистрали, след всяко безнаказано криминално деяние, след всеки гаф на завладяната от олигарсите съдебна власт, управляващите обявяват за главен обвиняем някой нормативен акт. И го осъждат на промяна. Процедурата е отработена: телевизионен репортаж с възмутени граждани и разплакани майки; височайшe интервю със съболезнования за пострадалите; заседание в Народното събрание и хоп – веднага! – гласуване на някоя скалъпена по спешност поправка в Наказателния кодекс (НК), Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), Закона за движение по пътищата и т.н.
И какъв е резултатът?
„Ала-бала”, както се казва в историческия запис с постулатите на „промяната” и Сглобката, която ни сполетя.
Или с други думи казано – след всяко изменение на порицаните законови предписания, всичко си остава по старому (освен ако не предизвика хаос, който налага да бързата му отмяна). Причината е, че нормите открай време важат само за простолюдието и средната класа. Големците не се ръководят от тях, а от облагите си. И не им ли изнася някое правило – бързат да го прокълнат и заличат. Наблюдавайки това в продължение на десетилетия, средностатистичният българин смята за „постижение, гордост и чест” не спазването, а заобикалянето на правовия ред.
Казват, че по нашите земи е все така от османското владичество насам. Това е алиби за нашите депутати. Но е обида за султан Сюлейман.
Законодателните промени, които падишахът въвежда в обществото и наказателната политика, не са правени на юруш – за разлика от тези, които Сглобката на ППДБ с ГЕРБ и ДПС в предишния парламент изгласува. Неслучайно Правният кодекс на Сюлейман I е просъществувал цели 300 години, а Конституцията на Иванов, Борисов и Пеевски по рождение не я бива.
Историкът Лорд Кинрос отбелязва: „Десетият султан e не само велик военачалник, човек на меча. Той е човек на перото. Говори 5 езика, усвоил е в Константинопол природните науки, историята, литературата. Стои в очите на народа си като велик законодател, възвишен и великодушен изразител на правото и справедливостта. Той не пише закони с лека ръка, а събира всички съдебни решения, издадени от 9-имата султани преди него и дълго ги осмисля, и сравнява. И едва след отстраняване на противоречащите си твърдения в тях, издава своя кодекс – като внимава да не нарушава Основния закон на исляма.”
Да направим ли сравнение с нашите законодатели?
Доверието в тях е 8% (49-ия парламент). Да не говорим за образованието им, за да не стане дума за школата в Симеоново и курсовете в Харвард (ако дипломите оттам са истински, а не фалшифицирани като CV-тата на някои курсисти)…
Да си представим само някой от познатите ни повелители на правото – как влиза в библиотеката на Народното събрание и там изчита НПК във всичките му варианти от 30 години насам, преди да натисне копчето за последния от тях. Представихте ли това? Не можахте? Не е у вас вината. Покрусена парламентарна библиотекарка съобщава, че такова чудо е виждала само 2 или 3 пъти от десетилетие насам – но и тримата „любознателни господа” вече не са депутати. Единият е станал фермер в САЩ, а другият е изваден завинаги от листата на своята партия „затова защото не слуша лидерката и много знае”.
„Развяват Конституцията като знаме, дано да не я развеят като парцал” – изрази надежда един бивш правосъден министър, докато лютите клетви на Сглобката срещу установения конституционен ред ехтяха по студията. Но самонареклото се „евроатлантическо мнозинство” сбъдна най-печалните предсказания на авторитетната юридическа общност в страната. Напук на президента Радев и на всичките професори по конституционно право, един от “радикалните евроатлантици” поседя в скута на друг (когото по-рано наричаше „прасе” и „лице на корупцията”), а той строи парламентарните групи – и стана тя, каквато стана: „конституционализираха” един неработещ преди вота парламент (най-скъпата трибуна за предизборна агитация) и едно партийно (вместо служебно) правителство, в което някой пие, а друг плаща…
И да беше само тази щета, та Конституционният съд да я възстанови във вида, сътворен от Великото народно събрание! Но вредните канони-еднодневки, с които Седящите в скута заляха правното пространство, са „бая”, както се изрази един техните съставители.
Вижте ремонта на Антикорупционния закон – той бе направен като по тъмно от пияни зидари. С него използваната като бухалка комисия (КПКОНПИ) се раздели на две (КОНПИ и КПК), а съставът ѝ остана същият – политически правилният, който знае кого да „удари” и кого да „оправи”.
„В новия парламент ще продължим правосъдната реформа оттам, докъдето стигна в стария” – зарекоха се правоверните реформатори, чийто лидер се сдоби наскоро с прякора Танцуващият с обещания.
Добре че въпреки десетилетните му заклинания, реформата напредва бавно. Защото в последно време вървеше назад. В хода ѝ главният прокурор бе сменен с друг подобен „приказен герой от Семейството на осемте джуджета”, а контролираният задкулисно ВСС се превърна във Вечен съдебен съвет с увеличено (вместо с намалено) политизиране на прокурорската квота.
Нарочно ли коват законите като криви пирони? Или толкова си могат?
По телевизията през ден гърмят “бляскави” законотворчески идеи:
За пияните шофьори – 10, 20, 30 години затвор! Санкции за дамите, които дават газ с високи токчета! Конфискация на колите, които ще катастрофират евентуално!… Многострадалният закон за движението над 45 пъти е пренаписван – колко му е? Където 45, там и 46, 47. Вярно, че от това настъпва объркване на хората зад волана – кое е прието, кое отпада…– но пък хванат ли ги, лесно е „да се оправят…”
А ето ви сега и най-новото: „Специална глоба за шофьор, който кара системно в насрещното платно!”
„Системно”? Вай Аллах и Боже господи! Че има ли такъв идиот! Е, има, да. Водач на автобус потегля винаги наобратно на колелото на Руски паметник, защото “инак не му е удобно”. А собственик на джип за втори път шпори по „Тракия” срещу този, който го снима на два пъти.
Един ексминистър предлага да сложим на парламента нов надпис: „Закон за всеки идиот”? ( И без туй стария, дето гласи „Съединението прави силата” след провала на Сглобката е тежко дискредитиран).
Законодателните обети не спират да следват злобата на деня.
Един ограбил минимаркет и строшил с юмрук носа на девойката зад касата. „Да се инкриминира насилието над търговските работници!”– пледира в блицинтервю нейният адвокат. Тя плаче, лепенката на лицето й я загрозява.
„Парламентът вече е приел, че посегателствата над медици, магистрати и полицаи по-строго се наказват! За бой на котка налагат 5000 лева глоба и лишаване от свобода, а за боя на продавачката – нищо, не може така! – откликва съчувствено в студиото един депутат.
А дали продавачките повече ги боли от битите и ограбени баби на село например? И защо нападенията на ченгета и доктори не спират, след като се третират вече като по-тежко престъпление от тези над пенсионерите? Репортерката не пита. Народният представител е млад и симпатичен. Бори се за справедливост…
Но то няма нужда от борба. Колегите му са съгласни, както става ясно само след час. И те са гледали предаването с разплаканото момиче, а и току виж не съставили стабилно правителство, и пак тръгнали на избори – с едно наум светкавично се вричат – ей сега ще направят закон, от който правдата ще изкача като филийка от тостер!
Една госпожа е споделила въпрос във Фейсбук: „Депутатите мислят ли, като гласуват!?” В първи коментар отдолу един господин е попитал: „А ние мислим ли, като като ги избираме?”