Невероятните приключения на Червения пират
Анна Заркова,
вестник „Галерия“
Ако сънуваш, че говориш с клошар – ще получиш награда за добрите си дела. Това е твърде несигурно предсказание, въпреки че според психолозите всеки образ в съня носи достоверна информация.
С много по-голяма сигурност бихме могли да предскажем сполуката на някой добре облечен господин, ако го видим не насън, ами наяве да започва разговор с бездомник, полегнал на пейка в парка. Господинът ще сполучи вероятно да се отърве от фирма с дългове за милиони, като я „продаде” на несретника. Или пък ще успее да му припише някое престъпление. Умопобъркан по рождение или оглупял от мизерия, клетият човек не се бои да стане длъжник – ще му вземат цървулите. И му е все едно дали ще спи на тротоара, или в килия.
Психично болният Илко Захариев, който бе задържан по тъмно в треволяка край Боянските гробища, „всичко си признал”, съобщиха тържествено двама полицейски началници. Потвърдил бил до последната буква това, което те разказаха за него, преди да го заловят.
Да, той бил Червения пират – носел прякор, всяващ страх като свиреп комунистически вожд в индианска война.
Да, той пращал заплашителни имейли на съдия Владислава Цариградска, която се опълчи храбро на съдебно-политическата мафия. Но се заканвал и на госпожа Мария Габриел, която (подразбира се) с не по-малка храброст се зае да бъде ротационен премиер.
Да, като скитник без постоянен адрес Червения пират ползвал тук и там безплатен интернет и така „създал десетки имейли, и разпратил стотици текстове” – както до Цариградска и Габриел, така и до шефа на МВР, и до директора на СДВР , и до министъра на образованието, и до шефа на данъчните, и до други фактори.
А, да – ето ви и най-важното: Червения пират е сам и други няма! Като клошар е саможив и – както шефовете от МВР уверяват – „нито има политически нюанс в заплахите му към властта, нито има лица от криминалния контингент с които да е в комуникация.”
С други думи, накратко: тоя тип е тра-ла-ла. Хем бил „изключително антисоциален”, както го определи по-висшият от топполицаите, хем „ежедневно следял новините и така решавал на кого да пише” – на най-изтъкнатите магистрати и политици.
Шерлок Холмс в тоя случай би се запитал защо пиратският прякор на Илко Захариев се намира само в полицейските съобщения за неговите злодеяния. Защо го няма в заканите към Цариградска например, които са подписани с други псевдоними?
(„Кажете на съдия Цариградска, че мълчанието е злато и ще ѝ изкормим гениталиите! Подател: Йордан Начев Късопишков;
„Съдия Цариградска, ние сме извън закона и нашият закон казва смърт на децата ти! Подател: Георги Илиев вис2”.) И тъй нататък.
С колко кодови имена е разполагал спящият до гробищата Илко Захариев? Това не е уточнено в неговите „пълни самопризнания” – и в бивалите и в небивалите, с които полицаите побързаха да се похвалят. Но все едно, понеже в съда арестантът се отрече от тях.
„Аз съм архитект на свободна практика – заяви той в съдебната зала. – С престъпления не се занимавам, а с математика. Това съм учил за висшист и съм завършил с отличие математическа гимназия.”
И още:
„Точно преди да ме арестуват, намерих двата иззети от мен телефона в кошче за боклук в столичен мол.”
Луд, луд, ама… Както казваше на запис навремето си главният прокурор Гешев на Бойко Борисов: „Абе, аз обичам да се пра’им на луд, ама вие, господин премиер, се пра’ите много успешно.”
Може би и предвид тази класическа реплика, трима видни разследващи репортери предположиха, че лудият Илко може да се окаже не само хакер, но и двоен убиец, който е пратил на оня свят Алексей Петров и Нотариуса. Не е изключено, разбира се, да стане така – но все пак на следователите ще им отнеме време, докато направят връзка между заниманията на двамата покойници (единият доцент по фирмена сигурност, а другият – имотен измамник) и интересите на свободно практикуващия талант, който два пъти е лежал в психиатрия.
Тук е мястото на отбележим, че средностатистическият клошар у нас е висшист или майстор с доскорошна постоянна работа. Социалната му категория расте – по официални данни тя възлиза на 1370 души, но се смята неофициално, че към тази цифра трябва да се добави поне една нула.
По-интересното е друго.
Бродяги спят по градинките и под стрехите, просят за цигари и бира, а същевременно по документи са крупни бизнесмени, управляващи капитали в акционерни дружества. Ето Рачито от Търново – некъпан, откакто се е родил, ходи бос и зиме, но е собственик на петролна фирма, откраднала ДДС в петцифрена сума.
Преди години – разправя той – ме срещна в парка непознат и се ожали, че му трябвал кредит от банка, но си нямал поръчител, та аз да му стана… Ами аз живея на улицата – рекъл Рачито – нямам къща, ни заплата… Нямай грижа за това, отвърнал непознатият, дал му 20 лева, взел му подписа и данните от личната карта… и ни се чул, ни се видял.
Този начин на употреба на „градските номади” нашумя най-силно преди години, когато вътрешният министър Цветанов провеждаше акциите, наречени ,„Недосегаемите” и „Дедесарите”. Тогава се разбра, че олигарси пращат момчета с бухалки в ромските махали, принуждават неграмотните им жители да се подписват под кухи фирми и после правят покупки за милиони от тяхно име. От разкритията потегли съдебна сага, но тя потъна, преди да докосне персонажите на върха.
Неотдавна беше съобщено, че и шефът на НАП Румен Спецов няма да има проблеми с прокуратурата, въпреки че някогашната му фирма „Гранекс Трейдър”, която има млн. задължения към бюджета, е „купена” от селския сиромах Данаил. Новият ѝ собственик, който е безпаричен и безимотен, ще отговаря за „данъчно престъпление”, решиха тружениците на държавното обвинение. Само че беднякът-милионер внезапно изчезна, после се чу, че бере мандарини в Испания и пак потъна вдън земя. Депутатът Тома Биков от ГЕРБ напразно водеше репортери до драгоманското село Ялботина, за да им показва „офиса” на босяка – кирпичен бордей, обраснал с шубраци.
Ролята на „данъчно муле” не е единствената, която се поверява на убогите отшелници от обществото.
Един такъв – на име Красимир, изтегли над 18 милиона лева от средствата за Лот 5 на автомагистрала „Хемус“, като се представи за пълномощник на дружество-фантом. Безработен открай време, той страдал от недояждане и комшиите му в монтанското село Златия решили, че е полудял, когато почнал да им разправя, че очаква да му дадат „20000 лева от магистралните”. Умрял от ковид, преди да забогатее. Разследващият сайт bird.bg пръв съобщи новината за кончината му, а Бойко Рашков, тогава шеф на МВP, изрази надежда, че епидемията няма да погуби и другите замесени в грабежа от „Хемус“. Те оцеляха, но прокуратурата прекрати неотдавна разследването.
Много по-рано клошарската униформа се утвърди като традиционна в средите на килърите. С нея беше пременен този, който застреля на 2 октомври 1996 г. пред дома му в София бившия премиер Андрей Луканов. И екзекуторът на бизнесмена Николай Драголов бе описан от очевидци като „мърляв младеж с вехти дрехи”, който изчакал джипът с жертвата да спре на столичен светофар и стрелял през прозореца в главата. Криминалната история помни и доста други кръвожадни клошари – престъпният им почерк е различен, но общото между тях е, че са неуловими.
Ами пожарите в изоставени исторически сгради? Излиза, че и те все са дело на маргинали, намерили подслон в опразнените стаи – спят на пода върху слама, наливат се с ракия до несвяст и забравят да си загасят цигарите. Но съмненията, че опожаряването на паметници на културата се прави умишлено, остават основателни – защото то винаги води до отмяна на защитения им статут и разточително застрояване на терена, освободен от руините.
Пожарникари заловиха напикан алкохолик в изпепеленото наполовина стогодишно здание на софийския площад „Възраждане” – бившият забележителен театър „Нова Америка”, преустрояван в театрална работилница „Ренесанс”, в Профсъюзен дом на културата и накрая в нощен фолк-клуб „Син Сити” с платени жрици.
Пак някакъв голтак бе обявен за подпалвач на пловдивските Тютюневи складове – емблематичната индустриална сграда под Тепетата, построена преди век. Негов събрат по съдба безуспешно се опита да го оправдае като даде показания, че му е ходил на гости в запустялата постройка и не е виждал там никакво такова „кошче за отпадъци”, което се спряга в обвинителния акт като „източник на първата искра”.
„Не искам да съм негър в Алабама, а искам да съм бос на просяшката мафия!” – възкликна адвокат по друго дело, в което се разбра, че сакат мъж от пазарджишката ромска махала „Токайто” е милионер и меценат в Испания, където „менажира десетина дъртаци с ампутирани ръце и крака”.
…Та думата ни беше за Червения пират. Невероятните му приключения у нас обяснимо не учудват никого – и изглеждат съвсем в реда на нещата.