Анна Заркова
Елитни политици и юристи умуваха вчера добре ли е да се закрият съдилищата в малките градове.
Говориха умно ( е, някои и глупаво, но карай да върви…). Избягваха думата „закриване“.
Районният съд в Дряново например не се „закривал“, а се „трансформирал в териториално отделение“ към съда в Габрово.
Защо, питат дряновци, афектирани. Да затвориш съда им, то е като да затвориш болницата или училището им. Според Висшия съдебен съвет обаче с това деяние се уравновесявала „натовареността на съдиите“.
Според обикновения дряновец се е случило друго (цитирам): Ще пътуваме до Габрово и когато водим дела, и когато ни потрябва службата по вписванията, и когато някой пакостник го извикат в детската педагогическа стая, и когато местният луд размаха брадва. А откъде пари за път у бабите или компютри за „електронно правосъдие“ у дядовците, чиито синове и дъщери си вадят като гурбетчии хляба?
Ама лишаването на такива хора от правосъдие било „оптимизация на съдебната карта“! Вятър.
„Това е – казва дряновецът – като кучето ми да я свърши на нивата, а аз да нарека това оптимизация на акото му“…
Извинявайте, ама който може да опише по-картинно ситуацията, да заповяда.
От в. „Труд“