Въпросът е не дали, а кога ще закрием спецсъдилищата
Анна Заркова
Специализираните съдилища и прокуратури да бъдат закрити – да престанат да съществуват в този си вид. Около тази позиция се обединиха участниците в общественото обсъждане, проведено в парламентарната правна комисия. Очаквано. И обяснимо.
Какво постигна за 10 години спецправосъдието, за чиито спецзаплати, спецхонорари и спецсалтанати (като поголовното подслушване, дежурните защитени свидетели и др.) се потрошиха сума пари? То, видимо отвсякъде, се провали в призванието си да укроти вихрещата се нависоко у нас организирана престъпност и корупция. Две-три присъди – и то оправдателни! – срещу шумно обвинени в продажност лица от властта, са доста скромен резултат. Особено предвид големите обещания, които даваше навремето си вицепремиерът Цветанов, пълнейки с партийни кадри новосъздадения „спецсъд срещу мафията”. Неслучайно и самият той по-късно, като лидер на друга партия изявява желание да го види опразнен. Предупрежденията на правозащитници, че един извънреден съд с избрани от управляващите магистрати за определени от тях дела ще превърне правораздаването в бой с бухалка, станаха в голяма степен реалност. Неведнъж пред очите на обществеността спецобвинения срещу „абсолютни престъпници”, „медузи” и „октоподи” се надуваха и пукаха като балони, и не можеха да се надуят пак. И нищо чудно, че сега актуалният въпрос е не дали ще се закрият спецсъдилищата, а кога.
И в предишното, и в сегашното Народно събрание беше внесен законопроект за целта. Той бе гласуван на първо четене от предишните депутати, а в идните дни, то се знае , ще бъде гласуван и от сегашните. Това, което не се знае, е ще им стигне ли времето на мандата, който сами си съкратиха скандално, да го гласуват окончателно.
Спецправосъдието си има и фенове, които държат то да остане. Това са, като цяло, работещите в него юристи и администратори, които ще загубят привилегиите си – извънредно високото заплащане, влиянието си, парите за дрехи. На тяхна страна са и висшите прокурори, на които сигурно им харесва спецпрактиката на спецсъда да подпечатва – с малки изключения – и нескопосаните им обвинения. Така изглежда. Макар че те изтъкват публично други мотиви. Нека да ги огледаме, вижте ги.
Първият мотив: „Закриването на спецсъда ще роди правен хаос и дългосрочни проблеми”. Ще ги роди ли? Та те са вече 30-годишни! Брадясали с реформи и реформи на реформите, на които не им се вижда краят и са описани в около 30 евродоклада.
Втори мотив: „Еврокомисията е, която ни препоръча през 2009 г. да направим специализирани структури за съдебно преследване на корупцията по високите етажи. Разтурим ли ги, тя ще ни се кара”. Ами! Можеше да е така, ако от Брюксел не забелязваха, че техните препоръки се изпълняват у нас, както дяволът следва евангелието. Но оттам виждат и докладват, че спецсъдът постановява минимални присъди и под минималните даже, а спецпрокуратурата твърде често се споразумява с клиентите си, които са предимно наркотрафиканти.
Трети: „Ще спре работата по всички спецдела”. Ами тя тъй и тъй не върви…ама карай. Предвидено е делата да бъдат прехвърлени в специални състави на няколко съдилища в страната.
Четвърти: „На местно ниво има зависимости на магистрати от мафиоти”. Така е. Но опитът със спецсъда показа, че зависимостите на спецниво са също толкова вредоносни.
Пети: „Делата на европрокуратурата няма къде да се гледат, като махнем спецсъда”. Вятър. Като дойде у нас Лаура Кьовеши изрично поиска да работи с всичките ни прокурори и следователи.
Шести: „Специализацията на съдиите се пропилява”. Бре. Коя специализация? Да не би да е тази, която сътвори гафовете по делото „Иванчева” и по другите, за които плащаме глоби, наложени на България от евросъда?
Още мотиви в защита на специалното правоприлагане могат да се изброят. Но и така е ясно, че те са доста неубедителни и дори несъстоятелни. Наш читател обобщава:
„ Спецправосъдието промени оная приказка на Борисов „Ние ги хващаме, те ги пускат” на „Ние ги хващаме, те не ги пускат”. Това е единственият му принос. Не ги пускат от следствените арести, все едно има ли доказателства срещу тях, и ги обвиняват, докато ги оправдаят.”
Направо казано.
Тук може да се добави и приносът на КПКОНПИ – антикорупционната комисия, за която всяко обвинение е достатъчен повод да се задейства – да налага запори и порицания, произвеждайки така жалби до Страсбург. При това нейната безпощадност не стига по-високо от сутерена на властта, с други думи – очевадно избягва високите етажи.