Казусът приключен, забравете

Анна Заркова

Върховният касационен съд зарови в архива съдебната сага за срутената сграда на „Алабин“, в която загинаха две момичета.

Петнадесет години бяха нужни на наместниците на Темида, за да се пресрамят да решат, че няма виновни за смъртта на Деница и Петрина.  Петнадесет години не стигат, за да пресушат сълзите на близките им. Но са предостатъчно, за да се  убедим – за пореден път да се убедим!, че върховенство на правото у нас се намира под тогите – на тъмно и скрито.

Сградата била зле проектирана и можела да падне всеки момент, според съдиите. 60 години не мръднала, сиреч, но за зла участ рухнала, като я ремонтирали.

„Зла участ” ли казахме? Зла е за убитите. Но си е добра за оневинените за убийството собственици и  строители, а и за тия, които са ги оневинили.

Казусът е приключен. Пито-платено. Облечените в  третата власт са независими, несменяеми, авторитетни – с 1 милиард ежегодно им плащаме сметките. Протакането на делата до изчезване на следите са част от професията. И то частта, гарантираща растеж в  кариерата. Защото е известно, че бездействието в съдебната система не носи за магистрата никакви неприятни последствия. И обратното – действието го снабдява с ядове и врагове.

Докато е такава системата, така ще е – ще очакваме срутища всеки момент – и няма никакво значение дали правосъдието ще носи или няма да носи представката „спец”.

Posted in Какво ново, Право и ред and tagged , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.